В служба на злото

Той не отговори нищо. Въпреки всичко чуто, не беше тъй сигурен, колкото Робин, че с връзката е приключено. Бяха заедно от девет години, в Машам чакаше готова сватбена рокля. Той предпазливо се бе въздържал да критикува Матю, защото думите му можеше да бъдат повторени пред бившия годеник при нови разправии, каквито със сигурност предстояха – деветгодишни отношения не можеха да бъдат прекратени само за една вечер. Реши да се въздържи изцяло заради Робин, иначе той самият никак не се боеше от Матю.

– Кой беше онзи мъж? – сънливо попита Робин, след като извървяха стотина метра в мълчание. – Мъжът сутринта... Помислих, че може да е оня с крака... уплаши ме до смърт.

– А... това е Пищяла. Той е стар приятел.

– Много е стряскащ.

– Пищяла не би те наранил – увери я Страйк. Но после допълни: – Не го пускай, като си сама в офиса.

– Защо?

– Би задигнал всичко, което не е заковано. Такъв си е.

– Къде се запозна с него?

Докато той й разказваше историята за Пищяла и Леда, стигнаха чак до Фрит Стрийт с нейните тихи градски къщи, излъчващи достойнство и ред.

– Тук ли? – зяпна Робин, когато спряха пред хотел „Хазлит“. – Не мога да отседна тук, ще е много скъпо!

– Аз плащам – заяви той. – Приеми го като годишната премия. Никакви спорове – добави точно преди вратата да се отвори. Усмихнат младеж отстъпи, за да ги пропусне да влязат. – По моя вина имаш нужда от сигурно убежище.

Лобито, облицовано с ламперия, беше уютно и създаваше атмосфера на частна къща. Имаше само един вход и никой не би могъл да отвори вратата му от външната страна.

След като даде на младежа кредитната си карта, Страйк съп­роводи несигурната Робин до стълбите.

– Утре сутринта можеш да си почиваш, ако...

– Ще бъда на линия в девет – обеща тя. – Корморан, благодаря за... за...

– Няма защо. Наспи се добре.

Фрит Стрийт беше тиха, когато той затвори зад себе си вратата на „Хазлит“. Страйк пое по пътя си с ръце в джобовете и дълбоко умислен.

Била е изнасилена и оставена със заблудата, че е мъртва. Боже милостиви.

Осем дни по-рано някакъв мръсник й беше връчил отрязан женски крак, а тя не бе отронила и дума за миналото си, не беше поискала специално отношение или отпуск, не се бе отклонила по никакъв начин от професионализма, с който подхождаше към работата си всеки ден. Той беше настоявал, без да знае нищо за миналите й преживелици, тя да носи най-добрата аларма против изнасилвачи, да не остава навън по тъмно и да му се обажда редовно по време на работния ден...

В мига, когато Страйк осъзна, че не върви към Денмарк Стрийт, а се отдалечава от нея, забеляза само на двайсет метра от себе си, на ъгъла на Сохо Скуеър да се върти здравеняк с прилепнала шапка. Огънчето на цигарата му бързо изчезна, когато мъжът се извърна и се отдалечи припряно.

– Един момент, приятел!

Гласът на Страйк отекна сред пустия площад и той самият забърза. Мъжът с шапката не само не се обърна, а затича напред.

– Хей! Приятел!

Страйк също затича, като коляното му протестираше при всяка разтърсваща го крачка. Човекът се озърна веднъж, след което рязко сви вляво, а детективът го гонеше бързо, колкото му бе възможно. Като излезе на Карлайл Стрийт, Страйк огледа примижал тълпата около входа на „Тукан“ и се почуди дали мъжът се бе присъединил към нея. Задъхан изтича покрай посетителите на пъба, спря на пресечката с Дийн Стрийт и се огледа за целта си. Имаше избор да свие вляво, вдясно или да продължи по Карлайл Стрийт. Във всяка посока имаше многобройни входове и пространства, водещи към сутерени, в които мъжът с прилепналата шапка би могъл да се скрие, ако вече не се беше метнал на минаващо такси.

– Да му се не види – промърмори Страйк. Кракът го болеше на мястото при контакта с протезата. Цялото му впечатление от непознатия се свеждаше до висока и широкоплещеста фигура, тъмно палто и шапка и подозрителния факт, че бе побегнал, когато го извика, преди да чуе дали Страйк няма да го попита колко е часът, да му поиска огънче или да го помоли да го упъти.

По сляпа догадка се отправи надясно по Дийн Стрийт. Уличното движение фучеше наоколо му в двете посоки. В продължение на близо час детективът продължи да обхожда района, като надничаше в тъмни входове и подстъпи към сутерени. Съзнаваше, че, общо взето, това е вятър работа, но ако бяха следвани от мъжа, изпратил крака, той очевидно бе безразсъден гадняр, който не би се подплашил от неумелата гонитба на Страйк, за да се отдалечи от Робин.

Скитници в спални чували отправяха ядосани погледи към Страйк, когато той се приближаваше повече, отколкото си позволяваха останалите минувачи; на два пъти подплаши котки зад контейнери за смет, но мъжът с прилепналата шапка не се мяркаше никъде.

21

. . . the damn call came,

And I knew what I knew and didn’t want to know.

Blue Öyster Cult, ‘Live for Me’33

33 ...проклетото обаждане дойде / и аз узнах каквото узнах и каквото не исках да чувам. Блу Ойстър Кълт, „Живей за мен“ – Б. пр.