В служба на злото

– Само една – излъга тя, така че той отиде до бара да й вземе нова и бира „Дъм Бар“ за себе си. Докато поръчваше, едър мъж с прилепнала шапка се изниза през вратата, но Страйк бе по-заинтересуван да държи под око русия, който още зяпаше Робин и май се отказа от нея едва когато детективът се появи отново с двете питиета и се настани насреща й.

– Какво става?

– Нищо?

– Не ми ги пробутвай тия. Изглеждаш като самата смърт.

– Е – рече Робин и отпи юнашка глътка вино, – приеми, че духът ми се повдигна с помощта на малко алкохол.

Страйк се изсмя кратко.

– Защо носиш сак със себе си? – Когато тя не отговори, зададе нов въпрос: – Къде ти е годежният пръстен?

Тя отвори уста да отвърне, но предателско желание да зап­лаче се надигна и удави думите. След кратка вътрешна борба и още една глътка вино промълви:

– Вече не съм сгодена.

– И защо?

– Много интересно, че тъкмо ти питаш.

„Пияна съм – помисли си тя, сякаш се наблюдаваше отстрани, напуснала тялото си. – Напих се от две чаши и половина вино, след като не съм спала и яла.“

– Кое му е интересното? – попита Страйк объркан.

– Ние не говорим за лични... ти не говориш за лични неща.

– Спомням си, че ти излях душата си в същия този пъб.

– Веднъж – уточни Робин.

От поруменелите й бузи и затруднения й говор Страйк отсъди, че не беше на втората си чаша вино. Едновременно развеселен и загрижен, той каза:

– Мисля, че трябва да хапнеш нещо.

– Точно същото ти казах и аз – отвърна Робин – онази вечер, когато ти беше така... И накрая ядохме кебап. Аз от своя страна – заяви тя с достойнство – не искам кебап.

– В Лондон сме – подсети я Страйк. – Все можем да ти намерим нещо, дето да не е кебап.

– Обичам чипс – каза Робин и той отиде да й вземе.

– Е, какво става? – попита я, когато се върна. След като я наблюдава известно време как се мъчи да отвори пакетчето, взе го от нея и свърши това сам.

– Нищо. Тази вечер ще спя в „Травълодж“, това е всичко.

– В „Травълодж“.

– Да. Има един такъв... Има един в...

Тя погледна към безжизнения си телефон и се сети, че е забравила да го зареди предишната вечер.

– Не си спомням къде е точно – продума. – Просто ме остави, добре съм – добави и взе да рови из сака си за нещо, в което да издуха носа си.

– Да – натъртено рече той, – сега, като те видях, напълно се уверих в това.

– Добре съм – настоя тя ядосано. – Утре ще съм точна на работа, сам ще видиш.

– Мислиш, че тръгнах да те търся, защото се безпокоя за работата?

– Не бъди добър! – изстена тя и зарови лице в салфетките си. – Не мога да го понеса! Бъди нормален!

– И какъв съм, като съм нормален? – попита той озадачен.

– Намусен и некомуника... некомуникатив..

– За какво искаш да комуникираме?

– За нищо конкретно – излъга тя. – Просто... да запазим професионалния тон.

– Какво се е случило между теб и Матю?

– А какво се случва между теб и Елин?

– Какво значение има това в случая? – смая се той.

– Същото е – заяви уклончиво тя и пресуши третата си чаша. – Бих искала още едно...

– Ще получиш безалкохолно този път.

Тя заразглежда тавана, докато го чакаше. Там бяха изрисувани театрални сцени. В дъното беше изобразена Титания сред група феи.

– С Елин нещата вървят добре – каза й той, като седна, решил, че обмен на информация ще е най-лесният начин да я накара да говори за проблемите си. – Устройва ме да не се вживяваме прекалено. Тя има дъщеря, с която не иска да се сближавам много. Преминава през труден развод.

– О – промълви Робин и примигна насреща му над чашата си с кока-кола. – Как се запозна с нея?

– Чрез Ник и Илза.

– А те откъде я познават?

– Не я познават. Бяха организирали парти и тя дойде с брат си. Той е лекар, колега на Ник. Въобще не я бяха виждали преди това.

– О – каза отново Робин.

За кратко беше забравила собствените си беди, разсеяна от това надничане в личния живот на Страйк. Толкова нормален и незабележителен. Парти и той отишъл да заговори красива блондинка. Жените харесваха Страйк – до това заключение беше стигнала през месеците на съвместната им работа. Когато постъпи в началото, не разбираше какво намираха у него. Той беше толкова различен от Матю.

– Илза харесва ли Елин? – попита Робин.

– Ъъ... мисля, че да – излъга Страйк.

Робин отпи от кока-колата си.

– Добре – рече Страйк, с мъка въздържащ нетърпението си. – Твой ред е.

– Разделихме се – каза тя.

Техниката на разпити го беше научила да запазва мълчание и след около минута това му решение беше възнаградено.

– Той... каза ми нещо снощи – промълви тя.

Страйк чакаше.

– И след това нещо вече не може да има връщане назад.

Беше бледа и овладяна, но той долавяше дълбокото й огорчение. Все така мълчеше и чакаше.

– Спал е с друга – промълви с изтънял глас.

Настана пауза. Тя взе пакетчето с чипс, установи, че няма нищо в него и го пусна на масата.

– Мамка му – процеди Страйк.

Беше изненадан. Но не че Матю е спал с друга, а че си е признал. Хубавият млад счетоводител беше оставил у него впечатление за човек, който си подрежда живота така, че да му е удобно.