В тъмните гори

— Отнася се до Джон Робинс.

— Аха…

Младият полицай откопча джоба на ризата си. Извади бележник и химикалка. Започна да си води бележки.

Ханк продължи:

— Робинс е братът на съпругата ми. Хванах я да се опитва да драсне заедно с дъщеря си.

— Със своята дъщеря?

— От предишен брак.

— Нейният баща — каза Пег, — той… изчезна.

— Разбирам. — Филдинг погледна към Ханк. — Вие сте втори баща.

— Точно така. Залових ги двечките, тъкмо когато се канеха да се изнижат. Робинс се е върнал нощес при дърветата…

— Той е снабдител, нали?

— Именно. Хлътнал е по някаква фуста и се върнал там да я спасява.

— Исусе! — измърмори Филдинг.

Погледна към Пег и силно се изчерви.

— Намерението му е било, след като освободи въпросната мадама, да се върне за Пег и момичето. И всички да се изнесат.

— А-ха!

— Мисля, че щом се появи, трябва да го приклещим…

— И да го отведем при дърветата — довърши Филдинг.

— Точно така.

— Кога го очакваше?

— Всеки момент. Тръгнал е преди около час.

— А може въобще да не се върне?

— Както го познавам, може и да успее.

Филдинг поклати глава. Пъхна бележника обратно в джоба на униформената си риза и каза:

— Ако се върне, ще е нужно подкрепление.

— А трябва и да скриеш колата си.

— Това се разбира от само себе си. Мога ли да използвам телефона?

— Ей там е.

Филдинг пристъпи към апарата и завъртя шайбата. Джени доближи устни до ухото на Пег и прошепна:

— Трябва да отида по нужда.

— Не можеш ли да удържиш малко?

— Не.

— Ханк, Джени иска да отиде до тоалетната.

— Чакайте ченгето да се обади по телефона.

— Обажда се Филдинг — изрече в слушалката полицаят. — Необходимо ми е подкрепление за дома на Стоувър… улица „Нъсбоум“ номер 833… Маркс и Хейкрафт са достатъчни. Кажете им да побързат!

Той положи слушалката обратно.

— Сега мога ли да отида? — попита Джени.

— Наблюдавай жена ми? — обърна се Ханк към полицая. — Ще заведа хлапачката до кенефа.

— Не искам ти да идваш с мен!

— Фръцла твърдоглава! Да не мислиш, че ще те оставя да офейкаш?

— Не! Ти ще гледаш!

Обръщайки се към полицая, тя добави:

— Тоя е перверзник! Винаги ме дебне!

Лицето на Ханк поаленя.

— Лъжлива малка кучка! Какви ги дрънкаш?

— Само казвам истината!

Ханк стисна юмруци, но не се помръдна от мястото си.

— Знаеш ли защо прави това? — обърна се към Филдинг. — Иска ти да я заведеш в кенефа. Не зная какво си е наумила, но е хитра хлапачка. Все чете книжки. Разни криминалета и тям подобни. Мисли се за Ненси Дрю.

— Имате ли нещо против аз да я заведа? — попита Филдинг. И неговото лице се беше зачервило.

— Не възразявам. Но бъди нащрек.

Филдинг махна на момичето.

— Хайде, идвай!

То хвърли на Ханк коварна усмивка и последва Филдинг.

— Там има прозорец — предупреди го Ханк. — Не й позволявай да затваря вратата.

Джени и Филдинг се отдалечиха. Тя го бе хванала за ръката. Ханк поклати глава и каза на Пег:

— Нещо се мъти в главата й. Почакай и ще видиш.

Филдинг влезе в тоалетната. Отиде до прозореца. Беше достатъчно голям. Момичето можеше да излезе. Но рамката му беше солидна. Полицаят го затвори. Пусна резето и каза:

— Така е добре.

— Мога ли да затворя вратата? — попита го тя.

— Окей. Но ти давам само половин минута. След това ще вляза, независимо дали си готова или не.

— А ако заключа вратата? — усмихвайки се, го попита тя.

— Ще се наложи да я разбия.

— Чиста работа.

— По-добре е да не се налага да…

— Добре — каза тя и затвори вратата.

Филдинг се заслуша дали ще чуе щракването на резето. Не се чу нищо. Загледа се в секундарника на часовника си. Малката стрелка отброи тридесет секунди. Той почука леко на вратата.

— Времето изтече!

— Почти съм готова!

— Побързай!

Той чу шума от стичащата се вода. Вратата се отвори и от нея се показа усмихнатото лице на Джени.

— Ханк наистина щеше да наднича, знаете ли? Той не е с всичкия си.

— Да тръгваме!

— Мога ли да ти кажа една тайна? — Тя го подкани с пръст да се наведе. В същото време погледна нервно към коридора. — Но трябва да ти я кажа на ухо.

Филдинг вдигна рамене и се наведе. Устните й погъделичкаха ухото му.

— Знаеш ли какво ми прави Ханк? — прошепна тя. — Понякога нощем се промъква в спалнята ми и…

Ръката й направи светкавично движение, Филдинг почувства странна топла линия през гърлото си. За миг си помисли, че го е одраскала с нокът. После кръв пръсна върху лицето му. Неговата кръв. Отблъсна момичето от себе си. Опита да се изправи. Но му се зави свят и залитна към стената, която се обагри в червено.

Продължавайки да се клатушка, посегна към револвера си. Но ръката му не можа да откопчае кобура. В следващия момент всичко се завъртя и видя над себе си тавана. Кръвта продължаваше да блика чак до очите му. Не намери сили дори да я избърше.

Джени пъхна автоматичното ножче в джоба на блузката си. Коленичи до полицая. Отвори кобура и извади револвера.

Изправи се. Погледна към мъртвия вече мъж. Кръвта продължаваше да се стича от прорязаното му гърло. Но вече не бликаше така силно.

Призля й.

Той й се стори нелош човек.

Но щеше да съдейства за убийството на чичо й Джон. Трябваше да го премахне. Това беше единственото правилно действие.