В тъмните гори

Изведнъж тя се прегъна и повърна. Коремът й бе обхванат от спазми. Сълзи избиха в очите й.

Трябва да го премахна!

Трябва да…

Последва още една силна болка. Тя изпрати нов заряд от стомашен сок и полусмляна храна към устата и ноздрите й. В този миг с периферното си зрение улови някакво раздвижване в края на коридора. Избърсвайки сълзите с опакото на дланта си, тя се вгледа натам.

Ханк се втурна към нея.

Тя вдигна револвера. Стискаше го с двете си ръце!

— Не! — Той се закова на място. — Не стреляй! Правилно си постъпила! Сега ще можем да избягаме всички заедно!

Първият куршум го улучи в крака. Ханк се свлече на пода по корем. Опита да се повдигне на ръце.

— Джени, моля те!

Тя внимателно се прицели в лицето му. Натисна спусъка пет пъти подред като гледаше през белия дим как парчетата от черепа му се разпръскват и удрят стените на коридора.

Дванадесета глава

Гърмежите отекнаха тревожно в главата на Пег. Тя надигна прихлупеното си на килима лице и погледна към коридора.

Джени!

Там е Джени!

Вдигна се на четири крака. Хвана се за ръба на масичката и се изправи. Леко залиташе, все още зашеметена от удара по слепоочието. Когато чу шума откъм коридора, Ханк я бе халосал с бирена бутилка, за да не избяга. Пег прескочи по чудо оцелялата бутилка. Залитайки, тръгна към коридора.

Видя двете тела, над които се стелеше рехав дим, носен от въздушното течение. Погледна към тялото на съпруга си. Главата му… Отмествайки бързо поглед встрани, тя успя да зърне неголямото бляскаво острие на ножа, който той държеше в изпънатата си ръка.

— Ела насам — каза Джени. — Но не стъпвай в кръвта.

— Джени?

— Трябва да се измъкнем оттук — добави момичето.

Сложи револвера в разперената длан на Филдинг и сви пръстите му около ръкохватката.

Пег гледаше втрещено и объркано. Джени беше цялата изпоцапана с кръв — косата, блузата, дрехите й.

— Ти… ранена ли си?

Момичето се ухили.

— Не можаха дори да ме докоснат. Но все пак се издъних. Ако не бях се оплескала в кръв, сега можехме да седим спокойно и да се правим на невинни.

— Какво ще…?

— Трябва да офейкаме. Ела. През задната врата.

Пег последва дъщеря си в кухнята. Джени се втурна към мивката. Пусна водата. Изми ръцете си.

— Дали да не побързаме? — попита Пег.

— Не вярвам да пристигнат на мига. Имаме на разположение някоя и друга минута.

Джени изтри ръцете си с книжна салфетка, смачка я на топка и я пъхна в джоба си.

Все така удивена, Пег проследи с поглед как Джени отиде до кухненския шкаф. Отвори го с такава непринуденост, сякаш й предстоеше да сервира за вечеря. Бръкна вътре и извади четири ножа.

— За какво са ни?

— За в случай, че…

На входната врата се звънна и стомахът на Пег се сви от страх. Джени се спусна към задната врата на кухнята. Отвори я тихо и направи знак на майка си да я последва.

Пресякоха двора към бараката в противоположния край и се скриха зад нея. Джени спря. Опря гръб на стената.

— Къде ще отидем сега? — попита Пег.

За миг си помисли колко е странно, че се осланя на дванадесетгодишната си дъщеря. Но момичето знаеше какво прави. То винаги бе обладавало здрав разум и хладнокръвие — дори прекалено много хладнокръвие според Пег.

— Защо не при Филипс? — попита Джени.

Пег я изгледа.

— Какво искаш да кажеш?

— Ханк каза, че…

— Знам какво е казал и това не е истина.

— Хайде, мамо, не съм дете. Знам, че ходеше с някого.

— Достатъчно!

— Ако не е Филипс, то тогава е…?

— Това не е твоя работа, госпожице!

— Виж какво, нуждаем се от помощ. Има си хас да тръгнем да се размотаваме по улиците! Трябва ни или скривалище, или кола. Знаеш ли как се запалва кола с жица?

— Разбира се, че не.

— И аз също. В книгите го правят постоянно, но аз не мога. Опитвала съм няколко пъти с колата на Ханк, но, изглежда, все нещо ми убягва. Мисля, че е най-добре да приемем варианта „Филипс“.

— Ами Джон? Той ще мине и…

— Ще види полицейските коли и ще продължи. Я вземи тези… — Джени й подаде два от ножовете: — Скрий ги.

Самата тя пъхна единия от двата, които останаха у нея, в чорапа си, а другия — в задния джоб на джинсите.

Пег носеше стегната дреха без ръкави. Обула бе сандалите на бос крак. Поклати глава и попита:

— А аз къде да ги сложа?

— Носиш ли бикини?

— Разбира се.

Джени се плесна по външната страна на бедрата си.

— Пъхни ги в тях отстрани.

Пег вдигна роклята си и последва съвета. Усети студенината на стоманените остриета до кожата си. Намести ги, доколкото можа, така че да не рискува да се пореже при движенията си.

— Сега всичко е наред — каза тя.

— Тогава да тръгваме към Филипс.

— Джени!

— Мамо, те ще ни откарат при дърветата на смъртта!

— Но…

— Нима искаш крулите да ни докопат? По дяволите, нали знаеш какво ще направят с нас?

— Това са слухове — смотолеви Пег.

— Да, но в тях има нещо вярно, нали? Ако Филипс те обича, ще ни помогне. Хайде, да тръгваме!