В тъмните гори

Нийла тръсна глава. Избърса сълзите на уплаха, които бяха избили в очите й. Блузата й се бе разтворила, оставяйки на показ дясната й гърда. Прикри я с ръка. Но успя да забележи следите от ноктите, които бе оставил нападателят. Чувстваше ги като изгаряния върху кожата си.

— Нарани ли те? — попита Джони.

— Малко. Мисля, че съм добре.

— Гадна свиня! — изрече Шери. Пристъпи към мъртвото тяло. — Господи, погледнете го.

Нийла с погнуса отклони поглед встрани.

— Та това е някакъв шибан албинос!

Нийла понечи да закопчае блузата си. Копчетата ги нямаше. Задоволи се с привързване на долната й част на възел.

— Ама че гадна твар! — обади се отново Шери, която все още оглеждаше тялото.

— Най-доброто, което ще направим, е да продължим пътя си — каза Джони.

Четиринадесета глава

Откъм къщата проникнаха в гаража на Тъкър Грейди. Там се намираше един „Додж Дарт“. Отидоха към задната му част и Джени посегна към бравата на гаражната врата.

— Така няма да стане — каза Пег на дъщеря си. — Отваря се с дистанционно управление.

— Ох, не!

— Какво лошо има в това?

— При отварянето ще се вдигне такъв шум, че ще се събудят и мъртвите… а и старата жена.

— Е и? — лаконично попита Пег.

— За никъде не сме, ако тя се разкрещи или се обади на ченгетата, или пък направи дявол знае какво още друго. Най-добре е да се върнем и да я вържем.

— Господи, Джени.

— Тя е по-стара и от Господ. Не е в състояние да ни окаже каквато и да е съпротива.

— Хайде да потегляме и толкоз.

Джени смръщи вежди.

— Искаш да провалиш всичко ли?

— Аз…

— Хайде да се погрижим за бабишкера. Ще бъде лесна работа.

Напуснаха гаража и се върнаха в къщата през задната врата. Джени водеше. Минаха през кухнята и после по толкова тъмен коридор, че Пег спря да вижда дъщеря си. Затова протегна ръка напред. Докосна гърба й и се хвана за рамото й.

— Стаята е тук — прошепна Джени.

Пег чу изскърцването на вратата. Джени пристъпи с рамо напред в помещението. Пег я последва, опипвайки рамката на вратата.

Изведнъж стаята ярко се освети. Примигвайки, Пег видя дланта на Джени върху ключа за осветлението.

Старата жена седеше на леглото с широко отворени очи и протегнати напред костеливи ръце.

— Много, много се забавихте — каза тя с висок и треперещ гласец.

Джени объркано погледна към Пег.

— Знаех си, че някоя хубава нощ ще дойдете при Хеги. Чувствах го в костите си. Не знам какво ви спираше досега.

Джени се запъти към дрешника.

— Там няма никой, младо момиче. Съвсем сама съм. Сама съм откакто станах на петдесет и две години… откакто отведохте моя скъп Брайън.

— А Тъкър? — попита Джени.

— Кой? Моят Брайън, моят единствен Брайън. Отведохте го при вашите дървета. О, да, там го отведохте — при вашите дървета.

Джени излезе от дрешника с халат в ръцете си.

— Заведохте го при гадните крули.

Джени свали копринения шнур от халата и пристъпи към леглото.

— Знаех си, че ще дойдете за мен — продължи Хеги, тресейки глава, докато Джени й връзваше ръцете. — Чаках ви. Представях си го. Ще бъда забавно блюдо за диваците. — Тя се изкикоти. — Блюдо… малко люто. Искаш ли да ти кажа тайната си? Обещаваш ли да не я издадеш?

Бабичката намигна на Джени с побелялото си от старческо перде око.

— Честен кръст — произнесе на висок глас момичето и стегна възела.

— Змийска отрова — каза старицата. Изкикоти се отново. — От гърмяща змия. Схващаш ли? Пропита съм от нея. Вкарвам си я дозирано откакто станах на петдесет и две. Да, миличка. Направо преливам. — Тя изсъска като змия. — Змийско месо.

Джени погледна към Пег със страх в очите. После отново се обърна към старата жена.

— Връщаме се веднага.

— И ще ме отведете при вашите дървета. Да. Забавно блюдо за мръсните крули.

Джени с бързи крачки излезе от спалнята. С трепереща ръка вдигна падналите върху челото й коси. Пег сложи ръка на рамото й.

— Тя е откачена, нали? — попита момичето.

— Май да — отвърна Пег.

— Ама че работа!

Вратата на гаража с трясък се вдигна и Пег на заден ход изкара „Додж“-а на алеята. Забелязвайки, че Джени гледа към къщата, тя също се загледа натам. Единственият прозорец, който светеше, беше този на спалнята.

Джени смръщи нос.

— Какво има? — попита майка й.

— Лудите винаги ме изправят на нокти.

Пег кимна и подкара колата по улицата.

— Добре е да си сложиш колана.

— Мислиш ли, че наистина го е правила? Че е поемала змийска отрова?

Пег вдигна рамене.

— Това е странно и доста страшно — отговори Джени, докато си поставяше предпазния колан. — Но иначе не е лоша идея. Питам се къде ли държи змиите. Не видях такива из къщата. — Тя отвори жабката и постави ножа от задния си джоб. — И тук няма.

Пег се поразтърси. Намери своите два ножа и ги подаде на Джени.

— Направи нещо с тези железа.

— Най-добре е да запазиш поне единия — каза момичето.

— Няма да са ни нужни.

— Никога не се знае.

Пег подаде единия нож на Джени, а остави другия на скута си.

— Не можеш ли да минеш без фаровете? — попита Джени.