В тъмните гори

Джени гледаше проснатото тяло на майка си.

— Хайде! — процеди Тими, сграбчвайки я за горната част на ръкава.

— Остави ме!

Той я дръпна. Джени започна да пада и се хвана за дръжката на вратата. Ножът под мишницата й се изхлузи изпод блузата и падна на пясъка край платното. Пусна вратата. Падна на земята и се протегна да го вземе.

Но преди да го докосне, момчето я хвана за ръцете и започна да я влачи. Пясъкът дереше гърба й. После тя усети мократа мекота на тревата. Заизвива се. Опитваше да се освободи. Тими се хвърли върху нея. Притисна с колене към земята разперените й ръце. След като първият прилив на болка отмина, тя усети дланите му върху гърдите си.

— Тими, какво правиш там?

Пръстите му продължаваха да я стискат и мачкат.

— Доведи я тук!

— След минутка! — извика Тими.

— Никаква минутка, а веднага!

Продължавайки да опипва тялото й, дланите му стигнаха до корема и посегнаха към катарамата на колана.

— Тими!

Момчето разкопча колана на джинсите на Джени. Свали и ципа. В този момент бе подхванато от две яки ръце и отместено встрани.

— Майната ти, мискинин такъв! Имаме да вършим работа!

— Исках само да я поопипам — нацупи се Тими.

Джени легна ребром с присвити към корема колене.

— Просто да я поопипам, нищо повече!

— Хайде да я вкараме в колата — нареди баща му с тон, в който се прокрадваха нотки на отвращение.

— Защо не си ги запазим, татко?

— Много добре знаеш защо.

— Можем да ги скрием някъде и там да ги чукаме на воля.

— И крулите да стоварят гнева си върху нас? Къде ти е акълът, момче? Всъщност много добре знам къде е — между краката ти.

— Никой няма да узнае, татко. Като им се наситим, ще ги убием и ще ги заровим. Много ми се иска да поклатя Джени, татко. Моля те, а?

— Забрави! И ми помогни!

Бащата на Тими коленичи и обърна Джени по гръб. Тя отвори очи. Широкото му мрачно лице беше надвесено над нея. Тя изръмжа и замахна с ножа, като се целеше в окото му. Но острието не попадна точно там, а се заби в скулата му и се спусна надолу, отваряйки дълбока рана до брадата му.

Той изкрещя. Хвана се за лицето и се отметна назад, но Джени сграбчи ръката му. Задържа го и замахна пак — този път напосоки. Острието срещна някаква кост и се плъзна по нея. Тя отново замахна. Сега ножът потъна дълбоко в мека плът. Мъжът изрева и падна на земята.

Джени го отмести от себе си. Плъзна поглед по окървавеното му лице и врат. Огледа се за момчето.

Тими гледаше втрещено и погледите им се срещнаха. След миг той се обърна и побягна. Добра се до задницата на колата, но се спъна. Просна се на земята.

Джени погледна майка си, която все още лежеше на пътя и бе протегнала ръка към нея.

— Не! — извика Пег.

Без да й обръща внимание, Джени изтича край нея и се хвърли върху Тими.

Ножът й се вряза в плътта му. Тими изпищя.

— Не! Достатъчно! Не го убивай!

Ножът отново се спусна надолу.

Пег запълзя мъчително напред, влачейки обездвижените си крака. Белезниците около глезените й се раздрънчаха.

Писъците на момчето секнаха.

Джени изтича обратно край нея. Наведе се над тялото на Джек Шоу и затършува из джобовете му. После се върна и коленичи до Пег.

— Не трябваше… да ги заколваш… така.

— Не трябваше ли…? — попита Джени и отключи белезниците.

Петнадесета глава

Корди се покачи върху ствола на едно паднало дърво. Хвана се за изсъхнал клон и се огледа. В мрака не се виждаше нищо друго, освен дървета и пак дървета.

Бен се изкачи също и застана до нея.

— Накъде да тръгнем? — попита той.

— Предполагам, че няма значение. Искам да кажа, че не се знае къде са.

Корди не можа да скрие отчаянието в гласа си.

— Желаеш ли да се върнем? — попита той.

— Къде да се върнем?

— Да се опитаме да намерим другите.

— А-ха! А знаеш ли къде са?

— Не точно, но…

— А как тогава ще ги намерим? Като свърнем обратно и закрачим? Това ще ни помогне много, няма що!

Тя седна на дънера и протегна крака. После скочи, но недостатъчно силно. Един стърчащ чеп одра гърба й.

— По дяволите! — извика тя.

Приземи се. Наведе се напред и се хвана за гърба.

— Нарани ли се?

— Ох, да! Майната му!

Бен също скочи.

— Проклет чеп! — продължаваше да ругае тя.

— Дай да видя — каза Бен. Тя обърна гръб към него и разголи гърба си. — Само е драскотина.

— Целуни я, за да я излекуваш. Но нежно.

Тя почувства лекия допир на устните му.

— Сега по-добре ли си?

— Да. Благодаря.

Той застана до нея и тя го хвана за ръката.

Корди обходи с поглед тъмната горска пустош около тях.

— Не знам, Бен. Те може да са наблизо.

Бен вдигна рамене.

— Тогава ще продължим да вървим. Нищо повече не можем да направим.

— Ако можехме само да намерим онази поляна… Мислех, че е в тази посока, но… — Тя поклати глава. — Наоколо нищо не ми е познато.

— Не сме се отдалечили много.

— Може и така да е.

— Тя е голяма поляна. Вероятно ще я открием.

— Предпол…

Тя рязко отскочи назад. Внезапно иззад най-близкото дърво се появи голо момче. Застана на пътя им. Беше леко приведено и с протегната напред ръка. Държеше нож. Корди и Бен се отдръпнаха назад. Момчето пристъпи към тях, скъсявайки разстоянието помежду им.

— Да бягаме ли? — попита шепнешком Бен.

— Да му отнемем ножа. Почти е дете.