В тъмните гори

Той излезе напред. Стъпи на откритото пространство и се спря. Огледа околността. Поляната бе по-голяма от футболно игрище. Погледът му опипа дърветата, които я очертаваха. Не забеляза никакво движение. Къщичката беше тъмна и изглеждаше безлюдна.

— Вървете близо до мен — каза той.

Нийла застана от дясната му страна. Шери — от лявата. Той закрачи напред с готова за стрелба пушка. Меката почва пружинираше, под ботушите му. Студеният бриз облъхваше голите му ръце.

Робинс погледна към Нийла. Тя накуцваше. Прехапала беше устна от болка, изглеждаше едновременно много смела и много уязвима. Прииска му се да я прегърне.

Тя забеляза, че я гледа и му се усмихна.

— Как са краката ти? — попита той.

— Били са и по-добре.

Робинс се обърна към Шери.

— Ще се справим ли?

— Има шанс — каза тя и опита да се усмихне.

Приближиха се към къщичката. Робинс видя, че тя е построена сред множество колове, забити в земята. Напречно на всеки от тях бе закована по една къса дъска. Приличаха на кръстове. Напомняха на градински плашила с разперени ръце. Върху всяка от късите дъски в средата стърчеше по една тъмна топка.

Шери улови Робинс за ръката и го принуди да спре.

— Ох, майната му! Ама че говняна работа! — възкликна тя изумено.

— Това са глави — прошепна Нийла.

Робинс погледна към най-близкия кол. Наистина, на него бе набучена човешка глава с развяващи се под нощния ветрец тъмни коси. Той обходи с поглед и другите колове. На всеки бе набучена по една глава.

— Господи Боже! — изрече той и направи крачка напред.

Шери го дръпна за ръката.

— Ние там не отиваме!

Той се обърна към Нийла.

Тя поклати отрицателно глава. Лицето й изразяваше погнуса.

— Да вървим към къщата — каза той.

— Не искам — каза Нийла с глас на силно изплашено дете.

Робинс се огледа. Забеляза някакво движение сред дърветата, ограждащи поляната. Зад една трепетлика се мярна лице. Той вдигна пушката и се прицели. Лицето мигом изчезна.

Отляво между дърветата пробяга голо тяло.

Шери силно изстена.

— Хайде към къщата — каза Робинс.

Нийла стисна ръката му.

Един нож литна в параболичен полет и, като се превърташе и проблясваше, се устреми към тях. Робинс бутна Нийла. Тя залитна и ножът изсвистя край тялото й. Робинс се впусна към нея.

— Да бягаме към къщата — каза той и я задърпа.

— Господи, насмалко да…

— Да, но не стана.

Затичаха се. Преди да навлязат сред коловете, Робинс пусна ръката на Нийла и извади забилия се в земята нож.

— Вземи го — каза й той.

После погледна назад.

Не видя нито една жива душа.

После, навеждайки се под напречните дъски, ги поведе сред коловете. Бяха забити нагъсто. Той се движеше внимателно, за да не се блъсне в някой от кръстовете. Въпреки това пушката му закачи един от тях. Колът се заклати. Нещо тупна на земята. Нийла нададе ужасен вик. Той понечи да погледне назад, но коловете го обграждаха плътно като в клетка. Не можеше да се обърне, без да блъсне някой.

— Добре ли си? — подвикна той през рамо.

Не последва отговор.

— Нийла?

— Добре съм — отвърна тя с напрегнат шепот.

— Шери?

— Изведи ни оттук!

— Вие, в ариергарда — произнесе думите, преди да разбере грешката си. — Забравете за…

— А-ааа!

Той рязко се надигна. Рамото му удари една от напречните дъски. Колът се заклати в рохкавата земя. Той го сграбчи с две ръце, за да не падне. Обърна се и погледна назад. Нийла, както бе вървяла наведена, така и се бе заковала на място. На известно разстояние зад нея Шери стоеше изправена. Раменете й се намираха на височината на напречните дъски, а главата й — малко под другите глави. Робинс веднага разбра. Тя не се оглеждаше за крули, а бе приковала поглед в набучените глави. Бяха стотици. Обграждаха я отвсякъде. Приближаваха се като чудовищна тълпа.

— Шери! — извика Робинс.

Тя стреснато се обърна. Блъсна един от коловете. Той се килна и се стовари върху друг, който пък на свой ред падна върху трети. Така последователно около дузина колове нападаха. Посипаха по земята страшните си плодове, някои от които се затъркаляха един към друг, сякаш да си споделят някаква тайна. Други пък се завъртяха на място в самостоятелен зловещ танц.

Шери се загледа втрещено в тях. После обърна поглед към Робинс. Очите и устата й приличаха на тъмни дупки върху облятото от лунната светлина лице.

Нийла започна да се надига. Робинс натисна тила й и каза:

— Не гледай!

После се обърна към Шери и добави:

— Шери, ела насам!

Тя не помръдна о мястото си.

— Шери!

— Не мога!

— Стой тук! — нареди той на Нийла.

Робинс се приведе под напречните дъски и се запромъква през гората от колове. Доближи се до Шери. Наклонените колове му препречиха пътя. Той се опита да изправи един от тях, за да премине по-нататък. При това движение една изсушена от ветровете глава, с ветреещи се под бриза редки косици, се заклати пред лицето му. Отвратен, той пусна кола.

Застина, гледайки към Шери. Между него и нея оставаше немалко разстояние, препречено с наклонени под различни ъгли колове и глави.