В тъмните гори

Пег ги угаси. Макар и да бе тъмно, уличните лампи осветяваха достатъчно паважа, за да могат да се придвижват напред. Пег караше бавно и все по улица „Груб“. Тя беше паралелна на главния път. Ресторантът на ъгъла бе затворен през нощта. От другата страна на пътя се намираше мотелът „Слънчев лъч“. Примигващият светлинен надпис гласеше: „Свободни места има.“

Откъм долния край на пътя проблеснаха фарове. Стомахът на Пег се сви. Включи на заден ход и придвижи колата обратно до завоя, от който бяха току-що излезли. Натисна педала на спирачката. Колата спря. Пег загаси мотора.

— Наведи се!

Двете залегнаха на седалките.

По бумтежа на двигателя на приближаващата кола Пег позна, че не е лек автомобил. Вдигна глава, колкото да погледне. Премина камион с ремарке.

Подпали бързо колата, отново я изведе на пътя и я подкара след камиона.

— Но Лос Анджелис не е натам! — възрази Джени.

— За това ще мислим по-късно — каза Пег. — Засега да се залепим за камиона.

Натискаше докрай педала на газта, опитвайки се да следва отблизо камиона. Той се оказа твърде бърз и постепенно увеличаваше дистанцията. Взеха един завой и Барлоу остана назад. Пътуваха с изгасени фарове. Нямаше я светлината на уличните лампи и Пег едва виждаше пътя. Стараеше се да кара по средата. Скоро започна да догонва камиона. Целта й беше да се движи достатъчно близо зад него, за да може да се води по задните му светлини.

Стоповете на камиона светнаха.

Изведнъж започна да намалява скоростта. Пег придвижи колата плътно зад него.

— Май съвсем спира — предупреди Джени.

— Господи, какво…

Отбивайки встрани от средата на пътя, Пег видя множество светлини от фарове на спрели коли. Отново сви зад камиона.

— Блокирали са пътя — промърмори тя.

Джени простена.

Пег натисна педала на спирачките. Щом колата замръзна на място, видя как камионът започна да се изтегля напред.

— Какво ще правим? — попита Джени. — Сигурно сме блокирани и в обратната посока.

— Знам, знам.

— Да се върнем при къщата на Грейди.

Пег се запита дали наистина да не отидат при Филипс. Той можеше да помогне. А може би нямаше да пожелае. Твърдеше, че я обича, но…

— Боже, те ни забелязаха!

Пег загледа втрещено как една кола се устреми край камиона към тях, фаровете й, включени на дълги светлини, я ослепяваха.

— Господи!

— Обръщай назад!

— Ще ни блъснат! — изпищя Пег.

В същото време кракът й натисна педала на газта, а ръцете й рязко извиха волана. За миг застанаха ребром спрямо връхлитащата кола. Пег стисна зъби, очаквайки сблъсъка, но все пак успя да обърне колата в противоположната посока. Кракът й продължаваше да дава докрай газ. Изправи волана, фаровете на другата кола сега блеснаха в огледалото за обратно виждане. Колата им се разтресе и забуксува. Десните й колела бяха излезли извън платното. Пег свърна леко вляво и пак се озоваха на пътя.

— Настигат ни! — изкрещя Джени. Бе се обърнала цялата и гледаше през задния прозорец. — Буквално по петите ни са!

Пег подкара колата през центъра на града. По това време всички магазини бяха затворени. Единственият светофар мигаше само с жълта светлина. Пег продължи да пришпорва колата. Отпреде им пробяга уплашена котка.

— Спри! — извика Джени. — Спри колата!

— Какво?

— Ще налетим на другото препятствие!

— Но…

— Просто спри!

Пег отпусна педала на газта. Колата им бавно започна да губи скорост. Преследващата ги кола беше непосредствено зад тях.

— Ще ги накараме да излязат от колата — каза Джени. — А ти в никакъв случай не излизай от нашата. Прави само това, което ти казвам. Мисля, че са само двама.

Колата им спря. Джени бръкна в жабката. Извади оттам двата ножа и подаде единия на Пег. Другият пъхна в блузата си.

— Пъхни твоя под мишница — каза на майка си — и го притисни с ръката.

— Аз…

Другата кола се изравни с тяхната. Пег разпозна момчето, което седеше до шофьора. Тими Шоу. Погледът му срещна нейния, после се отклони към Джени. Устните му се разтеглиха в похотлива и подигравателна усмивка.

— Здрасти, Джени! — провикна се той.

Докато колата на Тими ги подминаваше, Пег откопча едно горно копче на дрехата си и мушна ръка. Постави дръжката на ножа в дясната подмишница. После неохотно се пресегна, за да загаси двигателя.

— Остави го да работи — прошепна Джени.

Другата кола мина отпреде им. После даде на заден ход, докато не се блъсна в тяхната! Двете й врати се отвориха едновременно. От тях излязоха Джек Шоу и Тими.

— Сега — каза Джени, — стегни се и връхлети върху стария.

Шокирана, Пег погледна дъщеря си.

— Не мога да го направя!

— За Бога, мамо!

— Аз просто…

— Ще ни отведат при дърветата!

— Но аз…

Докато разменяха репликите, Шоу стигна до колата им и отвори вратата откъм Пег.

— Слизайте, госпожо Стоувър!

— Това се отнася и за теб — каза момчето на Джени.

Стискайки ножа под мишница, Пег слезе от колата. Докато се изправяше, усети, че нещо се приплъзна по скута й. Вторият нож! Падна и издрънча на паважа.

Шоу се взря в ножа. Клатейки глава, се ухили на Пег.

— Доста нескопосано — каза той и заби юмрук в корема й.

Тя се преви на две. Рухна на пътното платно. Просна се по очи, опитвайки се безуспешно да си поеме въздух.