Вампирът Лестат

— Защо, в името на ада — надвиках го аз — дяволът ви е дал красота, гъвкавост, очи, за да съзирате видения, ум, за да правите магии?

Всички до един се бяха втренчили в мен. Сивоокото момче отново извика Арман по име, ала напразно.

— Пропилявате си дарбите! — продължих. — И още по-лошо, пропилявате безсмъртието си! Няма на света нищо по-безсмислено и противоречиво, освен смъртните, които живеят, притиснати в хватката на суеверията от миналото!

Възцари се пълна тишина. Чувах бавното дишане на Ники. Усещах топлината му. Усещах как нямата заплененост, в която бе изпаднал, се бори със самата смърт.

— Няма ли у вас хитрост? — попитах останалите и гласът ми прокънтя в безмълвието. — Няма ли сръчност? Как аз, сирак, попаднах на толкова много възможности, а вие, под грижите на тези зли родители… — млъкнах и се втренчих във водача и разяреното момче — … креете като слепи изчадия под земята?

— Мощта на Сатаната ще те запрати в ада! — кресна момчето, събрало остатъка от всичките си сили.

— Постоянно го повтаряш — отвърнах. — А то все не се случва, както виждаме всички!

Шумно одобрително мърморене!

— А ако наистина си вярвал, че ще се случи — продължих, — изобщо нямаше да си направиш труда да ме доведеш тук.

Още по-шумно одобрение.

Погледнах дребната, самотна фигура на водача. И всички погледи се извърнаха от мен към него. Дори и лудата кралица вампир го гледаше.

И в безмълвието чух как той прошепна:

— Свърши се.

Дори и страдалците в стените не издаваха нито звук.

И водачът отново заговори:

— Вървете сега, всички. Дойде краят.

— Арман, не! — примоли се момчето.

Ала другите отстъпваха назад, прикрили лица с ръце, и си шушнеха. Зарязаха барабаните, прикрепиха единствената факла на стената.

Гледах водача. Знаех, че думите му не ни носят освобождение.

И след като мълчаливо изпъди протестиращото момче навън заедно с другите и с него остана само царицата, той отново обърна поглед към мен.

3

Голямата празна стая, покрита с огромен купол, в която само двамата вампири ни гледаха, изглеждаше още по-призрачна, единствената факла я осветяваше със слаба, мъждива светлина.

Мълчаливо се питах: дали другите щяха да излязат от гробището, или щяха да кръжат около изхода на стълбището? Дали някой от тях щеше да ми позволи да отведа Ники жив от това място? Момчето ще остане наблизо — ала момчето е слабо; старата кралица няма да предприеме нищо. Остава само водачът всъщност. Но сега не бива да се поддавам на пориви.

Той ме гледаше и не казваше нищо.

— Арман? — произнесох с уважение. — Мога ли да се обръщам към теб по този начин? — приближих се, като следях и за най-малката промяна в изражението му. — Ти очевидно си водачът. И си този, който може да ни обясни всичко това.

Но тези думи бяха неумело прикритие за мислите ми. Аз го призовавах, молех го да обясни как ги е въвлякъл във всичко това, той, който изглеждаше също тъй древен като старата царица, проникнал в дълбини, които те не биха разбрали. Представих си го пак как се взира в олтара на „Света Богородица“ с онова неземно изражение на лицето. И открих, че имам пълна увереност в него и във възможността за неговото съществуване, на това древно създание, което през цялото време не бе издало ни звук.

Струва ми се, че потърсих в него поне частица човешко чувство. Мислех си, че това ще разкрие мъдростта. И смъртният в мен, уязвимият, когото видението на хаоса в хана бе разплакало, попита:

— Арман, какъв е смисълът на всичко това?

Стори ми се, че кафявите очи трепнаха. Но после изражението на лицето му така неуловимо се преобрази в ярост, че аз се отдръпнах.

Не вярвах на сетивата си. Внезапните промени, настъпили у него в „Света Богородица“, бяха нищо в сравнение с това. По-съвършено въплъщение на злобата не бях виждал. Дори и Габриел се отдръпна. Тя вдигна десница, за да заслони Ники, а аз заотстъпвах назад, докато застанах до нея и ръцете ни се докоснаха.

Но по същия чуден начин омразата се стопи. Лицето отново бе лице на сладко и свежо смъртно момче.

Старата кралица вампир се усмихна почти изнурено и прокара белите си хищнически пръсти през косата си.

— Ти се обръщаш към мен за обяснения? — попита водачът.

Погледът му плъзна към Габриел и зашеметената фигура на Никола, отпуснал се върху раменете ѝ. После се върна върху мен.

— Бих могъл да говоря до края на света — рече той, — и пак да не мога да ти обясня какво унищожи ти тук.

Стори ми се, че старата царица издаде някакъв присмехулен звук, ала бях прекалено съсредоточен върху него, върху мекотата на речта му и огромния гняв, бушуващ в гърдите му.

— Тези мистерии съществуват от самото начало на времето — рече той. Изглеждаше дребен сред тази просторна зала, гласът му се лееше без усилия, ръцете му бяха отпуснати край тялото. — От древни времена такива като нас бродят из човешките градове и дебнат човеците нощем, както и Бог, и Дяволът са ни наредили. Ние сме избраници на Сатаната и приетите в нашите редове трябваше първо да се докажат чрез сто престъпления, преди да им се даде Мрачния дар на безсмъртието.