Вариант 13

— Да, прав си, всички сме уморени, а когато човек е толкова уморен, Рой, какво прави? Ляга да спи. Няма да стоя тук още една нощ и да се правя на мъж само защото вие с Цай сте решили да си играете на ченгета от старата школа. Така се решават случаите само в старите полицейски сериали, разбери. Вече никой не работи така. Но щом толкова ви се иска да се държите все едно Новата математика никога не я е имало, моля. Лично аз си отивам вкъщи.

Още приглушено грачене. Ровайо погледна Карл и вдигна вежда.

— Не — каза хладно. — Не съм го виждала. Телефон няма ли? Не? Ами пробвай в хотела му тогава. До утре.

И прекъсна разговора.

— Търсят те — каза на Карл.

— Хм.

— Да. Искаш ли да те намерят?

— Не особено.

— И аз така си помислих. — Тя допи коктейла си и пак го погледна по онзи преценяващо-замислен начин. — Едва ли е разумно да се прибираш в хотела си, щом не искаш да те намерят. Да пийнем по още едно у нас, какво ще кажеш?

Той й върна погледа.

— Това подвеждащ въпрос ли е?

Комплексът на ССР в Алкатрас осигуряваше на служителите си денонощен хеликоптерен транспорт и до двата бряга на залива. Две от спирките по оукландската линия бяха близо до апартамента на Ровайо. Слязоха на едната и продължиха пеш. Коктейлите „Писко“ и споделеното бунтарско чувство, като на избягали от час ученици, създаваха помежду им атмосфера на лекота и съучастие. Тя го попита къде е научил толкова добре испански, той й разказа някои неща за Марисол, малко повече за Марс и планинските проекти там. Както и преди, тя изглеждаше жадна за подробности. Смееха се и се докосваха много по-често, отколкото испано-американският й произход би приел, със снизхождение. Сигналите преминаваха ясни и недвусмислени помежду им. Качиха се по стълбите до втория етаж и влязоха в апартамента й нетърпеливи и ухилени до уши.

Вратата се затръшна след тях и охранителната система се включи с тих звън.

Последните им задръжки се пръснаха на гладни парчета по пода.

— Е, какво ти се прави сега?

Все така стоеше пред него, почти гола и с широка усмивка. Карл усети, че претърканият му и задрямал пенис реагира на гледката.

— Нали каза, че си уморена.

Тя сви рамене.

— Така беше. Въпрос на цикличност, предполагам. След два часа сигурно пак ще се скапя.

— Да не криеш от мен някоя екстразома?

— Не, не крия никакви екстразоми, уверявам те. — Гласът й изведнъж прозвуча остро. — Да ти приличам на толкова богата? Ако родителите ми са имали пари да ми вградят нещо отгоре, щях ли да работя в ССР, как мислиш?

Той примигна. После вдигна ръце в защитен жест.

— Добре де, добре. Просто ми хрумна. На Ръба му се носи славата за тия неща, знаеш го.

Тя обаче не го слушаше. Плъзна нетърпеливо ръка по тялото си, движение, напълно лишено от чувственост, ако се съдеше по физиономията й.

— Всичко, което имам, или съм се родила с него, или съм го постигнала с много труд. Започнах от най-ниската степен в службата, трябваха ми осем години да стана детектив, и то без да минавам по преки генетични пътечки. Никога не съм…

— Казах „добре“, детектив.

Това я спря. Тя седна на канапето и опря лакти на коленете си. Вдигна глава да го погледне. Имаше нещо измъчено в изражението й.

— Извинявай — промърмори. — Просто тук ни е дошло до гуша от такива като Ейжа Бадауи и Никълсън Чанг.

— Бадауи е суданка от Ню Йорк — посочи той.

— Така ли? Искаш ли да видиш къщата й на брега? Бая акри за чужденка. Но не това имах предвид.

— Не? — Интимността след секс изведнъж му дойде в повече, като окови на краката и маска на лицето. Ровайо пак си беше бегло познатата инспекторка от службата за сигурност на Ръба, само че гола и твърде близо до него. Налегна го неканен, затова пък помитащ пристъп на носталгия по секса със Севги Ертекин. — Значи не си голям фен на подобренията, така ли?

Тя изсумтя.

— Мислиш, че всички, които си нямат екстразоми, по правило са големи фенове?

— Аз поне съм — изсумтя той. Но съзнаваше, че просто се опитва да я предизвика. — Мислиш ли, че щях да съм в това положение, ако преди четирийсет години имаше действаща технология за изкуствено хромозомно вграждане? Мислиш ли, че щяхме да преследваме някакъв ударил го на канибализъм супермен, ако характеристиките на тринайските можеха да се качват на платформи и да се включват и изключват при нужда? Добре ме огледай, Ровайо. Аз съм живият пример за стрелящата на сляпо генетика от миналия век, отпреди въвеждането на екстразомната технология.

— Знам.

— Много сериозно се съмнявам, че знаеш. — Карл плъзна пръсти по скулата си. — Виждаш ли това, лицето ми? Когато си вариант, хората не гледат лицето. Погледът им минава през кожата и виждат само онова, което е записано върху двойната ти спирала.

Ровайо сви рамене.

— Сигурно би предпочел погледите им да не проникват по-дълбоко от кожата ти. Но от онова, което съм чувала за недалечното минало, цветът и на двама ни прави тази опция също толкова неприятна. Наистина ли би предпочел да се върнеш назад? Към добрата стара расова ненавист?

— Е, аз получих своята доза и от нея. Почти четири месеца прекарах в джизъслендски затвор, не забравяй.