Вечен лед

Пол… Той скоро ще бъде тук, за да я заведе в трапезарията. Там, ако поискат, може да повикат холопризраци, за да населят другите маси. Но тя не иска. Харесва й да бъде сама с Пол сега — в навечерието на голямо приключение.

Той ще й разкаже плановете си по време на кафето. И може би още този следобед ще се сдобият с нужното оборудване, за да започнат проучването на това, което отново ще го изправи финансово на крака и ще му върне самоуважението. Разбира се, ще е опасно и добре възнаградено. Тя довършва питието си, става и отива до барплота за друго.

Пол… Тя наистина бе уловила падаща звезда, един дързък авантюрист по пътя му надолу, човек с бляскаво минало, едва закрепил се на ръба на пропастта. Олюляването вече беше започнало, когато се срещнаха преди две години — от това всичко стана дори още по-вълнуващо. Разбира се, той имаше нужда от жена, на която да се опре в такъв момент. Не само заради парите й. Тя никога не можа да повярва на онова, което покойните й родители бяха казали за него. Не, той наистина държи на нея. Той е странно уязвим и зависим.

Тя иска да го превърне отново в човека, който е бил някога, и тогава този човек ще има нужда от нея. Тя повече от всичко се нуждае от онова, което е бил — мъж, който може да протегне ръка и да захвърли луната нанякъде. Такъв трябва да е бил преди много години.

Опитва второто си питие.

Впрочем кучият син би трябвало да побърза. Тя започва да огладнява.

ГРАДЪТ. Плейпойнт е разположен в свят, известен като Балфрост, на върха на висок полуостров, спуснал склонове към замръзналото сега море. В Плейпойнт има всички съоръжения на игрище за възрастни и градът е един от най-известните курорти в този сектор на галактиката от пролетта до ранната есен — приблизително петдесет земни години. След това идва зимата — период на замръзване — и всеки си отива за половин век или половин година, зависи кой как гледа на нещата. През това време Плейпойнт е предоставен на грижите на автоматичната си защита и рутинното поддържане. Това е самоподдържаща се система, що се отнася до почистване, проправяне на път, размразяване, стопяване, затопляне на всичко, което се нуждае от подобна грижа, както и директно сражение с леда и снега и изтласкването им. Всички тези дейности стават под надзора на добре защитен централен компютър, който изучава и времето, и климатичните явления, като не само реагира, но и предусеща.

Тази система е работила успешно вече много векове и е предоставяла Плейпойнт на пролетта и удоволствието в сравнително добро състояние след края на всяка дълга зима.

Зад Плейпойнт има планини, от три страни вода (или лед в зависимост от сезона), а високо над него — климатични и навигационни спътници. В бункера под административната сграда има двойка спящи — обикновено мъж и жена, — които се събуждат веднъж годишно, за да проверят механично поддържащите операции на системата и да посрещнат всякакви извънредни обстоятелства, които биха могли да възникнат. Алармена инсталация може да ги събуди по спешност по всяко време. Те са добре платени и през годините са доказали, че си заслужават парите. Централният компютър разполага с взрив и лазери, както и с голямо разнообразие от роботи. Обикновено винаги малко изпреварва играта и рядко изостава за продължително време.

В момента всичко върви гладко, но напоследък е било особено лошо.

Ззззт! Поредният леден блок се превръща в каша.

Ззззт! Кашата се изпарява. Молекулите се издигат до място, където могат да се съединят и да се върнат във вид на сняг.

Ледниците тътрят крака, промъкват се напред. Ззззт! Печалбата им се превръща в загуба.

Андрю Олдън знае точно какво прави.

РАЗГОВОРИ. Сервитьорът, който има нужда от смазване, се търкулва назад, след като ги е обслужил, като минава през две летящи врати.

Тя се киска и казва:

— Потресаващо!

— Чарът на Стария свят — съгласява се той и се усмихва, но безуспешно се опитва да улови погледа й.

— Всичко ли си подготвил? — пита тя, след като започват да се хранят.

— Нещо такова. — Той пак се усмихва.

— Това „да“ ли е или „не“?

— И двете. Трябва ми повече информация. Първо искам да отида и да проверя. Тогава ще мога да избера най-добрия начин на действие.

— Забелязвам, че използваш първо лице единствено число — казва тя твърдо и най-после среща погледа му.

Усмивката му замръзва и изчезва.

— Имах предвид само малко предварително разузнаване — меко казва той.

— Не — отвръща тя. — Ние. Дори за малко предварително разузнаване.

Той въздъхва и оставя вилицата.

— Това има много малко общо с всичко, което ще дойде по-късно — започва той. — Нещата много са се променили. Ще трябва да намеря нов път. Ще бъде само тъпа работа без нищо забавно.

— Не съм дошла да се забавлявам — отговаря тя. — Ще делим, помниш ли? Това включва досада, опасност и всичко останало. Такова ни беше споразумението, когато се съгласих да платя пътя ни.

— Знаех си, че ще се стигне до тук — след кратка пауза казва той.

— Ще се стигне ли? То винаги си е било тук! Такова ни беше споразумението.

Той вдига чашата си и отпива от виното.