Вечен лед

— Разбира се. Не се опитвам да пренапиша историята. Просто всичко ще тръгне по-бързо, ако мога първоначално да се огледам наоколо. Сам мога да се движа по-бързо.

— Закъде бързаме? — казва тя. — Няколко дена насам и нататък. Аз съм в доста добра форма. Няма да те забавя чак толкова.

— Стори ми се, че тук не ти харесва особено. Просто исках да ускоря нещата, за да можем да се махнем по-бързо.

— Много мило — казва тя и започва пак да се храни. — Но това е мой проблем, нали? — Вдига очи към него. — Ако няма друга причина, поради която не искаш да съм с тебе.

Той бързо свежда поглед и взема вилицата си.

— Не ставай глупава.

Тя се усмихва.

— Значи решено. Ще тръгна с тебе следобед да потърсим пътя.

Музиката спира, за да я последва звук, сякаш някой леко се прокашля. И после:

— Извинете за това, което може да ви заприлича на подслушване — разнася се плътен мъжки глас. — Всъщност е само част от проста направляваща функция, която поддържам в действие…

— Олдън! — възкликва Пол.

— На твоите услуги, господин Плейдж. Реших да ви разкрия присъствието си само защото наистина чух разговора ви и вашата безопасност има по-голямо значение от добрите маниери, които иначе повеляват сдържаност. Получих доклади, които показват, че този следобед може да ни връхлети изключително лошо време. Така че ако планирате продължително пребиваване навън, бих ви препоръчал да го отложите.

— О! — казва Дороти.

— Благодаря — обажда се и Пол.

— Сега ще се оттегля. Приятно хранене и приятно прекарване.

Музиката започва отново.

— Олдън? — пита Пол.

Никакъв отговор.

— Май че трябва да тръгнем утре или по-късно.

— Да. — За първи път този ден Пол се усмихва отпуснато. Мисли бързо.

СВЕТЪТ. Животът в Балфрост протича на особени цикли. По време на дългата зима има големи преселения на животни и квазиживотни към екваториалните области. Животът в дълбините на моретата продължава. А вечният лед вибрира със свой собствен ритъм.

Вечният лед. През зимата и пролетта той живее на най-високи обороти. Покрит е с мицели, които се преплитат, провират, докосват, свързват се един с друг в ганглии, протягат се навън, за да проникнат в други системи. Те опасват глобуса, вибрират като колективно подсъзнание през цялата зима. През пролетта от тях поникват стъбла, от които за няколко дена се развиват сиви, приличащи на цветя израстъци. Те после опадват и се показват тъмни шушулки, които се пукат с тих пращящ звук и освобождават облаци от искрящи спори, разнасяни от ветровете навсякъде. Те са изключително твърди, както и мицелите, в които ще се превърнат по-късно.

Лятната топлина накрая си пробива път надолу през леда, нишките изпадат в летаргия и дълго остават неподвижни. Когато студът се завърне, те се събуждат, от спорите прорастват нови нишки, които поправят старите повредени участъци, свързват се отново. Протича ток. Летният живот е като избледняващ сън. Така е протичал животът на Балфрост, откакто свят светува. А после богинята разпореди друго. Зимната кралица простря ръце и настъпи промяна.

СПЯЩИТЕ. Пол си проправя път през снежната вихрушка към административната сграда. Оказва се по-просто, отколкото е очаквал, да убеди Дороти да си отпочине добре за утре, като използва инсталацията за индукция на сън. Той се преструва, че ще използва другата инсталация, и се съпротивлява на приспивното й действие, докато се увери, че тя е заспала и може незабелязано да се измъкне.

Вмъква се в сводестото здание, изминава всички добре познати завои, отправя се надолу по ниска рампа. Стаята не е заключена и е малко студено, но когато влиза в нея, той започва да се поти. Двете студени камери са в действие. Проверява мониторните им системи и взема мерки всичко да бъде наред.

Добре, върви! Сега вземи екипировката. Те няма да я използват.

Той се колебае.

Приближава се и поглежда надолу през зрителните пластинки лицата на спящите. Никаква прилика, слава Богу. Тогава осъзнава, че трепери. Отдръпва се назад, бързо се обръща и хуква към склада.

По-късно с жълта шейна, натоварена със специалната екипировка, той се насочва към вътрешността на полуострова.

Докато кара шейната, снегът престава да вали и вятърът спира. Той се усмихва. Снегът искри и знаците покрай него не му изглеждат чак толкова непознати. Най-после добро предзнаменование.

Тогава нещо пресича пътеката, обръща се, спира и застава с лице към него.