Веровещица

Тук Сафи чувстваше топлината. Тук се чувстваше приета, а понякога - дори желана.

Тя прочисти гърло. Ръката ѝ пусна резето и тя се обърна към Изьолт, която се

преобличаше в маслиненозелена роба.

Изьолт кимна към гардероба.

- Може да сложиш резервния ми халат.

- С него обаче това ще си личи.

Тя нави вкоравелия от солта ръкав и отдолу се показа покритата ѝ с драскотини и

синини ръка; всичко това щеше да се вижда под късите ръкави, които бяха на мода.

- Значи имаш късмет, че все още пазя... - Изьолт измъкна два черни, тесни жакета от

гардероба. - ...тези!

Сафи изви устни нагоре. Жакетите бяха стандартното облекло за всички чираци в

Гилдията - а точно тези двата бяха трофеи от първия обир на момичетата.

- Все още съм на мнение, че трябваше да вземем нещо повече от жакетите им, след като

ги зарязахме вързани в склада - заяви тя.

- Ами, да, добре. Следващия път, когато някой съсипе пратка коприна и обвини теб, Сафи, ти обещавам да вземем нещо повече от жакети.

Изьолт ѝ подхвърли черната вълнена дреха и тя я улови във въздуха.

Докато се събличаше пъргаво, Изьолт седна на ръба на койката, стисна устни на една

страна и поде с равен глас:

- Мислех си... Ако кръвовещият действително тръгне след нас, дали пък гилдмайсторът

на коприната не може да те предпази? В крайна сметка технически той се явява твой

попечител - живееш в неговата стая за гости.

- Не мисля, че би държал под покрива си беглец - лицето на Сафи потръпна

разтревожено. - Така или иначе, не е редно да въвличаме гилдмайстор Аликс в това. Винаги

се е отнасял добре с мен, не бих искала да му се отплатя с неприятности.

- Хубаво - рече Изьолт, без да променя изражението си. - Следващият ми план засяга ад-

бардовете. Пристигат във Веняса за Срещата за Спогодбата, нали? От името на Карторската

империя? Не може ли да се обърнеш към тях за помощ? Все пак родният ти чичо е бил един

от тях... Съмнявам се, че дори далмотските стражари са толкова глупави, че да се изпречат

на пътя на ад-бард.

При тази идея Сафи единствено затрепери още по-осезаемо.

- Чичо Ерон е позорно изхвърлен ад-бард, Из. В момента цялата ад-бардска бригада го

ненавижда, а император Хенрик го мрази повече и от тях.

Презрителният ѝ сумтеж отекна в стените и избарабани по стомаха ѝ.

- И още по-лошо: императорът само чака някакво извинение, за да връчи титлата ми на

някой от мазните си лакеи. Убедена съм, че обирът на гилдмайстор е достатъчно

основание да го направи.

Почти през цялото детство на Сафи чичо ѝ я бе обучавал като войник; така и се беше

държал с нея - поне в случаите, когато беше достатъчно трезв, за да го прави. Щом обаче тя

навърши дванайсет, император Хенрик реши, че е време да отпътува за столицата на

Картора, за да се образова. „Какво разбира тя от ръководене на земеделци и организиране

на жътвата? - беше изревал Хенрик на чичо Ерон, докато Сафи чакаше, свита притихнало

зад него. - Какъв опит има Сафия с поддържането на домакинство или плащането на

десятъка?“

Императорът се тревожеше най-искрено за последното - изплащането на безбожните

карторски данъци. Държеше в обсипаните си с пръстени ръце всички благородници и се

стараеше да се подсигури, че е впримчил и нея.

Опитът на Хенрик да докопа още една безропотна домна обаче се беше осуетил, тъй

като чичо Ерон не беше изпратил Сафи да учи в Прага с останалите млади благородници.

Вместо това я беше отпратил на юг, при гилдмайсторите и възпитателите във Веняса.

Това беше първият и последен път, в който Сафи беше изпитала нещо като

благодарност към чичо си.

- В такъв случай - рече Изьолт с отчаян тон и увиснали рамене, - мисля, че трябва да

напуснем града. Може да се скрием... някъде, докато това премине.

Сафи прехапа устни. От устата на Изьолт думите „да се скрием някъде“ звучаха лесно, но

всъщност очевидният ѝ номатски произход я превръщаше мишена където и да отидеше.

Момичетата бяха опитвали да излязат от Веняса само веднъж - за да идат на гости на

свой приятел, - но едва бяха успели да се приберат живи у дома.

Разбира се, тримата мъже в гостилницата, които бяха решили да нападнат Изьолт, не се

бяха прибрали по своите домове. Поне не със здрави пищяли.

Сафи се дотътри до гардероба и дръпна рязко вратата, сякаш дръжката беше носът на

шлифования измамник. Ако някога - когато и да било - видеше този мръсник отново, щеше

да натроши всички кокали в проклетото му тяло.

- Най-големите ни шансове - продължи Изьолт - са през Южния пристанищен район.

Там са закотвени далмотските търговски кораби - може да се съгласят да ни вземат, ако в

отплата работим. Трябва ли ти нещо от дома на гилдмайстор Аликс?

Тя поклати глава, а Изьолт продължи:

- Добре. Тогава ще оставим бележки на Хабим и на Матю, за да им обясним ситуацията.

После... ами, ще се наложи... да заминем.

Сафи безмълвно извади от гардероба една златиста роба. Гърлото я стягаше и не

можеше да говори. Стомахът я присвиваше болезнено.