Вихърът на Жътваря

— Гуглата да те вземе! Да се надяваме вълците да я надушат преди нас!

— Няма — отвърна му с дразнеща кротост имассът. — Когато вмирисва територията си, емлавата насища въздуха със знака си. Телесната й миризма е много по-слаба, дава възможност на звяра да се промъкне където си иска в територията си.

— Защо тъпите зверове са толкова адски умни, между другото?

— Защо ние умниците сме толкова тъпо жестоки, Бързи Бен? — на свой ред попита Трул.

— Престани да ме объркваш в състоянието ми на животински ужас, едур.

Нощта мина без произшествия, а на следващия ден навлязоха още по-навътре в територията на емлава. Предобед Онрак спря до един поток и коленичи, за да започне ритуала си с измиването на ръцете. Поне Трул допускаше, че е ритуал, макар че като нищо можеше да е един от онези мигове на бездиханна възхита, които сякаш обземаха Онрак. И в това нямаше нищо изненадващо — Трул подозираше, че още месеци ще е изумен след това прерождение. „Разбира се, той не разсъждава като нас. По начина си на мислене аз съм много по-близо до този човек, Бързия Бен, отколкото до който и да било Имасс. Как е възможно това?“

Онрак стана и се обърна към тях, с копието в едната ръка и меча в другата.

— Близо сме до леговището на емлавата. Той спи, но ни усеща. Решен е тази нощ да убие един от нас. Сега ще оспоря правата му над тази територия. Ако се проваля, вас сигурно ще ви остави, защото ще се нахрани с моята плът.

Бързия Бен поклати глава.

— Няма да го правиш сам, Онрак. Вярно, не съм много сигурен колко от магията ми ще действа тук, но проклет да съм — това е само една тъпа котка в края на краищата. Ослепителна мълния, трясък…

— И аз ще се включа — заяви Трул Сенгар. — Започваме с копията, нали? С достатъчно вълци съм се бил навремето. След като го раним и осакатим, нападаме с мечовете.

Онрак ги изгледа за миг и се усмихна.

— Разбирам, че няма да ви разубедя. Но заради самата битка не трябва да се намесвате. Не мисля, че ще се проваля, и скоро ще разберете защо.

Трул и магьосникът тръгнаха след имасса нагоре по склона на изпълнената с ледникови наноси пукнатина, през надвиснали, обрасли с лишей огънати скали. Зад тази чернокаменна издатина се издигаше стръмна стена от сиви шисти, нашарена с пещери там, където седиментът се беше изронил под непрестанния порой на ледниковия топеж. Потокът, в който Онрак бе натопил ръцете си преди малко, се изливаше от една такава кухина в малко езерце, преди да потече надолу. Вдясно имаше друга пещера, с триъгълен вход. Площадката пред него беше осеяна с натрошени кости.

Онрак изведнъж спря и вдигна ръка.

Огромно туловище бе изпълнило входа на пещерата.

Три мига по-късно емлавата се появи.

— Дъх на Гуглата! — прошепна Бързия Бен.

Трул беше очаквал дива котка, не по-различна от планински лъв — може би като черните, които според мълвата обитаваха по-дълбоките лесове на родината му. Изгърбеното пред очите му същество със сънено мигащи въгленочерни очи бе колкото кафява мечка от равнините. Огромните му горни зъби стърчаха надолу, дълги колкото ловен нож, лъскави и с цвета на кехлибар. Главата беше широка и плоска, ушите малки и присвити. Къс врат, рамене, изгърбени в грамада от мускул. Козината беше пъстра, черни петна на тъмносиво, с бяла ивица около гърлото.

— Тромаво изглежда, нали?

Трул хвърли поглед към Бързия Бен и видя, че магьосникът държи кама.

— Трябва ти копие.

— Ще взема едно от резервните ти, ако нямаш нищо против.

Трул смъкна вързопа от рамото си.

— Избери си.

Емлавата ги гледаше. После се прозя, а Онрак запристъпва напред, леко приведен.

В този момент някъде зад тях се посипаха камъчета и Трул се обърна.

— Е, Онрак май си има съюзници в това все пак.

Вълците — ай на езика на Имасс — се бяха появили и вече обграждаха позицията на Онрак, навели ниско глави и без да откъсват очи от огромната котка.

Внезапната поява на седем вълка явно не се понрави на звяра. Той приклекна, докато гърдите му не докоснаха земята, сбрал крака отзад. Отново отвори уста и плътен съсък изпълни въздуха.

— Да се отдръпнем от пътя им — с явно облекчение каза Бързия Бен.

— Чудя се дали точно така не е започнало опитомяването — каза Трул, докато наблюдаваха замръзналата за миг сцена. — Без да се бият при лов за плячката, а с унищожаването на съперничещи хищници.

Онрак беше приготвил копието си не за да посрещне атака, а да го хвърли с помощта на атлатъл от еленов рог. Вълците от двете му страни се бяха развърнали във ветрило и бавно настъпваха, озъбени.

— Никакво ръмжене не се чува — каза Бързия Бен. — Това някак си е още по-смразяващо.

— Ръмженето е за предупреждаване — отвърна Трул. — В ръмженето има страх, също като в съсъка на котката.

Дъхът на емлавата изсвистя и отново настъпи тишина.

Онрак се хвърли напред, копието излетя от ръката му.

Емлавата залитна назад и нададе вой, щом острието се заби дълбоко в гърдите й, точно под ключицата. И в този момент вълците връхлетяха.