Вихърът на Жътваря

На четиридесет крачки нататък по улицата и вдясно имаше висока стена с укрепена врата. Градско гарнизонно каре и двор, а сега портата беше отворена широко и от нея излизаха бойци и се строяваха на улицата.

— Ето там ще намерим командира им — рече Кътъл. — Този, който организира цялата работа.

Фидлър погледна напред от мястото, където се криеше с морските си пехотинци, и видя Геслер с войниците му в сходна позиция на ъгъла на другата пресечка. „Щеше да е хубаво, ако бяхме на покривите.“ Но никой не беше склонен да проникне в тези явно служебни сгради и може би накрая да се оплете в ръкопашен бой с ожесточени чиновници и нощни стражи. Такъв шум щеше да привлече истински бойци откъм тила.

„Може би по-близо до двореца — там ще са жилищни карета, и по-нагъсто. Би ни спестило много от този боклук със залягането и пълзенето.“

„И засади, които може да се окажат кървави.“

— Дъх на Гуглата, Фид, там са поне сто и излизат още — каза Кътъл. — Ей онзи е, той ги командва.

— Кой ни е най-добрият стрелец с арбалет? — попита Фидлър.

— Ти.

„Мамка му.“

— Но и Корик е добър. Макар че ако трябваше аз да избирам, щеше да е Коураб.

Фидлър се усмихна замислено.

— Кътъл, понякога си гениален. Не че това изобщо ще ти спечели ефрейторско звание или нещо такова.

— Е, значи ще спя леко тази нощ. — Кътъл помълча, после отсъди на глас: — Четиридесет крачки и точен изстрел, само че гърмим всякакъв шанс за засада.

Фидлър поклати глава.

— Не, това даже е още по-добро. Пуска си стрелата, онзи пада. Скачаме, хвърляме пет-шест острилки, после свиваме обратно в уличката — колкото може по-бързо. Оцелелите хукват след нас, струпват се в началото на уличката и Геслер ги шибва отзад с още пет-шест шрапнела.

— Красота, Фид. Само че Геслер как ще загрее…

— Ще загрее.

Фидлър се обърна и махна на Коураб да излезе напред.

Новоназначеният Финад на Главния гарнизон, застанал на пет крачки от Атри-Преда Бешур, се обърна, както преглеждаше отделенията си, и видя как главата на един от адютантите се изметна назад, от шлема му изхвърчаха искри, а след това Финад Гарт, който стоеше до Атри-Преда, изкрещя. Беше вдигнал ръка като че ли пред лицето на Бешур и от тази ръка стърчеше стрела, и кръв плисна по лицето на Бешур — и Атри-Преда залитна назад и движението издърпа ръката на Гарт с него. Защото стрелата се беше забила в челото на Бешур.

Новият Финад, деветнадесетгодишен и вече старши офицер на тази част, зяпна невярващо.

Внезапни викове и той видя няколко души, появиха се от една пресечка по-надолу по улицата. Петима-шестима всичко. Затичаха към тях с камъни в ръце…

Финадът ги посочи, изрева на редицата за контраатака и вече тичаше най-отпред, размахал меча си.

Трийсет крачки.

Двайсет.

Камъните полетяха срещу тях. Той се сниши под един, който профуча над дясното му рамо, и след това, изведнъж оглушал и с пълни с пясък очи, се озова проснат по очи върху камъните, и навсякъде имаше кръв. Някой залитна в полезрението му, един от войниците му. Жена. Дясната й ръка висеше на една-единствена ивица месо и се залюля дивашки, когато тя направи странен пирует, преди да се смъкне по задник.

Гледаше го и пищеше.

Финадът се опита да се изправи, но нещо не беше наред. Крайниците му отказваха, а вече имаше и огън по гърба — някой беше запалил проклет огън там — защо ще го правят? Разкъсващата горещина проникна навътре, през странна изтръпналост, а и тилът му беше мокър.

Напрегна цялата си воля и успя да извие ръка, за да пипне тила си.

И откри, че черепа го няма.

Разтреперани, пръстите му проникнаха в някаква гъста каша и болката в гърба изведнъж изчезна.

Разбра, че може да накара нещата да тръгнат отново, и затова натисна още, по-надълбоко.

И онова, което докосна, го уби.

Щом Фидлър поведе отделението си в привидно бягство, със затичаните след тях петдесет-шестдесет ледерии, Геслер вдигна ръката си, в която държеше „запалка“. Мръсно щеше да е, да, но бяха много, нали?

Фидлър и морските му пехотинци стигнаха уличката, нахлуха в нея.

Тълпа ледерии се струпаха там, други започнаха да се бутат след тях. И мунициите полетяха, и изведнъж улицата пламна. Без да изчака жестоката знойна вълна да стигне до тях, Геслер се обърна и бутна Сторми да поведе отстъплението.

Тичаха, тичаха с все сила.

Намериха следващата улица и завиха надясно, от другата страна на заградения казармен двор. Надяваха се Фидлър и войниците му да ги чакат там. А после пак по задни улички и все по-близо до двореца.

— Имаме злато, проклет да си!

— Всички имаме — отвърна кръчмарят лаконично.

Хелиан го изгледа ядосано.

— Що за акцент е това?

— Подходящият за търговската реч, с което един от двама ни говори изискано, а предполагам, че това все означава нещо.

— О, ще ти покажа нещо аз!

Дръпна меча на ефрейтора си, като го бутна силно в гърдите, за да го извади, след което тресна с дръжката по тезгяха. Оръжието подскочи от ръката й и острието я перна през дясното ухо. Тя изруга, опипа и видя, че дланта й е почервеняла от кръв.

— Виж сега какво ме накара да направя!

— Предполагам, че аз съм ви накарал и да завземете империята ни и този град, и…