Вихърът на Жътваря

— Ще те оставя да живееш — заяви Тайст Андий. — За да можеш да предадеш на Ханан Мосаг думите ми. Азатът ме прокълна с видения, собствените му спомени, тъй че станах свидетел на много събития на този свят — и на други. Кажи на Ханан Мосаг следното: Бог, обзет от болка, не е същото като бог, обсебен от зло. Обсебеността на вашия крал-магьосник си е негова. Изглежда, уви, че той е… объркан. Заради това съм милостив тази нощ… и само тази нощ. Оттук насетне, ако поднови намесата си, ще познае силата на гнева ми.

— Ще предам думите ти най-точно, Силхас Руин.

— Би трябвало да си изберете по-добър бог, Вентрала. Изтерзаните души обичат компания, дори на бог. — Помълча и добави: — Но пък може би тъкмо такива като вас са оформили Сакатия бог. Може би без озлобени сакати поклонници той отдавна щеше да се е изцерил.

Чу се тихият хриплив смях на призрака.

Силхас Руин тръгна да излиза и подхвърли, без да се обръща:

— Ще секвестирам няколко коня.

Призракът се изниза след него.

Ортените, които се бяха разпълзели из стаята, сякаш без посока и без цел, също започнаха да се изтеглят навън.

Вентрала отново остана сам.

„Махаме се оттук, намирам Атри-Преда и се връщаме в Ледерас. И ще говоря с Ханан Мосаг. Ще му разкажа за смъртта тук, в прохода. Ще му разкажа за един Тайст Андий с две рани от ножове в гърба, рани, които не ще зараснат. И все пак… той прощава.“

„Силхас Руин знае повече за Сакатия бог от всеки от нас, освен може би от Рулад. Но той не мрази. Не, той изпитва жалост.“

„Жалост, дори към мен.“

Серен Педак първа чу конете, копитата, тътнещи по тясната горска пътека. Нощното небе над укреплението бе странно почерняло, мътно някак, като от пушек — но не се виждаше никакво сияние от пламъци. Бяха чули взрива, разрушаването на поне една каменна стена, и Кетъл бе заскимтяла: смееше се всъщност — смразяващ, гротесков звук. Последваха далечни писъци и скоро след това — нищо, само тишина.

Силхас Руин се появи, повел десетина коня и придружен от недоволните стонове на прибраните в ножниците мечове.

— И колко от моята раса уби този път? — попита Феар Сенгар.

— Само онези, които се оказаха достатъчно глупави да ми се противопоставят. Това преследване — продължи Силхас — не е от страна на брат ти. Преследва ни кралят-магьосник. Мисля, че не можем да се съмняваме, че търси това, което търсим и ние. А сега, Феар Сенгар, дойде времето да поставим ножовете си на земята, двамата. Навярно желанията на Ханан Мосаг съвпадат с твоите, но те уверявам, такива желания не може да се примирят с моите.

Серен Педак усети тежест в стомаха. Това от дълго време се очакваше — единственият проблем, който непрекъснато бе отбягван, оправдаван дори с изискванията на простата целесъобразност. Феар Сенгар не можеше да спечели тази битка — всички го знаеха. Нима възнамеряваше да застане на пътя на Силхас Руин? Още един посечен Тайст Едур?

— Няма никаква наложителна причина да повдигате този въпрос точно сега — намеси се тя. — Хайде просто да се качим на конете и да тръгваме.

— Не — каза Феар Сенгар, не откъсваше очи от очите на Тайст Андий. — Нека да е сега. Силхас Руин, в сърцето си приемам истината за предателството на Скабандари. Ти си му се доверил и си пострадал невъобразимо от последствията. Но как можем да възмездим? Ние не сме соултейкън. Не сме асценденти. Ние сме просто Тайст Едур и затова падаме като крехки дръвчета пред теб и твоите мечове. Кажи ми: как да утолим жаждата ти за мъст?

— Не можете. Избиването на вашия род също не може по никакъв начин да отвърне на нуждата ми. Феар Сенгар, ти спомена за възмездяване. Това ли е желанието ти?

Едурът помълча няколко мига, после каза:

— Скабандари ни е довел на този свят.

— Вашият загиваше.

— Да.

— Може би не си в течение на това — продължи Силхас Руин, — но Кървавото око отчасти беше виновен за раздирането на Сянка. Все едно, по-важното за мен са предателствата от преди това престъпление. Предателства срещу мой ближен — моя брат Андарист, — което изпълни душата му с такава скръб, че той полудя. — Кривна бавно глава. — Смятахте ли ме за наивен, че съм сключил съюз със Скабандари Кървавото око?

Удинаас се изсмя горчиво:

— Достатъчно наивен, за да се обърнеш с гръб към него.

Серен Педак затвори очи. „Моля те, Длъжнико, просто си дръж устата затворена. Поне само този път.“

— Истината говориш, Удинаас — отвърна след малко Силхас Руин. — Бях изтощен, разсеян. Не си представях, че ще го направи толкова… публично. Да, погледнато от перспективата на времето, предателството трябваше да е абсолютно — а това включваше избиването на моите следовници.

— Ти си възнамерявал да предадеш Скабандари, само че той е действал пръв. Истински съюз между равни значи.

— Допусках, че може да го видите по този начин — отвърна Тайст Андий. — Разбери ме, Феар Сенгар. Няма да допусна освобождаването на душата на Скабандари Кървавото око. В този свят има достатъчно осъдими асценденти.

— Без Бащата Сянка не мога да освободя Рулад от оковите на Сакатия бог.

— Дори и с него не би могъл.