Вихърът на Жътваря

Без да отвръща, Червената маска слезе от седлото, тръгна напред и се спря на шест крачки пред Хадралт. Смъкна брадвата ригта и стисна здраво с две ръце дългата дръжка.

— Баща ти си отиде. Вече трябва да се пуснеш от ръката му и да застанеш сам, Хадралт. Този първи и последен път. Ти се провали като боен главатар. Поведе оулите на битка, после ги поведе в бягство. Предаде съюзници. А сега се криеш тук, на самия край на пустините, вместо да посрещнеш нашествениците ледерии меч срещу меч, зъби срещу гърло. Или ще отстъпиш, или ще умреш.

— Да отстъпя? — Хадралт кривна глава и устата му зяпна в подобие на усмивка. — Този избор не се предлага на никой оулски воин.

— Вярно — рече Червената маска. — Само на старците, които вече не могат да се защитят, или на ранените.

Хадралт се озъби.

— Не съм нито старец, нито ранен.

— И оулски воин не си. Твоят баща отстъпи ли? Не, разбирам, че не е. Погледнал е в душата ти и те е познал, Хадралт. И затова, колкото и стар да е бил, се е борил с теб. За племето си. За честта си.

Хадралт извади извитите си мечове. Трепереше.

И тогава един от Бакърените маски каза:

— Капалах яде в колибата на сина си. За една нощ се разболя и умря. На заранта лицето му беше като син лишей.

— Тренис’галах? — Очите на Червената маска се присвиха зад прорезите на маската. — Ти си отровил баща си, Хадралт? Вместо да срещнеш мечовете му? Как изобщо стоиш тук?

— Отровата няма име — промърмори същото Бакърено лице.

— Заради мен оулите още живеят! — извика Хадралт. — Ти ще ги поведеш на заколение, Червена маско! Още не сме готови да се изправим срещу ледериите. Аз купувам оръжия — да, има ледерии, които вярват, че нашата кауза е справедлива. Отстъпваме бедна земя и получаваме чудесни железни оръжия — а сега ти идваш и разваляш плановете ми!

— Виждам ги тези оръжия — каза Червената маска. — В ръцете на мнозина от воините ти. Изпитани ли са в битка? Ти си глупак, Хадралт, да вярваш, че си спечелил в тази сделка. Търговците, с които се срещаш, са наемници на Фактора — той се облагодетелства и от двете страни в тази война…

— Лъжа!

— Бях в Дрийн — каза Червената маска. — Преди по-малко от две седмици. Видях фургоните и сандъците им със захвърлените им оръжия, железните мечове, които ще се строшат при първия удар в щит. Оръжията се чупят, губят се, но това си приел ти, заради това отстъпваш земя — земя, която е дом за прахта на предците ни. Дом за духовете на Оул, земя, която е пила оулска кръв.

— Ледерийските оръжия…

— Трябва да се взимат от труповете на войници — това са оръжията, заслужаващи името си, Хадралт. Ако трябва да прилагаш техния начин на бой, трябва да използваш подобаващи оръжия. А точно за това явно не си подготвен. И тъй, Хадралт, принуден съм да заключа, че си знаел истината. Ако е така, то търговците са ти плащали с повече от оръжия. Взе ли от монетите им, бойни главатарю? Знаят ли родствениците ти за купчината монети, която криеш в колибата си?

Видя как Бакърените лица бавно се отдръпнаха от Хадралт — бяха осъзнали измяната, която водачът им бе извършил спрямо тях, спрямо всички оули.

— Смятал си да се предадеш, нали? — продължи Червената маска. — Предложили са ти имение в Дрийн, нали? И роби и Длъжници, които да ти угаждат. Канил си се да продадеш нашия народ, историята ни…

— Ние не можем да спечелим!!!

Последните думи на Хадралт. Три остриета изригнаха от гърдите му, забити в гърба му от собствените му Бакърени лица. С разширени от изумление очи първородният син и убиецът на Капалах, последния достоен водач на клана ганеток, зяпна Червената маска. Кривите мечове паднаха от ръцете му, той залитна напред и се изхлузи от остриетата с грозен съскащ звук, незабавно последван от швирнала кръв.

Очи — вече празни в смъртта. Тялото на Хадралт се строполи по лице в прахта.

Червената маска намести ригтата в коланите на гърба си и каза високо:

— Зърната падат от короната на стръка. Което е увредено там, прави всяко от децата му слаби. Проклятието на страхливостта свърши в този ден. Ние сме оул и аз съм вашият боен главатар. — Замълча, огледа събралите се и добави: — Ще ви поведа на война.

На хълма над просналия се стан Масарч направи жест към слънцето и небето, към земята и вятъра.

— Червената маска вече властва над оул.

Вдясно от него Крайсос изсумтя:

— Нима се съмняваше, че ще успее, Масарч? Кечра пазят фланговете му. Той е връхлитащата река от кръв и той ще наводни тези земи. И както ледериите ще се давят в нея, тъй ще се давим и ние.

— Ти излъга в смъртната нощ, Крайсос, и затова все още те е страх от смъртта.

От другата страна на Масарч изсумтя Тивин.

— Билката блидин бе изгубила силата си. Не хвана никой от двама ни през нощта. Аз крещях на земята, Масарч. Крещях и крещях. И Крайсос също. Не ни е страх от онова, което иде.

— Хадралт беше убит от своите воини — каза Масарч. — В гръб. Това не вещае добро.

— Грешиш — каза Тивин. — Думите на Червената маска ги обърнаха всичките. Не мислех, че такова нещо е възможно.

— Подозирам, че ще го казваме често — отбеляза Крайсос.