Вихърът на Жътваря

Две сили, някога в жестоко противоречие, сега се оказаха фактически любовници, въпреки че никоя не можеше да реши коя от двете първа си е разтворила краката.

Простите факти са следните: първоначалната йерархична структура на племената Тайст Едур се оказа добре пригодена за ледерийската система на власт чрез богатство.

Едур се превърнаха в короната, наложиха се с лекота над подулата се от лакомия Ледер, но нима една корона притежава воля? Нима се огъва носителят й под нейното бреме?

След кратък размисъл друга една истина се оказва самоочевидна.

Колкото и здрава да изглеждаше тази спойка, под повърхността изникваше едно по-потайно и далеч по-гибелно сливане: на недостатъците, присъщи за всяка от двете системи, и тази сплав щеше да се окаже изключително взривоопасна.

Династията Хирот (XVII том)

Колонията, История на Ледер

Динит Арнара

— Откъде е това?

Танал Ятванар гледаше как Инвигилаторът бавно завърта странния предмет в месестите си длани. Камъчетата оникс на многобройните пръстени по късите му пръсти блещукаха под лъчите слънчева светлина, струящи през разтворения прозорец. Предметът, който въртеше Карос Инвиктад, представляваше заплетено кълбо от бронзови игли, чиито краища бяха извити на скоби и усукани една около друга в здрава клетка.

— Блуроуз според мен, сър — отвърна Танал. — От онези на Сонорбо. Средното времетраене за решаването й е три дни, макар че рекордът е малко под два…

— Кой? — попита намръщено Карос и го погледна над писалището си.

— Полукръвен тартенал, ако можете да го повярвате, сър. Тук, в Ледерас. Смятат го за кретен, но има вроден талант да решава главоблъсканици.

— И предизвикателството е да наместиш иглите в такава конфигурация, че изведнъж да се разсипят.

— Да, сър. Разпада се и става плоско. Доколкото чух, точният брой на завъртанията е…

— Не, Танал, не ми го казвай. Достатъчно благоразумен си. — Инвигилаторът, командир на Патриотистите, остави предмета на бюрото. — Благодаря ти за подаръка. Е? — Къса усмивка. — Достатъчно дълго ли изнервихме Брутен Трана, как мислиш?

Карос се надигна, оправи гънките на пурпурния си копринен халат — единствения цвят и материя, които изобщо носеше, — взе късия скиптър, който бе превърнал в официален символ на своя пост, черно кръвно дърво от отечеството на Едур със сребърни карфици, украсени с камъчета оникс, и посочи с него към вратата.

Танал се поклони и поведе през коридора към широкото стълбище. Слязоха на долния етаж и излязоха през двукрилата порта на двора.

Затворниците стояха под ярката слънчева светлина до западната стена. „Стояха“ всъщност не беше съвсем точно. Бяха ги извели от килиите една камбана преди разсъмване, а вече беше малко след пладне. Над половината от осемнадесетте задържани бяха изгубили съзнание поради липсата на вода и храна и изнурителния зной на предобеда, съчетани с жестоките изтезания по време на разпитите.

Танал забеляза как се намръщи Инвигилаторът, щом видя неподвижните оковани тела на припадналите.

Брутен Трана от племето Ден-Рата, лицето за свръзка на едурите, стоеше в сянката срещу затворниците, висок и безмълвен. Бавно се обърна, щом Танал и Карос се приближиха.

— Добре сте дошъл, Брутен Трана — каза Карос Инвиктад. — Как сте?

— Да минем по същество, Инвигилатор — заяви сивокожият воин.

— Тутакси. Ако благоволите да ме придружите, можем да разпитаме всеки затворник, изведен тук. Конкретните им случаи…

— Не държа да се доближавам до тях повече, отколкото съм сега — прекъсна го Брутен. — Затънали са в мръсотията си, а в този двор почти не полъхва вятър.

Карос се усмихна.

— Разбирам, Брутен. — Отпусна скиптъра на рамото си и огледа редицата задържани. — Няма нужда да ги доближаваме, както казвате. Ще започнем с онзи най-отляво, после…

— В безсъзнание или мъртъв?

— Е, от това разстояние кой може да каже?

Танал забеляза намръщената физиономия на едура, поклони се на Брутен и Карос и бързо закрачи към окованите. Наведе се да огледа просналата се фигура, после се изправи и каза:

— Жив е.