Владетелят на Ада

— Можем дори да измъкнем на светло и онзи радиоклоун Авраам.

— Обвинението по призив към метеж се доказва много трудно.

— Не става дума за призив към метеж. Той проповядва убийство и насилствена революция почти всяка вечер. Можем да изтълкуваме това като заплаха съгласно раздел 1А.

— В случая имате работата със свободата на словото.

— Ще очертаем ясна граница къде свършва едното и къде започва другото.

Тя се изсмя и поклати глава.

— Явно сте си подготвили пледоариите добре, господа.

— Това е сериозна работа, ваша чест.

— Можете да загазите, докато се опитвате да докажете твърдението, че тези църкви съставляват армия, а не са религиозни организации.

Флахърти се прокашля и вдигна ръка.

— Да, господин Флахърти?

— Религиозният аспект е доста спорен — каза той.

Файърстоун, Вейл, Хардистан и Майер изгледаха изненадано младия адвокат, като се чудеха накъде клони със забележката си.

— И как ще стане това? — попита тя.

— Ваша чест, можем да твърдим, че те са група, свързана заедно и асоциираща се с описаното в раздел 2С на закона от 1962 година. Въпросите за юридическата самоличност или църковното сдружаване тогава вече стават несъществени.

— Точно — каза Вейл.

Съдийката го загледа за момент и кимна много леко.

— Интересно — каза тя. — Значи вие избягвате религиозния аспект?

— Той просто не е задължителен, ваша чест — намеси се Майер.

— Бихте ли ни разяснили мисълта си?

— Първата поправка: „Конгресът не може да приема закони, установяващи официалното налягане на религия или забраняващи свободното изповядване на такава“. Аз го интерпретирам, че религиозните организации трябва да се третират на общо основание като всички останали организации. Няма логика да ползват някакви специални привилегии, те не са по-различни от която и да било фирма или личност. За нещастие, в чужбина съществува митът, че това е християнска нация — поне християните мислят така. Не мисля, че Америка принадлежи на тлъстите религиозни котараци, които продават християнството като някаква панацея по телевизията или крият политическите си програми зад Иисус Христос, за да могат да заблуждават данъчните власти. С тая представа се обижда самата конституция.

— Мисля, че много трудно ще убедите съда в това.

— Ще го използвам само ако е абсолютно наложително — каза Вейл. — Ние ви го представяме, за да оправдаем санкциите по Раздел Трети. Призовките и заповедите за претърсване и арестуване, които са ни необходими.

— Вашите юридически аргументи са много ефективни, господин Вейл, но имате нужда и от твърди доказателства.

— Твърдото ни доказателство е мъртво, ваша чест. Човекът, чийто глас чухте от записа, беше под закрилата на програмата за защита на особено важни свидетели. Снощи беше застрелян. Светилището е разпоредило убийството му, защото той беше едновременно и информатор, и потенциален свидетел. Използвали са професионален стрелец. Това е поръчково убийство. Никой друг не би имал мотива да го извърши освен Светилището. След като са се страхували до такава степен от него, че да го убият, значи са се бояли от онова, което е държал в главата си. Страхували са се от истината.

— Хареса ли ви този младеж?

— Не съвсем.

— Защо?

— Мисля, че е бил притиснат до стената и е предприел най-добрия си ход, а именно програмата за защита на важни свидетели.

— Вие не сте съгласен с тази концепция?

— Напротив, ваша чест. Аз самият съм я използвал. Не твърдя, че Уолър е нямал място в програмата. Просто не вярвам на мотивите, които той изтъква.

Тя размисли за момент над думите му, после се обърна към Хардистан.

— До този момент не си говорил много, Били.

— Тук съм само за морална подкрепа — ухили се той.

— Извинете ме, ваша чест, но мога ли да взема думата? — обади се Майер.

— Разбира се.

— Върху останките на единия от ровърите от засадата в прохода Изгубената следа е оставен някакъв код. Серия от числа: две-три-тринадесет. Същите тези числа се появяват и върху това. — Той вдигна найлоновото пликче със снимката на Уолър, направена от самолета. — Ако погледнете гърба на тази снимка, ще видите същите числа. Тази фотография вероятно е била използвана от убиеца за идентифициране на жертвата му. Тя свързва двете престъпления в едно.

Съдийката разгледа фотографията и гърба й, после я положи върху бюрото си.

— Имате ли някаква представа какво могат да означават тези числа?

Майер поклати глава.

— Това е някакъв код — каза Хардистан. — Хората ми работят върху него.

— Прилича на дата. Може би е втори март, 1913 година.

— Или пък 1813, или 1713. Нищо значително не се е случило на нито една от тези дати — каза Хардистан.

Съдийката се обърна към Вейл.

— Обичам хората, които идват подготвени за тия неща, господин Вейл — каза тя. — По-голямата част от колегите ви идват при мен с неясни и смътни обвинения и правят какви ли не пируети, за да ме убедят в нещо, дето и самите не го вярват. Истинско нещастие са. Цяло удоволствие е обаче да срещнеш човек, който добре знае за какво говори. Имат ли вече кой да ги представлява?

— Чарли Евърхарт е адвокатът им, предполагаме, че той ще ги защитава пред съда.

Тя извъртя очи.