Владетелят на Ада

— Колко време ще ти отнеме да събереш хората, за да упражниш заповедите за обиски и задържане, Били?

— Трябва да знам колко банки са замесени. До този момент заповедите покриват Форт Яхве, четирите църкви и личните сметки на Енгстрьом, Мецингер, Шрак, Болинджър, Карл Ренц и Джеймс Рейни, плюс един неустановен номер на банкови сметки.

— Избери си някакъв брой, да кажем, десет банки. Колко време?

— Значи процедурите са следните — проверил съм местата на банките, решавам за обема на групата за всяко място, заповядвам на необходимите агенти да се съберат в района със спомагателните коли и съответни оръжия и написвам правилата на вмешателство. Знаеш добре, че трябва да сме подготвени срещу сериозна съпротива, Мартин. Правилата на вмешателството ще го отразят.

Вейл въздъхна и кимна.

— И колко време ще отнеме всичко това?

— За да осъществим арестите… десет дни.

— Какво ще кажеш за една седмица?

— Тук става дума за много хора, за сложно оборудване…

— Колкото повече изчакваме, с толкова повече време ще разполагат да накълцат регистрите, да преформатират твърдите дискове, да укрият оръжията…

— Позволяваш на тази Азимур да ни пришпорва ли?

— По дяволите, Били, тя може да почне да разсъждава за операцията буквално всеки момент. Вече спомена делото по РИКО в Илинойс. Ще поставя екипа си на денонощен режим и ще видя какво можем да изровим около банките и всички останали връзки, които могат да изскочат.

— Добре. Седмица — каза Хардистан.

— Благодаря.

— Тогава най-добре да започвам още сега.

Хардистан се изправи и отиде в задната част на самолета. Вейл се пресегна и разтърси Сам Файърстоун. Едрият мъж отвори едното си око и го загледа.

— Надявам се, че е важно, защото тъкмо си карах най-сладкия сън от момента, в който се запознах с теб.

— Можеш ли да уредиш среща с Енгстрьом?

— За теб ли?

Вейл кимна.

— Познаваш хората му, нали?

— Някои.

— Можеш ли да се добереш до него?

— Мога да опитам.

— Кажи му, че изборът на мястото е негов.

— Мога ли да му кажа защо?

— Не.

— Можеш ли ти да ми кажеш защо?

— По-късно.

— Колко хора ще присъстват на срещата?

— Кажи му, че може да си събере целия щаб, ако иска.

— Колко хора ще вземеш със себе си?

— Един. Теб.

— Ти си куку, Мартин.

— Чувал съм го вече.

24.

В шест сутринта Хенри Уу паркира колата си на паркинга на ФБР и затича под ръмящия дъжд към страничния вход на сградата „Хувър“. Уикендът се бе оказал добър за Уу. Бе прекарал цели два дни със съпругата си и десетгодишния си син. Предния ден момчето го бе изтощило с обиколката им по Смитсъновия институт, последваха вечеря и кино. За пръв път от месеци изкараха такъв хубав уикенд.

Но през цялото време идващата седмица не излизаше от ума му. Като експерт по логистика на Хардистан, той трябваше да координира разследващите екипи между Охайо и Монтана, да служи за връзка между ФБР и специалните групи на Службата по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, да отговаря за обслужването на заповедите за обиск на Светилището и да придвижва хора и оборудване в района на Форт Яхве, без да разлайва прекалено много кучетата. Плюс всичко това, да движи всички останали дела, с които беше ангажирано Бюрото.

Точно по вкуса му. Направо умираше за такива предизвикателства.

Хардистан вече беше в оперативната зала — просторно помещение в подземието на сградата, истински меланж от електронна апаратура, карти и сателитни комуникации. Хардистан седеше в средата на залата и гледаше замислено голямата карта на стената. Видя влизащия Уу и въздъхна с облекчение.

Уу хвърли само един поглед върху небръснатото лице на шефа си и кървясалите му очи и мигом разбра, че е прекарал уикенда в Бюрото, открадвайки по някоя минута сън в стаичката до кабинета си. Това не беше нещо необикновено. От смъртта на съпругата си заместник-директорът на ФБР прекарваше по-голямата част от времето си на работното си място. Не беше вземал отпуск от четири години въпреки настойчивите призиви на екипа си и на личния си лекар.

— Трябва да удвоим хората — изръмжа той.

— Може би не се налага — каза усмихнато Уу. — Мисля, че можем да пораздвижим хората оттук-оттам и да покрием всички дупки.

— Никога ли не те тормози нищо?

— О, много го обичам този тормоз — повтори все така усмихнат Уу.

Хардистан всеки път не успяваше да скрие удивлението си как е възможно такава скучна и отегчителна работа като поддържането на връзка с хора, оборудване и операции да доставя такова удоволствие на младия харвардски възпитаник.

— Можем да отзовем по два или три екипа от всеки регионален офис и да ги разположим, да кажем, в Бат, Хелена, Мисула и Грейт Фолс — каза той, посочвайки върху картата. — Ще прекараме оборудването през нощта. Вече изпратих Лари Олсен да наеме място за ровърите и оръжието. Разчитам, че можем да придвижим подразделенията от всичките четири градчета за не повече от два и половина до три часа. Можем да го направим през нощта преди да представим заповедите. Необходими са ми не повече от шест до осем души да обработим банките и отделните хора. Освен това можем да придвижим и екипите от Охайо, ако Маккърди скоро не открие нещо.