Владетелят на Ада

Азимур се появи на екрана, на стотина метра зад гърба й се виждаше фермата на Уолър. Поредица от фотографии от мястото на престъплението пробягаха по екрана.

— Случаят от миналата нощ взе нов курс. Да припомним нещата накратко. Жертвата първоначално е идентифицирана от агенти на ФБР като Ралф Андерсън, застрелян, докато работел върху трактора си снощи. Убийството най-вероятно е извършено от професионален стрелец и се разследва от най-малко тридесет агенти на ФБР тук, в това спокойно фермерско обкръжение. А сега WWN научи, че жертвата всъщност е двадесет и пет годишният бивш войник Джордж Уолър. Разполагаме и с информация, че Уолър може да се е намирал под закрилата на програмата за защита на особено важни свидетели, макар и все още да не можем да го докажем…

— Откъде е изкопала това? — възкликна Хардистан.

— Разполагаме също така и с информация, която свързва Уолър с един осуетен опит за обир на банка в Канзас Сити преди пет месеца. Един от банковите грабители, Самюел Стивънсън, е бил убит по време на опита за грабеж, а друг от групата, Люк Съндъргард, излежава двадесетгодишна присъда във федерален затвор, след като е бил признат за виновен в банков грабеж и свързани с него други престъпления. WWN също така научи, че и двамата — Стивънсън и Съндъргард — са били свързани с дясноекстремистката група в Монтана, позната под името Светилището. Връзката на Уолър с грабежа и Светилището все още е неясна засега, както и причината, поради която той е бил включен в програмата за защита на важни свидетели. Флойд Маккърди, шефът на екипа, разследващ убийството на Уолър, разговаря с нас в ранния ни репортаж днес, но сега отказва всякакъв по-нататъшен коментар върху случая. Във Вашингтон директорът на ФБР Хари Симънс твърди, че политиката на ФБР е да не разгласява никаква информация, докато разследването не е приключило. Заместник-директорът на ФБР Уилям Хардистан беше днес рано сутринта на мястото на разследването, което може да се види от видеорепортажа ни, съпроводен от известния адвокат Мартин Вейл, който се намира от лявата му страна…

Изображенията на Хардистан и Вейл застинаха върху телевизионния екран.

… днес рано сутринта Маккърди заяви, че Хардистан и Вейл са се отбили на мястото по пътя си към Чикаго по дела, несвързани с това следствие. Хардистан и Вейл не пожелаха да дадат някакви пояснения…

Камерата даде увеличение на лицето на Вейл. Той гледаше навъсено обектива.

— … както може би си спомняте, миналата есен в Илинойс Вейл успя да спечели присъда на стойност деветдесет милиона долара в един процес по рекетьорска дейност, в който бяха замесени две от най-големите корпорации в страната. Изпълнителните директори, на двете корпорации, Том Лейси от „Уестър Пълп енд Пейпър“ и Хари Гросман от „Атлас Кемикъл“, бяха осъдени на затвор, макар присъдите им в момента да се обжалват.

Екранът отново се раздели на две. Бойл остана в лявата част.

— Валери, подозира ли ФБР някого в извършването на това убийство?

— Не знаем. Те не ни дават никаква информация, Шийла. Ако не броим споменатото интервю рано тази сутрин, те отказват абсолютно всякакъв коментар.

— Благодаря ти. Валери Азимур, на живо от сърцето на Америка. Днес във Финикс, Аризона…

Хардистан грабна дистанционното управление и изключи телевизора.

— Дяволите да я вземат! — изрева той. — Не разбира ли какво прави?

— Тя не дава пет пари, Били — обади се Файърстоун. — Просто си върши работата.

— Върши си работата друг път! Откъде е изровила информацията за Уолър?

— Кой знае? Може някъде просто да има утечка.

— А може и да няма — вмъкна се Флахърти.

— Какво искаш да кажеш? — попита Хардистан.

— Може би просто е било подсказване — каза Флахърти.

— От кого? Кой, по дяволите, би могъл да й пошушне нещо?

— Някой от тях — заяви смело Флахърти.

— Но защо?

— За да ни изкарат на светло какво правим. Колкото повече научи тя, толкова повече ще научат и те.

— Ще изпратя екип да провери откъде е взела информацията — каза Хардистан.

— Не го прави, Били — намеси се Вейл. — Тя няма да си издаде източника. А и ако я настъпиш, това само ще укрепи увереността й в това, което вече знае.

— Ти наистина си я ядосал, нали?

— Не става въпрос за мен. Тя е професионалист и надушва голямата история.

— Значи да я оставим да си вее байрака?

— Блокирай я отвсякъде. Нека никой не си отваря устата пред нея. Така всичко, което изкара наяве, ще го е получила извън нашия кръг.

— Каква ще ни е ползата от тази работа? — попита Файърстоун.

Хардистан се замисли над казаното от Вейл и кимна.

— Прав си. Така ще научим какво им е известно за нас, а е възможно и да изтърват нещо.

— Защо не сложим централата им на подслушване?

— Който и дай се обажда, едва ли стои много на телефона — каза Хардистан. — Ще си е чиста загуба на време, а ефектът ще бъде, че Азимур ще се настърви още повече. Изпробвахме тоя номер в Охайо и тя ни го зачука царски. Мартин има право. Ще си седим тихичко и ще мълчим като бити задници.

По-късно, докато Файърстоун дремеше, а Майер и Флахърти бяха в комуникационния център, Вейл попита: