Владетелят на Ада

— Оливър.

— Добре, знаете процедурата. Пет пари не давам какво казват детекторите за топлинни източници, процедирайте така, все едно е тук. Не забравяйте, че този човек е професионален убиец. Изключителен стрелец.

— Знаем, Били — отвърна с усмивка Флеминг. — Непрекъснато ни го повтаряш.

— Искам просто да се уверя, че не сте го забравили, Грег. Искам този човек жив, ако е възможно, но не на всяка цена. Не поемайте никакви рискове. Не искам никакви загинали герои. Влезте бързо и проверете къщата. Пипнете ли го, веднага го изкарайте отвън, поставете охранителен периметър и лабораторията да идва. И внимателно.

Грег Флеминг поклати глава и се разсмя.

— Всичко е ясно, Били — каза той и излезе от фургона.

— Бих искал да отида с екипа — каза Латимор.

— Оставаш тук с мен. Тези хора са обучени да се справят с всякакви ситуации.

— Аз имам преминат курс по обезвреждане на особено опасни престъпници…

— Латимор, това тук не е епизод от Дивия запад — прекъсна го Хардистан. — Облечи бронираната жилетка и мълчи. Ще влезем след като прочистят района.

— Да, сър.

— Джокер, тук Пингвин, влизаме — докладва Флеминг.

— Разбрано.

Екипът се движеше бързо на зигзаг през ливадата. Единият снайперист бе заел позиция зад едно дърво в предния двор на Удбайн. Другият се бе свил зад предницата на една кола, паркирана от другата страна на улицата. И двамата внимателно оглеждаха района през инфрачервените си прицели. Щори покриваха всички прозорци на къщата. През цепнатините можеше да се види включена лампа във всекидневната. Екипът зае набелязаните позиции около къщата.

— Джокер — прошепна Флеминг, — всички сме по места.

— Ние също, Пингвин. Виждаме през една цепнатина на вратата. Вътре има камион, не самолет.

— Бройте до десет и влизайте.

— Разбрано.

Флеминг изброи до десет и каза:

— Влизаме!

Двама души изкъртиха предната врата с летящ старт. Отзад един от агентите разби стъклото на вратата и я отвори. Нахлуха във вътрешността на къщата, светлинните източници по оръжията им шареха в мрака, докато те сръчно проверяваха стаите, килерите, шкафовете, всичко, в което можеше да се побере човек. Нищо.

Флеминг включи няколко лампи. Къщата беше необичайно подредена и чиста. Беше студено, термостатът на отоплението беше поставен на минимума.

В задната част на къщата един агент се опита да отвори вратата към гаража. Беше заключена.

В хангара тежката верига и катинарът бяха срязани с ножици за метал. Оливър изрита една от вратите и хората му се пръснаха, движейки се бързо през просторното помещение. Светлините проникнаха и до най-потайното ъгълче на огромното помещение.

Оливър провери камиона. Вратата беше заключена.

— Тони — каза той на един от хората си, — иди донеси лоста.

— Веднага — отговори Тони и изчезна.

— Пингвин, тук Джокер, чувате ли ме?

— Пингвин слуша.

— Хангарът е празен. Вътре има заключен камион. Можем ли да го отворим с лост?

Флеминг погледна заключената врата на гаража и каза:

— Избий я.

— Разбрано.

Агентът отстъпи назад и ритна вратата точно под дръжката. Бравата се строши и вратата зейна. Детонаторът на пластичните експлозиви се задейства.

Къщата буквално се разлетя на парчета от тухли, метал, дърво и стъкло. Прозорците на всички къщи и автомобили в радиус три пресечки бяха изпотрошени.

Флеминг и осем от хората му, които бяха в къщата, успяха да зърнат само ослепителен бял пламък преди експлозията да ги изхвърли през стените и покрива. Всички загинаха моментално, телата им бяха разкъсани от жестоката експлозия и после обгорени от бензина, който оформи огромен гъбовиден пламък, раздрал нощното небе. Експлозията се чу на десет километра, а огненото кълбо погълна три квартала.

Хардистан и Латимор паднаха един върху друг зашеметени и с натъртени от експлозията тела.

После Хардистан се надигна на лакът и загледа огненото кълбо с провиснала уста.

— Господи — прошепна той. Латимор се мъчеше да се изправи на колене до него.

— Хангара! — изкрещя той.

Прекалено късно. Нова експлозия раздра нощното небе и ново огнено кълбо разпръсна нощния мрак.

34.

Бад Рапидс, 9 часът и 35 минути, централно стандартно време

Хардистан се тътреше сред останките от къщата на Удбайн като сред някакъв кошмар наяве. Къщата бе изравнена със земята от експлозията. Единадесет от хората му бяха мъртви, трима други, включително, и Латимор, бяха откарани от медицински евакуационен хеликоптер в една чикагска болница. Директорът на ФБР Хари Симънс бе получил задачата да извести семействата на жертвите и да изясни събитието на пресата. Хардистан не даваше пет пари какво щеше да каже шефът му на медиите. За него повече работа в Бад Рапидс нямаше.

Той потегли с полицейски хеликоптер към вилата на Вейл, за да му разкаже лично за трагедията. По пътя Маккърди му се обади по телефона и каза:

— Самолетът е на „О’Хеър“.

— Сигурен ли си, че е неговият?

— Регистрацията му е фалшива. Неговият е, няма съмнение.

— Какво ще прави в Чикаго, по дяволите, щом… Господи, Флойд, той е тръгнал към Вейл!

— А може би…