Владетелят на Ада

— Зарежи „може би“! Не можем да поемаме никакъв риск. Вдигай всички по тревога. Веднага ще се обадя на охраната и ще им наредя да отведат Вейл и Джейн на сигурно място. Искам да изпратите два хеликоптера над вилата, за всеки случай. Ти тръгваш с тях, ръководиш операцията на място и изпращаш още два екипа с автомобили. Стой във въздуха и оглеждай гората. Свържи се с щатската патрулна служба и местната полиция и им нареди веднага да тръгват към вилата. Слушаш ли ме?

— Да, сър.

— Аз отивам на летище „О’Хеър“. Вземи осем души и снайперист и затегни обръч около самолета. Не се приближавай прекалено много до Туни, освен ако има опасност да го изтървеш. Махни всички цивилни от района и ги замени с наши хора, но не предизвиквай голямо раздвижване, направи го да изглежда като нормална смяна на работния състав. И за Бога, не се приближавай до самолета, защото и той може да е миниран. След двайсет минути съм при теб.

Хардистан затвори и набра обезопасения телефон на Ейвъри Бакстър, старшия агент на екипа, охраняващ Вейл.

Никой не отговори.

След като двамата агенти на ФБР бяха проверили околността и самата къща, Вейл и Джейн бяха отишли до езерото да стрелят по панички. Както винаги, Джейн го бе накарала да се чувства аматьор. Магу бе предпочел да остане до къщата, понеже мразеше гърмежите, и дори по едно време зави сърцераздирателно, защото го бяха оставили сам.

— Слава Богу, че не си ловец — каза Джейн, докато се връщаха през ливадата с празни пушки.

— Изобщо не знаех какво е това летяща мишена, докато не се запознах с теб — каза той.

— Искаш да кажеш паничка?

— Каквото и да е — засмя се той и я прегърна.

Навътре в гората се виждаше Ейвъри Бакстър, старшият агент, който проверяваше околността. Клиф Мандел, другият агент, и Бакстър бяха станали техни неразделни компаньони и защитници.

Това беше първият им уикенд заедно, откакто Мартин бе поел делото по Светилището.

По-късно, когато Бакстър и Мандел вече се бяха нахранили, Джейн и Мартин седнаха заедно на масата в трапезарията. Мартин бе запалил полови дузина свещи и стаята беше огряна от меката им светлина. Дървата в камината пращяха.

— Какво ти е, Марти? — попита Джейн.

— Нищо, Защо?

— Просто изглеждаш… напрегнат и изнервен.

— Ами… всъщност исках да поговоря с теб за, такова…

Той спря насред изречението, сякаш бе изгубил нишката на мисълта си.

— За какво? — усмихна се тя.

— На Магу наистина много му харесва тук — каза той, поглеждайки към песа, който се бе сгушил под прозореца.

— Аха.

— И, такова…

— Марти, какво има? — попита тя и го докосна по ръката. — Това дело наистина те изнервя, нали?

— Това няма нищо общо с делото.

— Какво е тогава?

Той вдигна чашата с шампанско към нея и се усмихна.

— Обичам те.

— И аз те обичам, мили — отвърна тя, чуквайки чашата си в неговата.

— Тогава… ще се омъжиш ли за мен, Джейни?

Въпросът я свари абсолютно неподготвена. Бяха заедно от повече от две години, но до този момент никой от двамата не бе споменавал думата „брак“.

— Това ли ти било на ума?

— Ами… просто не знаех как да го направя. Бих искал да падна на колене пред теб и да ти поискам ръката по старомодния начин — каза той, почти заеквайки.

— Марти, ти се изчервяваш!

— Много е горещо.

— Не е горещо, ти просто се изчервяваш. Мисля, че това е прекрасно. И разбира се, че ще се омъжа за теб. Не мислех, че си от тоя тип мъже, иначе аз щях да те помоля първа.

— Сега съм от този тип мъже — каза той. — Не мога да си представя да прекарам остатъка от живота си без теб.

— Не е необходимо да се женим, за да изживеем живота си заедно.

— О… тогава какво да правя с това?

Той извади от джоба си една кутийка от черно кадифе, отвори я и й я подаде. Пръстенът беше с трикаратов кръгъл диамант, инкрустиран в злато. Просто и елегантно.

— Беше на баба ми — каза той.

Тя закри уста с ръка.

— О, Марти, толкова е прекрасен!

— Знам, че тя щеше да е страшно щастлива, ако можеше да ни види в този момент — каза той.

— Сигурна съм, че е някъде наблизо. — Тя стисна ръката му.

Той сложи пръстена на пръста й и я целуна.

— Чудя се дали момчетата ни наблюдават — каза тя, като вдигна ръката си и огледа пръстена.

— Може би трябва да ги поканим да изпият с нас по чаша шампанско?

— Позволено ли им е, докато са на работа? Имам предвид да пият.

— Една чаша шампанско?

— Ще е прекрасно да споделим радостта на момента с телохранителите си — засмя се тя.

Той вдигна уоки-токито и звънна на Ейвъри.

— Да, сър?

— Ейвъри, бихте ли отскочили с Клиф за минутка?

— Да, сър. Някакъв проблем ли има?

— Не, просто елате.

Момент по-късно двамата се появиха на вратата на кухнята. Ейвъри беше висок мъж, вече побелял. Клиф Мандел беше по-нисък, с черна, късо подстригана над ушите коса и черни очи, които бягаха неспир, проверявайки обстановката.

— Влизайте — каза им Вейл и ги въведе в трапезарията. — Знам, че не е по правилника, но двамата с Джейн бихме искали да споделим с вас радостта си. Ние ще се женим.

Двамата агенти се засмяха и ги поздравиха. Вейл напълни чашите им, доля и своята и тази на Джейн.