Владетелят на Ада

— Те ми купиха кола. Банката финансира покупката и те подписаха документа на мое име. Това беше, защото мърморех. Почнаха да се досещат, че искам да изляза от играта. Не знаех, че още отначало е било планирано да убият онези четиримата. Това никога не стана на въпрос, докато тренирахме. После оня тип, дето го возех, ми каза, че сигурно са разсъдили, че ще се откажа да участвам, ако разбера, че ще ги застрелят. Каза ми също, че внесли в банката на шофьора на камиона някакви пари, за да направят да изглежда ужким, че той е бил вътрешният им човек. Всъщност това беше охраната до шофьора. Май се казваше Бейлър… Та той ми каза, че след като вече и аз съм затънал, няма къде да мърдам. Исках да се махна, но те ми дължаха толкова много пари, че… Е, споразумяхме ли се?

— Сега ще ви откараме в Чикаго — каза Парвър. — Ще ви държим под строга охрана и ще се срещнете с господин Вейл. Той ще се споразумее окончателно с вас. Кой беше организаторът?

— Кълна се в Бога, не знам. Някой спомена, че управлявал няколко банки.

— А физическият ръководител на нападението? Кой отговаряше за обира, Ърни?

Ърни се завъртя няколко пъти в стола си и пак изтри устата си с опакото на ръката си.

— Полковник Шрак. Черния Боби.

32.

Чикаго, петък, 10 часът вечерта, централно стандартно време

Били Хардистан сложи обработените с корекцията за годините фотографии на Туни и Дженингс на масичката пред Вейл и Джейн Венъбъл. Възрастовата промяна на двамата мъже от фотографията във Виетнам беше повече от изумителна. И на двамата заподозрени бяха направени по шест ракурса.

— В момента Флойд разпраща тези снимки на медиите — каза Хардистан. — WWN ще го излъчи около обяд. Телевизионните мрежи са обещали да ги пуснат в новините в шест и единайсет часа. А утре сутринта всички големи вестници ще ги поместят на първите си страници.

— Страхотно — каза Вейл. — Само се надявам да не ви затрупат с телефонни обаждания.

— Ще ни затрупат — каза Хардистан. — Сложил съм шест души да ги пресяват. Те си знаят работата.

— Искам този човек жив, на всяка цена — каза Вейл. — Дотук имаме доста събрани косвени улики, но много малко доказателства.

— Мисля, че свърши изумителна работа за три седмици — каза Хардистан.

— Благодарение на двегодишния ви труд — отвърна Вейл.

— Но твоят екип го осмисли.

Вейл стана и се приближи до прозореца, който гледаше към езерото. Бързо прехвърли всичко постигнато до този етап по делото.

— Имаме записа на Уолър, който даде първоначалния тласък, но дори и да сме късметлии да продължим, това е в най-добрия случай само подкрепящо доказателство. Имаме и крадеца, който Шана и Сам докараха от Демойн. Това доказва връзката на обира на бронираната кола с Шрак и Светилището, но за тях той е просто предател и те ще го отхвърлят от свидетелската скамейка. Имаме числата върху осемнадесетколесния камион и фотографията на Уолър, но не можем да докажем, че това са подписи, оставени от Светилището. Не разполагаме нито с парите, нито с оръжието. Нямаме и късче солидно доказателство. Трябва ни свързващо звено, Били. Трябва да свържем всички тези престъпления в едно. Намерим ли свързващото звено, остава само да напишем обвинителните актове.

— Това вече е работа на Сам и екипа му — каза Хардистан.

— Трябва да измъкнем по някакъв начин шефовете им от планината, без да започваме трета световна война.

— Какво ще кажеш за банките? Флахърти и Майер измислиха ли нещо?

— Теории. Иска време, ровене сред километри информация за една-единствена следа. Флахърти е убеден, че свързващото звено са банките. Това реши случая по РИКО на юг. Но в сегашния случай може да отнеме и месец, и половин година.

— Не знам дали имаме на разположение дори и седмица — каза Хардистан.

Вейл, усетил тревогата му още при пристигането му, попита:

— Какво не ти дава мира?

Хардистан го погледна със студените си очи.

— Имам тревожни новини за теб.

Вейл се засмя.

— Не виждам нещо ненормално в това при ситуацията, в която се намираме, Били.

— Това е лично, Мартин.

— Всичко е лично.

— Не, това е нещо друго. Ние знаем кой е Авраам.

Вейл и Джейн се загледаха напрегнато в него, с очи, блеснали от любопитство.

— По дяволите, това е добра вест — каза Вейл.

— И да, и не — отвърна Хардистан. — Според Службата по контрола върху приходите и данъците името му е Илайджа Уелс, роден в Олбъни, Джорджия. Тридесет и шест годишен. Изградил си е име като брат Трансгресор, евангелистки проповедник, укротител на змии, до миналото лято, когато внезапно изчезва от хоризонта. Възродил се е като пророка Авраам.

— Че какво му толкова тревожното на това? — попита Вейл.

— Според архивите в Олбъни Илайджа Уелс е починал два дни след раждането си.

И Вейл, и Венъбъл бяха изкарали продължителен стаж като адвокати и имаха отлична представа какво означава това.

— Така че кой е той всъщност? — попита Вейл.