Владетелят на Ада

Целуна я по шията, пристъпи зад нея и като обви с ръка врата й, рязко изви главата й. Тя падна без звук. Той я захвърли на леглото и бързо й свали роклята. Облече я, после сложи и якето и придърпа вълнената шапка върху челото и очите си. Излезе от стаята, затвори вратата и като се приведе, тръгна през командния център към другото момиче.

Енгстрьом и Шрак гледаха картите и не обърнаха внимание на Стемплър и момичето, които закрачиха по дългия тунел и отключиха двойните стоманени врати.

Един рейнджър ги чакаше, както беше уговорено, и ги съпроводи настрани от бункера към дърветата. Навсякъде в мрака се разнасяха откосите от непрестанното сражение.

— Ще ви отведа до южната страна — каза рейнджърът.

— Ще ви качим още на следващия хеликоптер.

Докато минаваха през тъмната горичка, Стемплър измъкна нож и застана толкова близо до рейнджъра, че онзи долови горещия му дъх по врата си. Стемплър мигновено дръпна главата му назад и преряза гърлото му. Мъжът изхърка и падна мъртъв в краката му. Момичето се извърна ужасено. Той замахна и я прониза право в сърцето. После захвърли якето и бързо смъкна роклята през главата си. Свали бронираната жилетка на рейнджъра и куртката му и ги навлече. После начерни лицето си с пръст, сложи си шапката на войника, взе оръжието му и забърза нагоре по хълма.

Сержант Уилямс застана върху една ивица неопожарена земя и проговори в микрофона:

— Господин генерал, възхищавам се от куража ви, но вашата кауза е загубена. Предайте се преди да са загинали още хора. Нека двамата видим изгрева на слънцето заедно.

— Доблестни думи, сержант. Откъде сте?

— Чарлстън, Южна Каролина, сър. Баща ми е воювал във Втората световна война. Той беше първият чернокож, който се кандидатира за Конгреса в Южна Каролина. Загуби, но поне имаше привилегията да се кандидатира.

— Не го ли знаеше предварително? — изхили се подигравателно Шрак и поклати глава.

— Искаш ли да се предадеш, Боби?

— За какво да се предавам, по дяволите? За да излежавам доживотна присъда в Гроба или да свърша на някоя маса с игла в ръката?

Генералът отвори черния метален капак, под който се криеше червеният бутон. Той беше свързан с детонационни кабели към близкия склад на С-4.

— Добра работа свършихме, Боби, като се има предвид, че изпратиха цялата армия на Щатите срещу нас — каза Енгстрьом и се усмихна.

Високо над тях Стемплър се добра до снежния пояс и тръгна на юг, към тесния коридор, който водеше надолу към платото. С малко повече късмет можеше да се добере дотам и дори може би да открие Морди и да се измъкнат от този ад.

— Сержант Уилямс? — полита Енгстрьом.

— Да, сър?

— Познавате ли Библията?

— Всяка вечер чета по стих, сър.

— Това е от Откровението на Йоана. „Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се! И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята. И всички острови изчезнаха, и планините вече се не видяха.“

И натисна бутона.

Половин тон експлозив С-4 избухна едновременно, взривявайки ракетите, снарядите, боеприпасите, горивото: цялата контрабанда, която Светилището бе събирало и бе укривало в планината от години.

Планината изригна като вулкан. Първо изригна ураган от бетон, пръст и пушек.

Земята потрепери като при земетресение.

После дойде редът на огненото кълбо. То беше с размера на два жилищни квартала, нажежено от фурната на смъртта, избуя в небето и прогони нощта като сияйно слънце. Прогърмя по цялата планина и създаде вакуум, който всмука всичко в себе си. Боровете бяха изскубнати с корените, издухани в небето, за да се превърнат след секунди в пепел. Хората изчезваха без следа в този всеунищожаващ огън. Снегът се превърна във вода, кипна и стана на пара. Земята под ужасяващото кълбо от огън беше превърната в сгурия.

Върху платото Файърстоун сграбчи Вейл и Хардистан и ги дръпна под скалата, но майор Бариър, когото нажеженият вихър бе съборил на колене, остана загледан като вкаменен, докато смъртта го погълна.

Търколиха се на десетина метра по склона и се свиха под някакви надвиснали корени. Командният ровър беше повдигнат и захвърлен в скалата. Тялото на майор Бариър го последва. Изгорен и димящ, трупът му рухна от небето подобно на опушено плашило и се стовари на земята.

Вейл се задъхваше, топлината в гърдите му беше непоносима.

После, все така мигновено, последва вихър от леден въздух. Вейл, Файърстоун и Хардистан се загледаха с невярващи очи в огромното огнено кълбо, което се издигна високо в небето. Непоносима светлина заслепи за миг очите им. Няколко секунди по-късно от небето заваля пепел и гореща пръст.

Експлозията събори Стемплър, той се затъркаля панически в снега по скалата, за да угаси пламъците, които лижеха дрехите и лицето му.

На двадесет мили от тях земята се разтърси и прозорците на контролната кула на летището се раздрънчаха.

Полковник Рембранд се втренчи с невярващи очи в огромното огнено кълбо, издигнало се в небето, превръщайки нощта в ден.