Владетелят на Ада

Слушалките на Рембранд пращяха от звуците на битката. Той махна безсилно с ръка.

— Проверете при диспечера. Тук гъмжи от хеликоптери и не искам някой от тях да ви накълца на кайма. — И се върна отново на битката.

Планината Джеймс, събота, 9 часът и 54 минути вечерта, монтанско планинско време

Големите хеликоптери „Павелов“ се оказаха най-ефективното оръжие срещу милицията. Подкрепяни от смъртоносните щурмови „Спектър“, те бяха достатъчно стабилни и устояваха на ураганните ветрове, а със свалените си седалки можеха да транспортират четиридесет и пет души до зоната на боя.

Вълна след вълна големите; хеликоптери прелитаха над планината, после се спускаха и изсипваха товара си. Планът обаче да оформят дъга от рейнджъри и да принудят Светилището да отстъпи надолу по склоновете трябваше да бъде изоставен. Войниците пълзяха по планината, опитвайки се да избягват мините и телените заграждения. Милицията се съпротивляваше упорито, отказвайки да отстъпва позициите си. На върха на планината, вече на снежния пояс, Мецингер бе успял да свали още един „Павелов“, но силите срещу него започнаха да го превъзхождат многократно. В хаоса на сражението бе загубил следите на Чип и само се молеше синът му да е някъде по-надолу по склона, далеч от жестоките боеве за удържането на снежния пояс.

Сега Мецингер беше принуден да отстъпи. Нареди на останките от четирите си отряда да се изтеглят надолу по склона. Грохотът от непрестанния огън и взривяващите се ракети и бомби не можеше да заглуши пронизителните писъци на ранените.

В бункера Енгстрьом се опитваше да следи развоя на битката върху големи пластмасови планшети, но скоро се отказа. Рейнджърите затваряха обръча от три страни. Ренц удържаше северната част от защитния периметър, но южната част беше в пълен хаос и той нямаше никаква представа как са нещата там.

А хеликоптерите не спираха да прииждат, изсипвайки все повече и повече рейнджъри и огнева мощ.

Ренц и хората му се бяха окопали на сто метра от края на северния дял, но ураганният огън от хеликоптерите „Спектър“ и „Пенетрейтър“ непрестанно топеше и без това оределите им редици. Страховитият трясък на картечниците беше ужасяващ.

Ренц дочу грохота на поредния „Павелов“, който изплува над ръба на северната скала и сниши да изсипе товара си. Вътре в него капитан Кранц насочваше останалите четири транспортни хеликоптера, докато те нахлуваха в зоната откъм северната страна.

Ренц хлопна една ракета „Стингър“ в ракетомета и се прицели точно в кокпита. Хеликоптерът и човекът се гледаха очи в очи, делени само от разръфаната земя и обезобразените дънери на боровете. Ренц изстреля ракетата. Попадението беше директно. Кокпитът буквално се взриви. Разбитата машина наклони нос и се заби в скалите. Вътре капитан Кранц и четиридесет и петимата рейнджъри заподскачаха като топчета за пинг-понг.

Миг по-късно втори „Павелов“ се сниши успешно и живият му товар се разпръсна от люковете. Сержант Уилямс водеше нападението, 30-милиметровата картечница в ръцете му сееше смърт и унищожение. Хората му го последваха, връхлитайки върху оределите редици на бойците на Ренц. Уилямс видя откъде идва главната съпротива, зъбите му хищно се оголиха и той завъртя картечницата натам. Десетина 30-милиметрови куршума се забиха в Ренц, разкъсаха тялото му на парчета и откъснаха главата му. Радиошлемът му полетя във въздуха и падна на земята.

Уилямс продължи, сеейки смърт с картечницата си по пътя пред себе си.

Платото, събота, 11 часът и 18 минути вечерта, монтанско стандартно време

На Файърстоун му бяха потребни два часа и половина, докато получи разрешение за излитане. Той насочи малкия хеликоптер на юг, заобиколи скалите и се плъзна под високия гребен на хълма, който защитаваше платото, като кацна до един от трите ровъра, преобразуван в малък команден пункт. На гърба на платото, току под гребена, над една карта, разпростряна върху капака на ровъра, се бяха събрали Хардистан, майор Бариър и четирима рейнджъри.

Вейл беше зашеметен. Той не беше подготвен за грандиозността на битката, която се водеше яростно пред взора му. Целият хълм беше разкъсван от гранатен и ракетен огън. Останките от горящите хеликоптери озаряваха небето. Вейл бе очаквал престрелка, а се бе озовал на война.

Бариър не им обърна никакво внимание, но Хардистан беше повече от изненадан.

— Да не сте се побъркали! Какво правите тук?

Вейл го изгледа злобно, потръпвайки при всяка експлозия.

— Това започна като моя операция — каза той. — Да не би да си забравил, че работиш под мое ръководство?

— Върнете се в базата — посъветва го Хардистан. — Тук е прекалено опасно за вас. А и не можете да направите нищо.

— Мислех, че ще искаш да го чуеш пръв. Открихме свързващото звено. Вече мога да изискам и обвинителните актове.

— Моите поздравления — произнесе саркастично Хардистан.