Владетелят на Ада

Двама членове на милицията с ракетомети бяха заели позиция близо до входа на бункера. Рейни се взря в почернените силуети на двата хеликоптера „Найтхоук“ през инфрачервения си бинокъл.

— Дай ми това — каза той и взе ракетомета. — Генералът иска да си поиграе игрички с тия птички.

Прицели се ниско над земята и стреля. Ракетата изсвистя и проряза мрака.

В хеликоптера пилотът зърна пламъка на изстрела, после видя огнената следа на ракетата да се стрелва под машината.

— Обстрелват ни с ракети! — изрева той в микрофона.

Под него, близо до седловината, един млад член на милицията видя ракетата да се стрелва над него и помисли, че атаката вече е започнала. Той изстреля няколко откоса от карабината си М-16 към хеликоптера. Няколко куршума рикошираха от бронираната машина.

— Обстрелват ни с ракети и наземен огън, сър — докладва пилотът.

В Белия дом Джеймс се обърна към президента и каза:

— Те започнаха.

Пенингтън го погледна и каза съвсем спокойно, с пълното съзнание за последствията от думите си:

— Кажи им да отвърнат на огъня и да започнат десанта.

Рембранд чу заповедите по радиото и ги препродаде на хеликоптера. Пилотът приведе носа на машината и картечниците забълваха огън към хълма. Куршумите се врязваха в каменистата земя и разкъсаха гърдите на единия от бойците.

— Кучи син! — изрева Рейни и сграбчи друга ракета. — Този път няма да има предупредителни изстрели. Ей сега ще видя как ще падне една от тия любими играчки на шибания президент на стойност седемдесет и два милиона долара!

Той се прицели и стреля. Ракетата „Стингър“ се стрелна в нощното небе и се вряза в хеликоптера.

— Улучиха ме — изрева пилотът и миг по-късно резервоарите избухнаха. Разкъсаният хеликоптер се преобърна и рухна на склона.

От бункера Енгстрьом и Шрак проследиха всичко. Енгстрьом беше по-студен и от лед. Той вдигна едно дистанционно управление и го натисна. Мостът, свързващ платото със зоната на бойните действия, беше разкъсан на парчета от два заряда С-4. Останките се сгромолясаха в ревящия поток.

— Генерале — каза Шрак, — току-що им обявихме война.

На сто мили от тях Мартин Вейл и Сам се връщаха в Мисула с малкия самолет на Файърстоун. Вейл бе оставил Парвър, Майер и Флахърти в Хелена да продължават с разпита на Грейнджър и Улф. С техните показания и тези на Гондорф той вече имаше достатъчно основания да иска обвинителни актове срещу Енгстрьом и хората му. Това щеше да е началото на края на Светилището на Бога. Вейл изпитваше голямо желание да го съобщи лично на Хардистан и после да се обади на Мардж Кастен. Нито той, нито Файърстоун имаха представа какво става в Мисула. Не слушаха радио, а Пенингтън не ги бе информирал за бойната тревога.

38.

Планината Джеймс, събота, 7 часът и 9 минути вечерта, монтанско стандартно време

Първата вълна на десанта беше истинска катастрофа.

Два „Спектъра“ се плъзнаха над южната страна на планината и зависнаха над снежния пояс. Борейки се с ураганните ветрове, които брулеха върха на планината, те откриха огън с 25-милиметрови картечници „Гатлинг“ и 40-милиметрови оръдия „Бофорс“, разчиствайки пътя за големите хеликоптери „Павелов“. Под тях чакаха половин дузина членове на милицията, въоръжени с ракети „Стингър“ и 72-Е. Хеликоптерите обсипаха гората под снежния пояс с ракетен и картечен огън. Зад тях, пърхайки над билото на южната страна, изчакваха транспортните хеликоптери „Павелов“, които щяха да спуснат първия контингент рейнджъри.

Ракети, 30-милиметрови противопехотни снаряди и картечен огън пронизваха гората. Рейни насочваше ракетометчиците, крещейки заповеди в микрофона на радиошлема си. Зад него спомагателното подразделение на Мецингер беше готово да влезе в бой с рейнджърите след спускането им в планината.

— Не се занимавайте с щурмовите хеликоптери! — изрева Рейни. — Сваляйте големите, транспортните машини.

Ракети се стрелнаха в нощта, някои пропуснаха целта си, други заседнаха в роторите, трети се забиха във фюзелажите или резервоарите. Първите два транспортни хеликоптера „Павелов“ рухнаха в пламъци. Деветдесет рейнджъри и екипажите на двете машини загинаха в един миг. „Спектрите“ обаче продължаваха да сеят смърт по земята. Ракетен, оръдеен и картечен огън кълцаше гората под снежния пояс. Дърветата оставаха без клони, земята изригваше от попаденията на смъртоносните снаряди.

Рейни с отчаяние гледаше как ракетните снайперисти около него загиват. Сграбчи един „Стингър“, закрепи го на ракетомета и стреля в един от щурмовите хеликоптери. Машината се килна и рухна върху каменистата земя. Въртящите се ротори се врязаха в зоната на бойните действия, кълцайки хората като моркови. Пожар озари цялото бойно поле.

Рейни извика подкрепления от подразделението на Мецингер. Те се втурнаха, сграбчиха ракетометите от изстиващите ръце на мъртвите си другари и отчаяно се опитаха да отблъснат атаката. Вторият Спектър също бе улучен и рухна върху бойното поле.