Владетелят на Ада

Един ревящ поток прорязваше планината, оформяйки тесен коридор между бойната зона и южната част. Неравен път извеждаше до едно малко плато, може би с размерите на футболно игрище. Дървен мост прескачаше ждрелото и свързваше платото със седловината. Откъм високата страна платото граничеше с високи скали, които му служеха като щит срещу стрелбата от самата бойна зона.

Майор Бариър трябваше да откара няколко части от рейнджърите до платото и да установи преден команден пункт. Планът беше бойната зона да се обстрелва с картечен и ракетен огън от хеликоптерите, после рейнджърите на Кранц да се спуснат под снежния пояс и да напредват надолу, за да изтикат частите на Енгстрьом. Отредите от рейнджърите откъм южната страна на потока щяха държат моста под контрол и по този начин бойните части на милицията щяха да се превърнат в живи мишени. Вкарани в капана, те нямаше да имат друг изход, освен да се предадат.

Хълма, събота, 4 часът и 33 минути следобед, монтанско стандартно време

На двадесет мили от тях Енгстрьом събра офицерите и сержантите си в бункера за последни инструкции. До него, както във Виетнам и Кувейт, бяха Черния Боби, Дейв Мецингер, Карл Ренц и Рей Болинджър. Другият командир беше Джеймс Джоузеф Рейни, бивш куклуксклановец, който се бе включил в армията на Светилището още от самото й възникване. В главната зала на командния пункт, врязан в сърцето на планината, се бяха събрали двадесетина мъже.

Бетонният бункер се намираше в самия център на бойната зона и се защитаваше от периметър, ограден с тел-бръснач и осеян с мини. Имаше голяма зала — главният комуникационен център, спални помещения за командващите офицери и малка радиозала със студио и спални помещения до него. В съседство с доста оскъдното пространство на комуникационния център в серия тунели бяха укрити сандъци с боеприпаси, автоматични оръжия, ракетомети и ракети.

Най-опасното оръжие бе приблизително един тон пластичен взрив С-4, съхраняван в пакети, свързани с жици и детонатори. Това беше „тайното оръжие“ на Енгстрьом.

Енгстрьом си имате свой собствен план за действие, ако бъдеше атакуван, макар и да не вярваше, че армията ще нападне планината. Според него армията и ФБР щяха да установят статична блокада и да го чакат да се предаде. Но ако нападнеха, той беше подготвен да отбранява с всички средства онова, което бе станало известно като „Хълма“.

Пристигането на военните части промени всичко. Вече бе ясно, че нападението върху укрепената планина е въпрос само на време.

Предната нощ много от войниците му бяха дезертирали от планинската крепост. Бойните му части се бяха свили до шестстотин души — но те всички щяха да воюват до смърт.

Енгстрьом беше брилянтен стратег. Бе преценил, че нападението ще се осъществи от три посоки едновременно надолу по планината. Планът му за отбрана беше да обгради бункера с войниците си, които щяха да са под защитата на телта и мините. Те щяха да стрелят от бункера срещу нашествениците, като по този начин се предпазваха от стрелба по своите.

Беше наясно, че не ще успее да спечели тази битка. В сърцето си знаеше, че Апокалипсисът вече е съвсем близо. Раят вече беше само на една ръка разстояние. Той щеше да умре в полята на Парузия мечтаната страна на Второто пришествие.

От дъното на залата Авраам следеше как Генерала напътства войниците си. В помещението си Авраам държеше две петнадесетгодишни момичета, които го „забавляваха“ от няколко дни. Авраам знаеше, че не може да напусне крепостта. Долу го чакаха ФБР, армията, СКТАОО. И Вейл. Сега беше удобният момент да отпрати момичетата от бункера. Но той реши да ги задържи. Защо да се лишава от тях?

— Нека всички, които сме събрани тук, да се помолим — каза Генерала.

— Амин — отвърна един от присъстващите.

Няколко от офицерите и сержантите паднаха на колене. Шрак стоеше до Енгстрьом; грубите му черти не даваха израз на онова, което изпитваше.

— Днес рано сутринта си мислех за Откровението на Йоана — каза Енгстрьом. — Глава четиринадесета ми изглежда подходяща. „И видях друг Ангел да хвърчи посред небето, който имаше вечно евангелие, за да благовести на жителите земни, на всяко племе и коляно, език и народ; той говореше с висок глас: бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд, и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.“ Амин.

— Амин — отговориха всички в хор.

— А сега да излезем в тази студена нощ и да бъдем заедно с войниците си каза Енгстрьом и всички започнаха да напускат командния център.

Шрак извади пура, отгриза края й и го изплю в едно кошче.

— Връщаме се към старите си навици ли, полковник? — попита Енгстрьом.

— Предпочитам вкуса на пурата пред този на пръстта — каза Шрак.

— Никога не съм допускал, че можеш да се съмняваш, Боби.

— Никога до този момент не сме стигали толкова високо по течението на лайняната река, Джошуа.

— Господ ни гледа отгоре.

— Няма да е зле, защото помощта му ще ни е страшно нужна.