Владетелят на Ада

— Казвам се Вейл, заместник генерален прокурор на САЩ. Това е моята служителка Шана Парвър. На задната седалка е Сам Файърстоун, съдия-изпълнител от САЩ, а в колата зад нас се намират четирима агенти на ФБР. Отворете, моля.

Мрачният здравеняк ги огледа и каза:

— Ще позвъня в къщата.

Вейл му подаде заповедта за обиск, която Майер бе успял да издейства само преди час.

— Не е необходимо. Просто отвори вратата, приятел. Не ни карай да трошим бравите с изстрели — не съм любител на историите в стил Дивия запад.

Пазачът подъвка за момент долната си устна, после задейства бравата дистанционно.

— Благодаря — каза Вейл.

Минаха през вратата и поеха по алеята към къщата, следвани от колата на ФБР.

— Веднага ли ще го арестувате? — попита Херълд Елингтън, шефът на екипа на ФБР, когато спряха.

— Надявам се първо да си поприказваме малко. Вие заемете позиции.

Елингтън свали от колана си чифт белезници и каза:

— Ще ви потрябват. Това е стандартна оперативна процедура.

— Благодаря — каза Вейл. — Сам ще има честта да го направи. — И тръгна към вратата, последван от Парвър и Файърстоун.

— Само ме слушайте — каза Вейл. — Някои неща ще ги импровизирам на момента, така че не се стряскайте, не се чудете.

— Никога не се стряскаме — каза Парвър.

Натиснаха звънеца и друг здравеняк в защитен костюм отвори вратата.

— Господин Грейнджър, моля? — каза Вейл.

— За кого да доложа?

Вейл му показа удостоверението си за самоличност.

— Мартин Вейл, заместник генерален прокурор на САЩ.

— Ще видя дали е тук.

— Просто ни отведи при него, иначе ще го открием сами — каза Файърстоун.

Влязоха във фоайето, изтиквайки здравеняка от пътя си.

Грейнджър бе във всекидневната. Беше висок и червендалест, с оредяваща кестенява коса и корем, който вече започваше да свидетелства за хубавия живот на собственика си. На млади години сигурно беше бил хубавец, но лекият живот бе изгладил чертите му и бе прогонил блясъка от очите му. Носеше джинси, карирана вълнена риза и каубойски ботуши.

— Господин Грейнджър? — попита Шана Парвър.

— Да, какво обичате?

— Луис Грейнджър, аз съм Мартин Вейл, от кабинета на генералния прокурор на САЩ — каза Вейл, прекосявайки стаята. — Това са Шана Парвър, обвинител от кабинета ни, и съдия-изпълнителят Файърстоун.

Грейнджър погледна удостоверението му за самоличност и се усмихна.

— Значи така изглеждали тия неща. Какво ще кажете за едно питие? — И без да дочака отговор, отиде до бара в ъгъла, наля си два пръста „Уайлд Търки“, пусна една бучка лед и го разбърка с пръст, който след тона облиза.

— Не, благодаря отвърна Вейл.

— И така, за какво става дума? Да не би Федералната комисия по комуникациите нещо да ми е сърдита?

— Това си е грижа на Комисията — отговори Вейл, докато Грейнджър ги въвеждаше в кабинета си, който гледаше към езерото и планините. Под широките прозорци се виждаше басейн. Грейнджър седна зад махагоновото си бюро и им махна да се разполагат по столовете.

— Сигурно е особено приятно да пътувате с такава прекрасна млада дама като госпожица… как беше, Парлър?

— Парвър — каза Шана. — Шана Парвър.

— Що за име е това? — попита той с усмивка, граничеща с подигравателно ухилване.

— Моето име — отвърна студено тя. — Вашето е Луис Грейнджър, нали?

— О, мисля, че това вече го минахме — каза той и се изсмя.

— Добре… — каза тя и извади от чантата си един лист.

— Това е за вас.

И му връчи заповедта. Той й хвърли поглед и захиленото му изражение в миг изчезна, заместено от студен, съсредоточен поглед. После показната му смелост и подигравателното му изражение се завърнаха.

— Убийство, конспирация, кражба на държавно имущество, пране на пари. Брей, брей, забравили сте само превишената скорост и неправилното паркиране. — Той смачка заповедта и я хвърли в кошчето за отпадъци. — Мисля, че трябва да извикам адвоката си. — И посегна към телефона.

Вейл сложи ръката си върху неговата и го спря.

— Първо на първо, ние само доставяме заповедта — каза той. — Второ на второ, не сме ви прочели още правата. Трето, докато не сте формално арестуван, вие все още не сте обвинен в нищо. Бихте ли желали да си поговорим за това преди минем процедурата, или ще се обадите на адвоката си от ареста, където с вас ще се отнасят като с всички останали затворници, докато не ви изправят пред съда?

Шана Парвър избра този момент, за да се намеси.

— В този момент можете да получите разрешение за пускане под гаранция, макар и сериозно да се съмнявам, че ще се намери федерален съдия, който да се съгласи дори само да разгледа този вариант, като се имат предвид отправените ви обвинения. Ние, разбира се, ще се противим с всички сили на всякакъв опит да бъде наложено пускането ви под гаранция. Така че ще си изкарате в килията, докато бъдете осъден.

— Което може да се проточи и година или повече, ако гледаме как тукашните съдилища разглеждат делата — добави Вейл.

Файърстоун извади от кошчето смачканата заповед, разглади я с длан и я сложи на бюрото. После извади друга заповед от джоба си и я сложи до първата.