Владетелят на Ада

В главната зала на банката Флахърти внезапно се изправи и излезе през задната врата. Прекоси надлъжно площадката на паркинга, пресече улицата и се загледа в зданието на банката.

— Даа — каза той и се усмихна.

В банката цифрите и буквите продължаваха да прелитат по екрана на монитора, после екранът внезапно се изчисти и кодовата дума се появи:

259HEWHRTX\Y176.

И под нея:

ДОСТЪП РАЗРЕШЕН.

Бяха пробили защитата.

— Това беше най-лесната част — каза Хайнс. — Сега трябва да почнем да търсим за повтарящи се схеми и депозити в трансферите.

— Нека почнем от септември. Тогава са обрали бронираната кола в Сиатъл. 9 септември, за да бъдем по-точни. Провери за един месец след тази дата.

Екранът се раздели на три колони. В първата се изброяваха депозитите, в следващата трансферите, накрая бе колоната с откритите съответствия от проверката. Те бяха изброени от отделните клонове. Хайнс въведе диапазона от 8000 до 9999 долара в машината за търсене и курсорът спря на всеки депозит в горния диапазон и го отдели в третата колона. Хайнс направи същото с трите филиала и главния офис на банката.

След това направи засечка по дати.

— Ето — каза Майер.

23 септември: три депозита от по 8750 долара по сметки в Пийквю; четири депозита по 9860 по сметки на Уайлд Банк; три депозита по 9910 долара в Милтаун. Общо: 95429 долара.

Всички сметки бяха условни.

— Красиво — проговори Хайнс. — Парите постъпват в условни сметки за недвижимо имущество, коли и от този род. Службата по контрола върху данъците и приходите не проверява условни сметки, освен ако не търсят нещо съвсем конкретно.

— Значи това е начинът, по който Светилището е станало един от най-големите земевладелци в щата.

— И парите са били разпределени и на четирите църкви. Ето ти го свързващото звено, Бен — каза Хайнс. — И погледни тук. Виж този двадесетхиляден депозит в „Независима банка“ на Вирджинските острови.

— Много хитро — каза Майер. — След това тя ги прехвърля в някоя корпорация в Панама. А Панама по закон не издава имената на служителите или директорите на корпорациите си.

— И след това те изтеглят парите обратно тук в съвсем законни банкови трансфери и напълно изпрани — сумира Хайнс.

— Или пък — обади се Флахърти, който бе застанал безшумно зад тях, гледайки прелитащите по екрана регистри, — плащат в брой за оръжията, които купуват от международния черен пазар, без да оставят никакви следи.

— Да, нищо черно на бяло — каза Майер. — И почти всичко е законно. Дори и да успеем да се доберем по законен път до тези регистри, тази информация няма да има никаква стойност в съда.

— Мисля, че знам какво е незаконно — каза Флахърти.

Хайнс и Майер се обърнаха.

— Знам защо никой не видял грабителите да излизат от банките с парите.

— Предавам се. Защо? — попита Хайнс.

— Защото парите никога не са напускали банките.

— Какво! — възкликна Хайнс.

— Парите никога не са напускали банките. Вижте, крадците се вмъкват вътре и вкарват служителите в задните стаички със завързани очи. После смъкват комбинезоните си и ги пъхат заедно с оръжията си в някой депозитен сейф. И когато гръмнат експлозиите, те просто излизат на улицата с празни ръце и с делови костюми и си тръгват по пътя.

— Добра теория — каза Майер.

— И единствената, която обяснява нещата.

— И после се връщат, когато Улф прави месечната си визита — доразви идеята Майер. — Всеки от тримата или четиримата грабители си има ключ за депозитния сейф, пъха си дела от парите в куфарче, влиза в служебния офис и Улф прави депозитите. После той пъха парите обратно в сейфа, така че балансът винаги да излиза.

— Прекрасна теория — каза Хайнс. — Лошото е само там, че не можем да докажем нищо от нея.

— Така че ще имаме нужда от разрешение да хвърлим поглед в депозитните сейфове — каза Майер.

— Може и да не ни се наложи — каза Флахърти.

— Не можем да отворим депозитните сейфове, Флахърти.

— Няма да ги отваряме, Бен. Това е игра за най-добрия майстор на блъфа на света. Мартин ще се справи.

Вашингтон, събота, 7 часът и 30 минути сутринта, източно стандартно време

В една стая в подземието на Белия дом президентът Пенингтън, генерал Джеси Джеймс, полковник Стю Рембранд и Клод Хукър изучаваха силно увеличени копия от снимките на планината Джеймс.

— Те строят защитни периметри — каза Рембранд. — Защитни зони. Започват ето тук, от седловината, и отиват нагоре до снега. Всяка зона се защитава от тел-бръснач и мини.

Генерал Джеймс посочи група дървета на една от фотографиите и каза:

— Според нас бункерът се намира тук. Най-голямата концентрация от жива сила е в този участък. Тук трябва да е и Енгстрьом. Оттук ще ръководи хората си.

— Енгстрьом вярва, че ФБР и СКТАОО няма да рискуват да се ангажират в огнестрелна война там горе — каза Пенингтън.

— Да — каза Джеймс. — Той мисли, че това ще се превърне в мексиканска обсада, че ще си потят там до Второ пришествие и ще изпращат хората си на нощни терористични акции.

— Временният щаб на република Светилище — каза Пенингтън.