Владетелят на Ада

В събота сутринта след трагедията в Бад Рапидс и нападението на Туни срещу вилата на Вейл, притиснати от нуждата на Вейл да търси обвинителен акт срещу милицията, Майер и Флахърти се върнаха в банката в Пийквю, този път с Джим Хайнс. Бяха решени да открият човека, отговорен за перачния механизъм. Докато Хайнс и Майер изучаваха регистрациите в банковия компютър, Флахърти зае обичайната си позиция пред затворената банка и продължи да я изучава. Беше съсредоточен и търпелив, също като своя учител.

Майер беше убеден, че парите, придобити чрез обири и незаконни сделки с оръжия, наистина са обработвани пирамидално, но му се налагаше да изследва всички банкови депозити, трансфери и разплащания, за да открие как точно е извършено всичко.

Хайнс, бившият хакер и сегашен компютърен експерт на ФБР, беше дошъл с тях, за да им помогне. Разрешенията за обиск, които бе осигурил Вейл, им позволяваха да разучат специфичните регистри на няколко от принципалите на Светилището, но не им даваха достъп до всички банкови трансакции. Без този достъп Майер беше с вързани ръце. Беше сигурен, че има специална програма, която да разхвърля големи депозити в брой върху няколко сметки, като по този начин ги укрива от очите на Службата по контрола върху данъците и приходите, но не можеше да го докаже.

Докато Флахърти работеше върху аспекта на обира, Майер успя да уговори Хайнс да проникнат в най-добре охраняваните данни. След като събираха информацията по незаконен начин, тя не можеше да се използва в съда, но както бе посочил Флахърти: „Пипнем ли за врата копелето, което ръководи това пране, той ще ни изпее цялата история в съда.“

И Флахърти, и Майер бяха сигурни, че „звеното“, което можеше да свърже всички аспекти на делото по РИКО в едно, се намира някъде във веригата от банки.

Две имена непрекъснато изскачаха при проверките. Едното беше на Луис Грейнджър. Другото — на Дуайт Улф.

Хайнс беше изградил база данни и за двамата.

— Грейнджър ми изглежда тъкмо човекът, който ни е нужен — каза той.

— Свързан ли е със Светилището? — попита Майер.

— Не. Той е умерен републиканец. Не изразява никакви радикални политически идеи, не принадлежи към някакви радикални групи. Той е ктитор в Презвитерианската църква в Хелена и директор на Националната асоциация за радиоразпръсквателни компании. В действителност корпорация „Роки Маунтънс Комюникейшънс“ е главният инвеститор във веригата от банки. Грейнджър не фигурира в никой от банковите съвети на директорите, води се управител на ключовата радиостанция в Хелена, но… но е най-големият акционер в компанията.

— Колко процента държи?

— Петдесет и един.

— А какво е капиталовложението на компанията в банковата верига?

— Четиридесет и девет.

— Значи всичко, от което има нужда, е подставено лице с два пункта в банковата верига, и може да контролира и двете компании — заключи Майер.

— Точно така. Той е също така човекът, който е пуснал брат Авраам в ефира и е разпространил радиошоуто му по другите радиостанции. А можеш ли да предположиш кое е това подставено лице? Можеш ли да предположиш кой притежава двата процента от акциите на банката?

Хайнс затрака клавишите на компютъра си, отвори следващия файл и каза:

— Дуайт Улф, главен счетоводител на веригата банки, препоръчан за този пост от Луис Грейнджър.

Разпитът, който Майер бе провел с работния състав на трите банкови филиала, бе донесъл обичайната информация — и един интересен факт.

— Улф посещава веднъж месечно всички банкови филиали — каза Майер. — За един главен счетоводител това не е необичайно. Необичайното е, че главният финансов служител лично ревизира банковите регистри всеки месец.

— В един и същ ден от месеца ли го прави? — попита Хайнс.

— Не, но през първите три дни, в зависимост от това какъв ден се пада неделя.

— Каква ти е теорията?

— Според мен той прави пирамидалните депозити лично.

— Значи някой от крадците идва, дава парите на порции по сто хиляди долара на Улф и той прави депозита, който след това автоматично се разпръсва върху десет или единадесет сметки?

— Точно — каза Майер. — И никой в банката не вижда парите.

— Можем ли да се доберем до програмата, която го прави?

— Може да се окаже по-лесно да сканираме депозитните и трансферните им регистри и да видим дали теорията ти се потвърждава.

— Ами направи го — каза Майер.

— Това е незаконно.

— Ние не променяме нищо, просто само надзъртаме.

— Това надзъртане може да ни докара десет години затвор.

— Няма да ни се налага дори да си водим бележки — каза Майер и се почука по челото. — Тук имам десетгигабайтов твърд диск.

Хайнс потри ръце, духна върху пръстите си също като касоразбивач, готов да отвори сейфа.

— Какво пък толкова, по дяволите! — И се ухили. — И ние сме хора.

Пръстите му затракаха по клавишите. Компютърът поиска кодово име.

— Осем букви или цифри — каза Хайнс.

Използваше комбинация от няколко хакерски метода, включващи една програма, наречена Crackerjack, която сканираше речници с огромна скорост в търсене на буквени съответствия, и друга, наречена SALT, която проверяваше комбинации от цифри.