Владетелят на Ада

— Защото така ще улесните и себе си, и нас. Все пак, ако желаете, мога да оттегля предложението си. Вие сте изпрали няколко милиона долара, като лично сте гушнали двадесет процента от общата сума. Прецакали сте собствените си хора и сте натрупали цяло състояние, експлоатирайки посланието на приятелите си по вашите радиостанции. В действителност вие сте авторът на цялата схема — изпращането на групи по Западното крайбрежие да ограбват банки и бронирани коли, изпращането на специалисти по „мокри“ дела да избиват враговете ви. Това са факти, които можем да докажем. От всичко това аз мога да направя голям удар, господин Грейнджър. Голям бизнесмен, банкер, граждански лидер, виновен в конспирация за извършване на убийства, грабежи и така нататък. Това ще накърни много силно обществения имидж на Светилището и останалите групи като него.

— Това ли била цялата работа? Обществените връзки?

— Обществената информация. Вие няма да се превърнете в легендарни герои като Дилинджър или Вони и Клайд — вие сте гангстери и защитни костюми. Важно е това да стигне до съзнанието на хората.

— Значи аз съм жертвеният агнец.

— Вие, изглежда, не искате да разберете, нали? — въздъхна Вейл. — Аз ви предлагам спасение. Искате ли да сключите сделка, или не? Кажете ми го, но веднага.

— Какво ще стане след това?

— Ако се съгласите, ние ви арестуваме, прочитаме ви правата, откарваме ви в Мисула и там вземаме показанията ви, включително и декларация, че го правите напълно доброволно, без принуждение, че сте се отказали от правото си да запазите мълчание и правите честно и истинско признание напълно доброволно.

— И после какво?

— Ще ви задържим под стража за ваша лична безопасност и ще ви изкараме пред съда.

— За какво?

— Още не съм решил точно за какво. Вероятно ще се огранича с финансовата страна на въпроса — пране на пари от обири, търговия с крадени оръжия. В каквото и да ви обвиним, ще ви освободим от съпричастност към всички други углавни престъпления до тази дата. Ще включим всичко, което притежавате, в сделката, така че ще изгубят интерес. След като няма какво да измъкнат от вас, ще изгубят интерес.

Грейнджър извади пура, подуши я, притваряйки очи, после внимателно отряза връхчето й с малки ножички и я запали. Отпусна се назад, пое дълбоко дима и го издуха към тавана.

— Кубински пури — каза в унес, почти на себе си. — Петнадесет долара парчето. Като дете в Южна Каролина, докато берях тютюн, дори не съм си мечтал, че някой ден ще пуша пури за по петнадесет долара, ще живея в къща като тази и ще излитам със собствения си самолет от задния си двор. И ето ме пак без бъдеще, от която и страна да го погледна.

— О, не съм сигурен в това — възрази Вейл. — Мисля, че можете да изкарате три години в някой затвор с най-либерален режим. Иначе в Гроба няма да изкарате и месец. Виждал съм го отвътре.

— Явно имате много ниско мнение за способностите ми за оцеляване.

— Грейнджър, вие сте бизнесмен, а не фанатик. Вие не сте дори и добър християнин. Преди петнадесет години, когато сте дошли тук, сте видели шанс да забогатеете и не сте го пропуснали. Сега е дошло времето за плащане. И така… правим ли сделка, или искате да платите цялата сметка?

— Ха. Чудесна метафора. Свежда всичко до най-прости термини.

— Да — каза Вейл. — Живот или жива смърт в Гроба. Неслучайно са го кръстили така.

37.

Летище „Мисула“, събота, 4 часът и 15 минути следобед, монтанско стандартно време

Армията бе заела един хангар на летището и бе изградила там полевия си щаб. Самото летище беше евакуирано, а полковник Стю Рембранд щеше да ръководи нападението от кулата за управление на полетите, преобразувана в команден пункт, като щеше да получава заповедите си от Джеси Джеймс, който се намираше в централния оперативен пункт в Белия дом заедно с президента. Майор Робърт Бариър щеше да създаде преден команден пункт в планината, а капитан Лари Кранц щеше да ръководи десанта на рейнджърите в бойната зона.

Хангарът беше пълен с най-опитните рейнджъри в армията, тренирани да се бият на всякакъв терен и при най-лоши условия. Те седяха на бетонния под, облегнали се на раниците си, с вече почернени лица.

Капитан Кранц стоеше пред една огромна карта на източната част на планината Джеймс и правеше разбор на задачата. Бойната зона беше ясно очертана. Напомняше на четириъгълник със страна по-малка от три мили в основата — всъщност това беше карта на седловината. Под седловината планината се спускаше стръмно надолу, а над нея гъсто обраслата площ се свиваше до една миля в снежния пояс на хиляда метра от върха. Северната и южната части на планината Джеймс бяха стръмни и голи, ничия земя, невъзможна за обитаване или защита.