Владетелят на Ада

— Каквото и да стане или дойде, спомняйте си думите на Лука, двадесет и първа глава, двадесет и осми стих — каза Енгстрьом. — „А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. И тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески.“

— Амин — каза Мецингер, но в гласа му имаше тъга.

— Амин — повтори Чип.

Генералът продължи и те го чуха да говори на други в мрака.

Мецингер прегърна сина си и го притисна към себе си.

Хангара, събота, 6 часът и 5 минути вечерта, монтанско стандартно време

Сержантът вървеше из препълнения хангар, като спираше тук-там и си казваше по някоя приказка с войниците. Един млад рейнджър се бе дръпнал настрани. Бе приклекнал до една стена, потънал в размисъл. Почерненото му лице беше сериозно, а погледът забит в бетона.

— Какво става, войнико? — попита сержантът.

— Не съм сигурен, сержант.

— Какво искаш да кажеш, че не си сигурен?

— Никога не съм си мислил, че ще убивам американци, когато постъпих в рейнджърските части.

— Как се казваш, синко?

— Ризо, сър.

— Е, аз съм сержант Уилямс. Джейсън Уилямс. Аз съм в армията от двайсет и осем години и на мен също никога не ми минавало такова през главата. Но нашият командващ казва, че тези хора са предатели. Те заговорничат срещу правителството и грабят и убиват за собствена слава.

— Много ми е трудно, като си мисля, че трябва да избиваме фермери от Монтана — каза войникът. Беше на двайсетина години.

— Те не са фермери, те са специално обучени партизани, които искат да свалят правителството и да опозорят знамето. Спомняш си какво стана в Оклахома Сити, нали? Помисли си за това. Мисли за майка си и сестра си у дома, какво би могло да им се случи, ако тези ренегати успеят да се измъкнат оттук.

— Да, сър, няма да го забравя.

— Добре. Ти ще се справиш. Ще направиш каквото ти заповядат, Ризо. Не се и съмнявам.

— Благодаря ви, сър.

Планината Джеймс, събота, 6 часът и 22 минути вечерта, монтанско стандартно време

Съгласно заповедта, два хеликоптера „Спектър“ заобиколиха южния склон на планината и се доближиха на неколкостотин метра от зоната на бойните действия. Инфрачервените скенери претърсваха черния склон на планината за входа на бункера. Екипажът търсеше прояви на активност и откри много такива. От входа на бункера непрекъснато изскачаха фигури, които носеха ракети, гранатомети и автоматични карабини М-16 — незаконни оръжия, останали скрити до този момент. Отзад в хеликоптера един специалист маркираше позициите на ракетометчиците с ракети „земя-въздух“ върху растеризирана бойна карта и предаваше информацията по радиото в командния център на летището в Мисула.

Полковник Рембранд се обърна към адютанта си.

— Плъховете излизат да си поиграят — каза той и препредаде информацията в главния оперативен център в Белия дом.

Втори хеликоптер зависна зад първия. Двата заедно оглеждаха зоната на бойните действия и изучаваха позициите на хората, въоръжени със „Стингър“.

В бункера Шрак, Енгстрьом и Рейни, ракетният експерт от Ку-клукс-клан, следяха на инфрачервените монитори приближаването на двата хеликоптера.

— Седемдесет и пет метра — изръмжа Рейни. — Те маркират позициите ни, генерале.

Енгстрьом се замисли над ситуацията. Не искаше пръв да открива огън, но знаеше, че нападението върху Хълма ще стане с хеликоптерни десанти по въже — силният вятър не позволяваше използването на парашутисти. Ракетите „Стингър“ и 72-Е5 бяха първата им линия на отбрана. Задачата им беше да свалят хеликоптерите с десантчиците.

Рейни, който бе обучавал ракетометните части, беше спокоен и хладнокръвен. Беше нисък мъж с квадратно телосложение, огромни мустаци и късо подстригана коса. Следеше екрана на инфрачервения радар с отпуснати ръце, в очакване на решението на Енгстрьом.

— Генерале?

Енгстрьом се обърна към Шрак.

— Какво мислиш, Боби?

Шрак знаеше отлично какви ще бъдат последиците, но също така разбираше и проблема.

— Или ги сваляме и по този начин защитаваме ракетометчиците си, или можем спокойно да излизаме с вдигнати ръце — каза той. — Това е първата ни линия на отбрана.

— Можем да изстреляме един предупредителен изстрел под тях.

— Заеби ги тия — каза Рейни. — Или ги сваляме, или те ще ни прегазят, без дори да ни забележат.

Шрак ненавиждаше Рейни, но уважаваше мненията му.

— Успеем ли да отблъснем първата им атака, това ще събори Пенингтън — каза той. — Той едва ли ще поеме риска от големи загуби.

— Той не би придвижил бойни части тук, ако не е готов да заповяда атака — каза Енгстрьом и се обърна към Рейни. — Изстреляй един предупредителен изстрел и виж как ще отговорят.

— По дяволите — изруга Рейни, обърна се и тръгна към изхода на бункера.