Владетелят на Ада

Рейни се намираше точно под него. Той се извърна и хукна да бяга в момента, когато машината се вряза в земята, вдигайки ураганен облак пръст и сняг. Подобно на горящ, изгубил контрол булдозер тя го последва към гората като някакво сатанинско изчадие от разкъсан метал и огън и го настигна преди той да успее да се измъкне от пътя й. В следващия момент останките от машината експлодираха и околните дървета избухнаха в пламъци.

В зловещите отблясъци на пожарите големите хеликоптери „Павелов“ с грохот прелитаха над планината и се стрелваха над останките от предните машини. Въжета провиснаха от люковете на машините и рейнджърите се плъзнаха надолу по тях, търсейки прикритие сред дърветата.

— Говори Мецингер — каза майорът с невероятно спокоен глас. — Транспортните хеликоптери пробиха и направиха десант. След тях идват още.

— Кажи на Рейни да докара още ракетометчици — заповяда Шрак.

— Рейни е убит. Събрал съм всичките си хора и правим каквото можем, но се нуждая от подкрепления.

— Северната и южната част на периметъра са пробити. Не мога да отделя и един човек.

В ужасяващата първа вълна на сблъсъка Чип Мецингер се отдели от баща си. Той дочу грохот като от гръмотевица над главата си и вдигна поглед. Зловещият силует на огромната двумоторна машина „Павелов“ прелетя точно над него. Страхът го прониза като електрически ток. Той вдигна карабината си и стреля по силуета; прикладът го удряше по рамото, докато изпразни пълнителя в черния мастодонт, ревящ над него. Вихърът, породен от големите витла, вдигна облак прах и сняг и за момент го заслепи. Когато успя да отвори очи, Чип зърна половин дузина силуети да се спускат към него и застина от страх. Празната му карабина беше безполезна. Момчето дочу смъртоносния грохот от няколко дула едновременно и куршумите се врязаха в тялото му и го отхвърлиха на два метра назад.

Летище „Мисула“, 7 часът и 29 минути вечерта, монтанско стандартно време

Летището гъмжеше от движение. Вейл и Файърстоун зърнаха под себе си два транспортни самолета С-130 да рулират върху бетона. Хеликоптери „Спектър“, „Пенетрейтър“ и огромните двумоторни транспортни „Павелов“ излитаха един след друг в мрака.

— Господи, те са докарали „Спектър“ и „Пенетрейтър“! — ахна Файърстоун. — И „Павелов“!

— Изобщо нямам представа кое кое е — каза Вейл.

— Това са щурмови машини и транспортни хеликоптери. „Спектър“ е един от най-смъртоносните хеликоптери. Струва седемдесет и два милиона долара парчето.

Файърстоун радира на кулата за инструкции за кацане.

— Съжалявам — беше отговорът, — летището е затворено за граждански полети. Мога да ви пренасоча към…

— Обажда се заместник генералният прокурор на САЩ Мартин Вейл. С мен е съдия-изпълнителят Сам Файърстоун — прекъсна го грубо Вейл. — Аз отговарям за тази операция.

— Сър, операцията се ръководи от генерал Джеймс. Командир на бойната част е полковник Рембранд, но е много зает в момента.

— Пет пари не давам колко е зает — изръмжа Вейл. — Искам инструкции за кацане.

Последваха няколко секунди тишина.

— Добре — обади се най-после гласът. — Ако запазите височината си и се включите по кръга югоизточно от летището, ще ви дадем разрешение за кацане веднага щом полосата се освободи.

— Разбрано — отвърна Файърстоун, направи завой и се насочи на юг от летището.

— Те атакуват с пълна сила — каза той.

— Какво е станало, по дяволите? — попита Вейл, без да очаква отговор.

— Предполагам, че на Човека му е писнало — отвърна лаконично Файърстоун.

— Писнало му? Писнало му! Той е президент, за Бога, не може да му писва.

— Можеш да му го кажеш, ако искаш — каза Файърстоун. — Що се отнася до мен, той е шефът и може да постъпи както реши за добре.

— Сам, там се води война!

На югозапад небето беше осветено като на Четвърти юли.

— Като съдя по това, което виждам на летището, не мисля, че ще продължи дълго.

Летището, събота, 8 часът и 44 минути вечерта, монтанско стандартно време

— Полковник, какво става тук, по дяволите? Какво прави тук армията?

— Заповед на президента — отвърна полковник Рембранд. — Свалиха един от хеликоптерите ни. Влязохме в битка с врага.

— Къде е Хардистан?

Полковникът посочи към платото край седловината.

— Трябва да отида при него — каза Вейл.

— Съжалявам, сър, не мога да упълномощя…

Вейл го игнорира и извади обезопасения си клетъчен телефон.

— Ще видя какво ще каже по въпроса генералният прокурор Кастен — каза той.

— Сър, не бих си позволил да безпокоя тези хора точно сега. Кабинетът е на съвещание при президента в Белия дом.

— Тогава ще се обадя на всеки от това шибано съвещание.

Файърстоун сложи ръка върху рамото му и каза:

— Аз не бих го направил. Ние просто не сме в течение и сме извън кръга.

Раменете на Вейл провиснаха. Предаден, той не знаеше какво да направи.

— Полковник — каза Файърстоун. — Аз съм квалифициран пилот. Какво ще кажете, ако откарам господин Вейл там с хеликоптера, който е на правата за излитане?