Владетелят на Ада

— Та да се върнем на думата си — продължи Вейл. — Значи сто двайсет и пет бона на година. Според мен това е доста височка заплата за човек, който допуска грешки при управлението на фондове, губи регистри…

— Това го твърдите вие — прекъсна го гневно Крамър.

— Съжалявам. За човек, за когото се говори, че е направил всички тези неща.

— Може би все пак трябва да извикам господин Джармън.

— Работата на господин Джармън е да ви накара да се отпуснете, Херман — каза Вейл и започна да се храни. — Работата на господин Джармън е да се увери, че се придържате към историята, която те са съчинили. Работата на господин Джармън е да защитава клиентите си. Аз съм сигурен, че той няма да ви каже, че ви очаква обвинение в лъжесвидетелство и възможно съучастничество в убийство, след като този процес приключи.

Херман беше на косъм да избълва всичко погълнато.

— Убийство?! Какво имате предвид?

— Ще стигнем и дотам. Имам няколко въпроса във връзка с някои от вашите отговори при даването на показания под клетва с госпожа Парвър.

— Не, не! Какво беше това за убийството, какво искате да кажете?

— Спомняте ли си Джими Доктора?

Крамър пребледня.

— Доктора?

— Да, Доктора. Истинското му име е Джими Фокс.

— Аз не…

— Излежава доживотна присъда в Джолиет за убийството на един мъж на име Морган.

— Боб Морган.

— Точно така. Сега спомнихте ли си го?

— Познавах Боб Морган.

— Имам предвид Джими Фокс. Спомняте си Джими Фокс, нали?

Над веждите на Крамър избиха ситни капчици пот. Вилицата му с парче агнешко замря във въздуха.

— Нисичък, малко мършав. Поне е такъв сега. Сигурно и на вас пет години в Джолиет ще ви се отразят по същия начин.

— Не си спомням…

— Позволете ми поосвежа малко паметта ви. Вие сте пристигнали в едно малко градче, Талман. В един мотел.

— „Баварската странноприемница“. Десет часа. Стая… аа, 111, на първия етаж. Стаята има врата към съседната 112. Почуквате на вратата, Джими Доктора отваря, удостоверява самоличността си с шофьорската си книжка и вие му предавате пратката. Сега вече спомняте ли си?

— Мисля, че той има предвид някой друг.

— Според компютъра на хотела вие сте се регистрирали със собственото си име. Херман А. Крамър. Платили сте с личната си кредитна карта.

Устата на Крамър пресъхна. Той излочи чашата си с вода, след което си допи с вино.

— Това… не ми говори нищо.

— Също както при подписването на договора с окръга — не сте прочели написаното със ситен шрифт. Нали си спомняте — от вашите показания под клетва?

Крамър облиза устни.

— Да. Имаше нещо такова. Това беше доста отдавна. Преди четири или пет месеца. Но така си беше, пропуск от моя страна. Нека ви обясня, господин Вейл…

— Какъв беше договорът ви с окръг Гранд?

— Първо беше за три години, подновен за седем, после шест. — И в него се твърдеше, че вие сте напълно запознат с всички закони на щата, свързани с изпълнението на служебните ви задължения, нали?

— Вижте, това вече го изяснихме. Че не съм прочел договора преди да го подпиша и така нататък. Това вече го изясних.

— И сега вече законът ви е напълно ясен?

— О, да, сега вече ми е ясен.

— Ами тогава защо не ми го разясните и на мен?

— Ами, той определя… че не може да вземаш пари от един правителствен фонд и да ги слагаш в друг. Искам да кажа, че не може тези пари да се прехвърлят насам-натам, както ти скимне.

— И така, ти имаш разрешение от правителството да изразходваш средства за образователни цели и не можеш да сложиш тия пари в, да кажем, фонд за нужди от общ характер, нали така? Или където и да било другаде освен за целта, за която са предназначени, нали?

— Да. Вече изясних всичко това.

— Не съвсем, Херман. Виждаш ли, това е един от пунктовете, където си имаме проблеми. По-рано си твърдял, че не разбираш това правило.

— Сега вече ми е ясно.

— Но по време на даването на показания под клетва не си бил наясно, макар че това е закон, а когато си поемал тази работа в областната администрация, си положил клетва, включваща заявление от твоя страна, че познаваш закона и си наясно с отговорностите си.

— Аз…

— Разбираш ли, този нов проблем се състои в това, че твоята работа като администратор е изисквала… изисквала е да си наясно със закона и да го спазваш, когато си имаш работа с щатски и правителствени фондове. Като администратор ти често си имал работа с предназначени за дадени цели щатски и федерални пари. И за да изпълняваш задълженията си според закона, ти си бил длъжен да познаваш правилата.

— Казах ви вече, че това съм го изяснил.

— Аха. Нека повторим още веднъж, Херман: ти си приел работата на администратор, без да познаваш юридическите отговорности, свързани с тази длъжност. Когато си казал на госпожа Парвър, че не си бил наясно с последствията от смесване на фондовете, ти си извършил престъпление. Джармън не ти ли го е разяснил?

— Престъпление?