Владетелят на Ада

— Нарушение на щатския закон по РИКО е да се приема длъжност, включваща боравенето с бюджетни средства, ако при приемането на тази длъжност ти си свидетелствал, че си запознат с всички законови положения, свързани с тази работа. Така че ако си излъгал за това и после си присвоил неправомерно такива фондове, ти си виновен в престъпления по два параграфа — неправомерно присвояване и лъжесвидетелстване.

— Лъжесвидетелстване!

— Или си излъгал, когато си казал, че не разбираш закона, когато си приемал работата, или си извършил престъпление, ако си разбирал закона и въпреки това си присвоил неправомерно тия фондове.

— Не ви разбирам.

— Ще ме разбереш — увери го Вейл. — Ти си мислиш, че всички големи клечки са зад гърба ти. Събуди се, Херман. Те ще те прецакат още преди да се усетиш, защото потъват, и то много бързо, и ако не си хитър, ти не само ще потънеш с тях, но когато процесът приключи, ще трябва да те задържим и като съучастник в убийство. И лъжесвидетелство. Имаш гарантирани тридесет до четиридесет години строг тъмничен режим. Без право на помилване.

Херман заби вилицата си в агнешкото печено и прошепна едва чуто:

— Може би все пак трябва да извикам господин Джармън.

— Господин Джармън не дава и пукната пара за теб. Господин Джармън ще се впусне във вихрен танц на улицата в мига, в който научи, че си си пръснал черепа.

— Глупости!

— Единственият интерес на Джармън към теб е да те държи отпред. Да се увери, че продължаваш да лъжеш от свидетелската скамейка. Мислиш си, че той ще се погрижи за теб след като процесът приключи? Кой ще му плаща дневния хонорар от хиляда долара? „Уестърн Пълп енд Пейпър“? „Атлас Кемикъл“? Няма ли да поумнееш някога, Херман? Вълшебната фея отдавна е мъртва. Но…

Вейл извади клетъчния си телефон и го сложи пред Крамър.

— Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, обади се на Джармън. После ще оправя сметката за вечерята и ще си тръгна, а следващия път, когато продължим разговора си, ще бъде, когато си седнал на скамейката.

— На скамейката?

— Имам предвид мястото на свидетелите.

— Той ми каза, че може изобщо да не ми се наложи да давам свидетелски показания. Че може дори и да не ме вика.

— Ако не го направи той, ще го направя аз. Мисли върху това, докато хапваш агнешкото.

— Аз, ааа… такова, не съм гладен.

— Да не загуби апетита си?

Крамър не отговори. Заби поглед в чинията си и разсеяно зачовърка храната с вилицата.

— Какво да правя? — прошепна накрая той.

— Да се събудиш. Да разбереш, че твоята единствена отговорност тук и сега, в тази стая, е за Херман Крамър и никой друг. Още в този момент ти си отговорен по обвинения за извършване на длъжностно престъпление, неправомерно присвояване на фондове, лъжесвидетелстване, и изскачат все нови и нови. Мен обаче много повече ме интересуват типовете, които стоят зад цялата тази работа.

Типовете, които Дилмор и Джармън в действителност представляват. Типовете, които са ти казвали какво да правиш и кога да го направиш. Ти си направил точно това, което са ти казвали да правиш, нали, Херман?

Никакъв отговор.

— И искам от теб да се замислиш също така и върху Джими Доктора и плика, който си му предал в Баварската странноприемница в Талман. Знаеш какво е имало в плика, нали, Херман?

Херман бавно поклати глава.

— Десет хилядарки. Цената за премахването на Боб Морган.

— Изобщо не съм отварял плика, господин Вейл, кълна се в Бога. Не знам какво имаше вътре.

— Кой ти го даде?

Адамовата ябълка на Крамър заподскача като корк на въдичарска корда.

— Кой ти даде плика и ти каза какво да направиш онази нощ, Херман?

— Те ще ме убият — изхърка Крамър.

— Никой никого няма да убива повече. Ти правиш онова, което е правилно, и никой няма да те докосне и с пръст. Обещавам.

— Какво искате да направя?

— Най-простото. Да кажеш истината. Не се позовавай на Петата поправка на конституцията. Просто кажи истината. Не е трудно. Не е необходимо да запомняш никакви лъжи, не е необходимо да са страхуваш, че можеш да допуснеш грешка. Просто разкажи какво точно се е случило.

— А какво ще стане с всички онези обвинения? Онова за… убийството?

— Не мога да ти обещая предварително нищо. Но ако ти кажеш какво точно се е случило, мога да ти обещая следното: ще използвам цялото си влияние пред съдията, за да не влизаш в затвора дори и за един ден.

— Включително и по делото за убийството?

— Кой ти даде плика?

— Джефри Самърс.

— Вицепрезидентът на компанията „Лейксайд“?

Херман кимна.

— Да, Джефри Самърс.

— Някой видя ли ви, когато ти го даваше?

— Имаше и още един човек.

— Комисионерът Стюарт.

— И това го знаете, така ли?

— Той е осъществил първоначалния контакт с Доктора.

— Бяхме в колата на Сид на паркинга зад търговския център. Към осем и половина вечерта.

— Какво ти казаха?

— Просто да отида в Талман и да се нанеса в Баварската странноприемница. Сид ми каза, че е направил резервация. Каза ми, че Джими Доктора ще удостовери самоличността си с шофьорската си книжка. После да му дам плика и да се връщам.