Владетелят на Ада

Джордан се приведе над масата и когато Вейл в очакване също се наведе към него, прошепна прегракнало:

— Нямам какво да ви кажа.

— Изглеждате съвсем сигурен, че Енгстрьом няма нищо общо с цялата тая работа. Толкова ли не ви интересува?

Въпросът направо разяри Джордан. Той се изправи и понечи да кръстоса крака, но после си спомни, че са оковани. Размишлява някъде около минута, очите му от време на време се присвиваха, сякаш се бореше с някаква мисъл.

— Окей, чуйте ме добре — каза накрая той. — Ще ви го кажа само веднъж. Веднъж. Може и да знам, а може и да не знам кой е взел участие в това. Но така или иначе няма да ви свърши много работа, защото всичко ще е само слухове и предположения от моя страна. Но мога да ви уверя, че Генерала в никакъв случай не може да има нещо общо с убийството на американски войници. Освен ако… — Той се замисли за момент, очите му се свиха, сякаш някаква мисъл не му даваше покой.

— Освен ако?

— Освен ако те не са жертва във война.

— Искате да кажете, че Светилището е обявило снощи война на САЩ, както го направи Орденът през осемдесетте?

— Откъде мога да знам, по дяволите?

— А може би защото трима от убитите войници са били чернокожи?

— Ще ви кажа нещо, господине. Генерала не е расист. А и чете много Библията.

— Вярва ли в Библията в буквалния смисъл на думата? Нали разбирате, дословно?

— Доста, макар и понякога да я тълкува посвоему.

— И как тълкува тази помия за ханаанците и евреите, която практикува Кланът? Те цитират Библията. Той вярва ли на приказките им?

— Генерала е логичен човек, господин Вейл. Той прави разлика между помия и разумни приказки.

— Така ли мислите, Гари? Че това е помия?

— Мисля, че можете да си мислите каквото си поискате. Онзи куку, Авраам, проклятие, този кучи син може да направи бялото черно, да превърне нощта на ден. Той говори по радиото и направо полудява, кара всичките си последователи от Озарк до канадската граница да пощръкляват. Толкова много пъти е бил хапан от гърмяща змия, че езикът му е станал змийски, а в мозъка му тече отрова. Ако той е проповедник, аз съм Дядо Коледа.

— Кой е Авраам?

Джордан изумено поклати глава.

— Човече, ама ти си бил съвсем зелен! Авраам е гласът на Патриотите! Сляп като правосъдието и по-луд от разярена мечка. Той измъква Каин от Ада шест пъти седмично по тия радиостанции, като проповядва проклятие върху всичко, що е правителствено.

— Доколкото разбирам, вие не сте вярващ.

— От него направо ми настръхва козината.

— Генерала обаче подкрепя шоуто.

— Генерала прави онова, което е необходимо. Когато то служи на целите му. Казах ви вече, че е логичен човек.

— Аха. Значи няма никакъв проблем да прави мръсотии.

— Какво означава това?

— Нали знаете, банкови обири, застрелване на охрана, бръснати глави, които излизат през неделните дни и пребиват хора до смърт само защото са негри, обратни или наркомани. Това ли е представата ви за правосъдие и демокрация, Гари?

— Казах ви вече, Генерала не е някакъв тъп расист. Той вярва в свободата. Вярва в правосъдието. Просто иска те да са повече — за всички нас. И може да ви цитира това от Великата книга поне десет пъти.

— Аз пък мога да му цитирам от конституцията. За негово нещастие, Библията не е закон.

— Тя е закон тук.

— Вижте, ситуацията може да се влоши всяка секунда. Ами ако решат да обвинят Енгстрьом и го арестуват?

— Слава на Бога, ще трябва да платят много висока цена.

— О, хайде де, това е една предварително загубена битка и вие го знаете много добре — каза Вейл и поклати глава. — По дяволите, никой не е достатъчно луд, че да обявява война на целите Съединени щати.

— Изобщо не става дума за такова нещо. На нас ни е пределно ясно, че армията ще ни победи.

— Никога няма да има повече Руби Ридж. Нито Уейко. Това няма да се повтори.

Джордан се изсмя.

— Знаете ли какво си мисля? Мисля си, че вие май си ръчкате с пръчка гнездо на оси и си мислите, че всичкото жужене, което се разнася, е на мухи.

— И това ли е от Библията?

Джордан накрая изтръска цигара от пакета на Вейл, подържа я и я огледа няколко секунди.

— Това е Словото на Разума от брат Джордан. Ще ми дадете ли огънче?

Вейл му запали цигарата и Джордан опъна дълбоко, задържайки дима в дробовете си няколко секунди, после го издуха бавно, следейки тънката струя пушек, която танцуваше в лъчите на слънцето, промъкващи се през зарешетеното прозорче.

— Даааааааа — въздъхна той, притваряйки очи. Седеше с протегнати напред крака, отметнал глава, и дърпаше дълбоко от цигарата. После заговори:

— Расизмът е за Клана, Посе Комитатус, Арийците. Това им е работата. Светилището сме преди всичко сепаратисти. Искаме да се отървем от правителството. Генерала вярва, че има еврейска конспирация, която иска да завладее икономиката ни, но не обвинява за това всички евреи. Аз ли? Що се отнася до мен, нямам особено желание да имам чифут до рамото си в битка, нито пък някой брикет. Но правителството е онова, от което най-вече ни е страх.

— Колко души сте в Светилището?