Владетелят на Ада

— Бих искал да чуя вашето мнение.

Джордан размишлява минута-две, после каза:

— Най-добрият войник на света. Оная путка, Пенингтън, е сол-ташак на всички. Не е и помирисвал истинска война. Генералът беше най-добрият. Никой не обича войниците си като него. Понякога се заравяхме в шибаните джунгли по цели месеци и той нито веднъж не се разсмърдя. Ще ви кажа и още нещо: ако раняха някое от момчетата ни, никога не го изоставяхме. Носехме и чувалите с телата с нас, за да ги върнем в Щатите да получат християнско погребение. Шест души излизахме, шест се връщахме. Десет да излезем, десет се връщахме. Всеки път.

Той се изправи и затропа из стаята, без да спира да говори.

— Вършехме най-мръсната работа. Вършехме го с молитвите на Генерала в ушите си. Отмъщението е мое, казва Господ. И никой не можеше да го прави по-добре от нас. По дяволите, веднъж Оз пръсна черепа на едно жълтооко генералско изчадие от две хиляди метра. Представяте ли си?

— Кой е Оз?

— Няма значение, отдавна го няма. Работата е там, че така и не получихме признание за това, което вършехме. Никакви медали, никакви награди пред строя. Едно „благодаря“ даже. Просто ни отнеха самоличността, точно както постъпват с нас тук. Но Генерала ни я върна. Всички ние, неговите войници, го обичаме.

— А вие сте един от неговите войници.

— Точно така.

— Той трябва да е безумен, за да обявява война на федералното правителство.

— Правата на хората се орязват с всеки изминат ден, човече! Незаконни претърсвания, обиски и задържания. Нахлувания в частни домове без разрешение от прокурора. Проследяване на оръжията ни. Кучета ти се зъбят отвсякъде. Клането в Мариън. Уейко. Руби Ридж. Данъци. Шибаняците от Службата по контрол върху приходите и данъците идват в къщата ти и изнасят всичко. Покъщнината, всичко, къщата ти, дори без да има съдебен процес.

— Започвате битка, която не можете да спечелите.

— Не можем да спечелим ли? Победата е в Библията, господин Вейл. И аз знам някои стихове. Чувал съм го да ги повтаря всеки Божи ден.

Джордан опря лакти на масата и се загледа право във Вейл. Гласът му зазвуча безизразно:

— И застанаха филистимци от едната страна на планината, и израилтяните от другата страна на планината, а между тях беше долината. И от филистимския стан се изстъпи едноборец, по име Голиат, от Гет; на ръст шест лакти и педя. На главата му имаше меден шлем; и облечен бе той в люспеста броня — Джордан се изправи и отново затропа из малката стая, гласът му се усили. — Давид бързо се затече срещу филистимеца. И бръкна Давид с ръка в торбичката, извади оттам един камък и хвърли с прашката, та удари филистимеца в челото… — Джордан спря и се усмихна, — … тъй че камъкът се заби в челото му; и той падна ничком на земята. — Джордан вдигна глава към тавана и заговори като проповедник. — Тъй с прашка и камък надви Давид филистимеца; удари филистимеца и го уби; а меч Давид нямаше в ръце. Тогава Давид се затече и, като стъпи върху филистимеца, взе, та изтегли меча му из ножницата — Джордан се приведе напред, с лице само на няколко сантиметра от това на Вейл. Гласът му внезапно се бе успокоил, и той изрече почти шепнешком: — удари го и отсече с него главата му; филистимци, като видяха, че техният юнак умря, удариха на бяг.

Той избърса потта от челото си с опакото на ръката.

— Първа книга Царства, глава седемнадесета.

— Значи вие наистина мислите, че можете да победите правителството на Съединените щати с прашка и камък, така ли, Гари? — попита с въздишка Вейл.

— Това го решава Господ. Нищо не е невъзможно за праведниците — отвърна меко Джордан.

Внезапен студ прониза гръбнака на Вейл, но не поради думите на събеседника му, а от спокойната увереност, с която бяха изречени.

— Аз съм богобоязлив човек. Ходя на църква, но никога не ме е бивало в запомнянето на стиховете. Като изключим няколко откъса, оставям това на свещениците. — Той се усмихна. — Не искам да им вземам хляба, нали разбирате.

— Мислите ли, че генерал Енгстрьом ще разговаря с мен?

— Защо не? Той не се крие от никого. Все още не.

— Казахте, че е разумен човек. Може би ще се вслуша в гласа ми.

— Във вашия глас?

— Защо не? Ще се вслушаме един в друг.

— Да, и по-рано сме я чували тази песен — горчиво каза Гари. — Правителството никога не е сдържало обещанията си. Нарушавало е всеки договор, който е сключвало, още от онези най-първите, с индианците. И ето ни 150 години по-късно и то все още не се е научило да държи на думата си.

— Какво обещание ви е дало правителството на вас, Гари? Какво обещание е нарушило?

Джордан не отговори.

— Вижте, ако не искате да плащате данъците си, както си ги плащат всички, вие загивате. По дяволите, ако се опитам да прецакам Службата по контрола върху данъците и приходите, ще ме пипнат за врата като всеки друг нарушител. Опитът ви за убийство на онзи служител не е бил много умен.