Владетелят на Ада

— По дяволите, никой не знае. Има четири отделни армии, това не е тайна. Те си действат най-вече самостоятелно, само дето се обучават заедно и гледат на Генерала като на свой духовен водач. Може би са хиляда или две хиляди във всяка армия плюс петстотин или някъде толкова в базовото формирование.

— Значи някъде четири-пет хиляди, така ли излиза?

Той повдигна рамене.

— Плюс множество симпатизанти.

— И частта на Генерала се нарича Светилището?

— Светилището включва всички. Генерала нарича частта си Форт Яхве.

— И така, значи две хиляди души се канят да съборят правителството на Съединените щати?

— Те ще се бранят, ако се наложи.

— Срещу Съединените щати?

— Това не са обикновените военни обучения през уикендите — каза Джордан и изгледа косо събеседника си.

— Това са мъже и жени, които тренират непрекъснато. Непрекъснато. Посветени на онова, което вършат. Наистина посветени. Ревнители. Зелоти, това сме ние. — Той отново пое дълбоко от цигарата, изпусна бавно дима и се усмихна. — Това е дума, която много обичам. Зелоти. Хора, които оцеляват при всякакви условия, обучени на партизанска борба с всякакво оръжие, което може да ви дойде наум. Някои идват от операция „Пустинна буря“, други като мен са още от Виетнам и Никарагуа. По дяволите, ние… те… могат да се укрият където и да е, дори някъде в планините Битъррут. След десет години още ще продължавате да ни преследвате. Ние ще стреляме със снайпери, ще нападаме оръжейни складове, ще ограбваме банки, ще взривяваме сгради… за нас правила няма, господин Вейл. Това е партизанска война. Новата революция.

— Тероризъм.

— Наричайте го както си искате. „Аз съм Алфа и Омега, начало и край — казва Господ, Който е, Който е бил, и Който иде, Вседържителят.“ Вие ще се изправите лице в лице с Посе Комитатус, Завета на Меча в Озаркс, Новата християнска църква на кръстоносците, Американските патриоти, Арийските нации — всички те мигом ще се обединят, щом започне войната. ИРА в Ирландия не ви ли напомня за нещо? Всеки път ще убиваме и ще се укриваме. Сгради, барове, авиолайнери, синагоги. И ще се появят гласове, гръмотевици, светкавици и трус.

— Вие воювахте ли в Пустинна буря?

— О, да, и даже пипнах едно арабско шрапнелче. Скимтяща низша маса, банда бъзливци, ядачи на овче месо. Да, дадох си лептата от кръв, за да може онази путка, Буш, да се оттегли точно когато ги бяхме спипали за ташаците, и ни върна всички, за да може да се изтъпанчи на парада и да спечели изборите. Всичко което направи обаче, беше, че изсра една огромна купчина лайна. По дяволите, не спечелихме войната, легнахме им като последните педерасти. Тия мръсни копелета ще ни пуснат някое газче, и то много скоро, да го знаете.

— Вие сте били офицер в Светилището, нали?

— Бях в Яхве, помощник на Генерала. И да знаете — всички, които са лежали във федерален затвор, ще се третират с определена доза уважение, когато излязат на свобода.

— Мислите, че сте по-добри от другите ли?

— Огледайте се. Всички, които са тук, излежават най-жестоките присъди, които могат да съществуват. Всеки от Движението свършва във федерален затвор с много тежка присъда.

— Вие не сте плащали данъци седем години и сте нападнали федерален служител, Гари.

— Точно така. И получих за това пет години. Дължах им дванайсет хиляди долара и ми друснаха пет години. И глоба от десет хиляди долара, която не мога дори и да се надявам, че ще платя някога. Взеха ми фермата, добитъка, къщата. В замяна получих това. — Той посочи стаята с широк жест. — Знаете ли колко души се побъркват тук? Има цяло крило, където ги държат в усмирителни ризи. Стъпите ли тук, обръсват ви главата и ви отнемат всички лични принадлежности. Не можете да задържите дори и снимката на семейството си. Няма с кого да разговаряте. Сам сте през цялото време. Понякога бих дал какво ли не, само и само да мога да зърна някоя хлебарка да притича по пода. Ако направиш нещо и ги ядосаш, друсват ти десет дни карцер. Десет дни с включено осветление, двайсет и четири часа в денонощието. Искат да те превърнат в безсловесно животно. Да прекършат духа ти, да ти отнемат самоличността. И когато си тръгваш оттук, ти си никой, но мразиш всичко на света. Ако, разбира се, не си имал нещастието да откачиш.

— Значи да разбирам, че когато след три години наказанието ви изтече, вие отново ще се захванете с делото си?

— Вече си научих урока. Нека да кажем, че ако някога се измъкна, никога вече няма да допусна да ме върнат тук.

— Значи ще свършите с мозък, пръснат от някой снайперист. Има на какво да се надявате.

— Никой не се надява на нищо — изсумтя горчиво Джордан. — Говорим за оцеляване. Няма значение дали ще сме хиляда и петстотин или петнадесет хиляди, важното е, че ще продължим по същия начин. Нападай и изчезвай, също като призраци.

— Или „Фантоми“?

— Което ви харесва повече.

— Вие говорите за самоубийство.

— Което е сто пъти по-добре, отколкото да позволим на правителството да дойде и да ни вземе всичко и после да ни убие.

— Разкажете ми нещо повече за Генерала.

— Сигурен съм, че имате досие за него, по-дебело и от конски хуй.