Владетелят на Ада

Там е и полковник Шрак, шефът на ДГ, най-добрият офицер на света, но е студен като лед. Преди година ме попитаха дали не искам да се включа в ДГ за едно внезапно нападение. Беше оръжейният склад на Националната гвардия в Хелена. Бяха изпипали работата до най-малките подробности. Знаехме точно какво търсим и къде се намира. Знаехме къде са постовете, телефонните линии, радиооборудването, знаехме всичко. Разполагахме с макет на сградата с коли играчки и тренирахме операцията дотогава, докато Мецингер, който засичаше всичко със секундомер, не ни каза, че сме готови. Имахме макети и на електростанцията и на телефонната мрежа, та експертите ни да тренират. Нищо не оставяхме на случайността.

Онази нощ на пост имаше само трима души. Обикновено бяха четирима, но единият от тях, който всъщност беше от нашите, се писа болен в последната минута. Направихме диверсия. Всичко беше синхронизирано до секундата. Двама души се заеха телефонните и електрическите линии, друг влезе вътре и извади от строя радиото и компютрите, двама души имитираха някакво незначително автомобилно произшествие пред главния вход, един шофьор с пушка в микробуса, четирима души да влязат вътре, отварят вратите, товарят стоката и я изнасят. Дванайсет души общо, като броим и човека, който си беше останал вкъщи, и командира на операцията, Мецингер, моя проповедник — предполагам, че затова ме бяха поканили. Мецингер беше на покрива на една сграда през две пресечки, с мощен бинокъл, и направляваше операцията, защото имаше пълен поглед върху нещата. Карах един от автомобилите, дето уж се бяха чукнали и взех участие в пренасянето на товара до микробуса. Всичко мина като по часовник. Никой не пострада, взехме си онова, за което бяхме тръгнали, основно експлозив С-4, гранатомети, патрони със стоманени куршуми, два гранатомета и една ръчна ракетохвъргачка. Цялата операция протече за шест минути. Постовите бяха оставени облепени със скоч от главата до петите. Минаха цели два часа, преди да съобразят, че осветлението и всичко останало не работи. А ние през това време отдавна бяхме изчезнали. Плячката беше разпределена по автомобили. Осем тойоти. Ние… имахме си транспортен парк и трима търговци на автомобили в армията.

След като всичко свърши обаче, някои от момчетата започнаха да пият и им се прииска да отидат при курвите и така се провалиха, защото забравиха, че водим свещена война, християнска война и всичко трябва да е според Писанието.

След това бях включен в друга операция, този път обир на банка, и Мецингер ми каза, че ме проверявали да видят дали съм достатъчно добър за ДГ, защото съм се справил наистина добре при обира на оръжейния склад. Почувствах се страшно горд. Обирът на банката беше доста далеч от базата ни. В Денвър. И още от началото нещо започна да ме стяга. Първо, това беше малка операция — само петима души. Шофьор, тоест аз, трима души в банката, един отвън с радиостанцията, тоест командирът на операцията. Не го познавах. Минахме през цялата предварителна тренировка с макетите и всичко останало също както беше при обира на оръжейния склад и после потеглихме за Денвър.

Две нощи преди обира всички се изпонапиха и замъкнаха жени по стаите си, и цяла нощ пиянстваха и развратничеха. Това ме разтревожи още повече. Искам да кажа, когато вършиш такива обири, трябва да си във върхова форма. На следващия ден отидоха на оглед за пътищата за отстъпление и всичко останало, а аз останах в хотела. Винаги един човек оставяхме в хотела — като команден пункт. Седях до прозореца и гледах навън, а от другата страна на улицата прожектираха онзи филм, дето всички казваха, че бил пълна лъжа. „Списъкът на Шиндлер“ — за евреите, дето ги убивали през Втората световна война. И взех, че отидох. „Глупости“ — мислех си, но накрая всички ония старци застанаха пред камерата и дадоха показания. Тази част беше цветна. И разбрах, че всичко е вярно. Тези хора не се намираха в никакво холивудско студио, те бяха в Израел и не бяха в Америка. Даваха показания и аз започнах да им вярвам и разбрах, че всичко онова преди за правителството и останалите неща са били лъжа. Усетих също така, че работата с банката ще я осерат, със сърцето си го усетих.

Така че излязох от киното и отидох при съдия-изпълнителя, влязох и там седеше господин Файърстоун. Казах му, че ще му разкажа цялата история, но че със сигурност ще ме убият и че трябва да вляза в програмата за защита на важни свидетели. И му казах, че няма да дам никакви показания, защото те са навсякъде и дори и да напуснеш гнездото им, пак ще те открият. И им поднесох на тепсия обира в банката. Сигурно си спомняте този случай. Те направиха засада и изчакаха групата да влезе вътре, и стана голяма престрелка, трима загинаха, а четвъртият беше заловен и получи доживотна присъда, но не издаде, че са ДГ от Светилището. А аз дойдох тук. Правителството ми купи тази ферма и ми дава по двайсет и пет хиляди долара годишно. Започнах да ходя на църква и така се запознах с Мари, и след половин година се оженихме. Това е историята ми._