Владетелят на Ада

Един от посетителите ни се казваше Еди Дюкс и беше някъде от Юга. Имаше татуировка на ръката — кинжал с буквите ККК на дръжката. Той говореше за четирите Б-та: „Библии, куршуми, боб и превръзки1, и аз вярвах във всичко това. Във всяка тяхна дума. Те ни оставяха книгите си да ги четем и аз имах цял рафт в спалнята си. Обучаваха ни на тактика за оцеляване и боравене с оръжия и имаше една книга, наречена, «Децата на Сатаната»“, където пишеше, че Библията доказвала, че евреите и негрите били паднали същества и трябвало да бъдат роби. Спомням си как цитираше Откровението, глава трета: „Ще дам от сатанинското сборище ония, които казват за себе си, че са юдеи, а не са, но лъжат.“ Тате цитираше друга книга, „Библията отговаря на въпроси, свързани с расите“, и любимият му откъс беше от Ездра девет: „Не давайте дъщерите си за синовете им, и не търсете мира им, нито благата им до века, за да се утвърдите на тая земя.“ Най-любимата ми книга беше, „Арийският войник“, вътре пишеше за оцеляване и оръжия и как да се укриваме, когато стреляме, и така нататък. Едно лято отидох до бързеите и си изкопах укритие и си взех раницата с някои неща, храна и пушката, и останах там два дни, като стрелях по евреи и негри и предателите от правителството — които всъщност бяха скали и камъни.

Тате мразеше две неща повече от всичко друго и това бяха евреите и бирника. Когато бях на четиринадесет, а Лорейн на деветнадесет, тя избяга и се омъжи за Бен Цимерман, защото знаеше, че тате няма да има милост към нея, загдето се е омъжила за евреин. Те ходели скришом две години, докато Бен бил в колежа, и когато един уикенд си дошъл, те се събраха и избягаха някъде, и нито тате разбра къде, нито аз. Тя се опита да говори с него за това, но той побесня. Той удряше с юмрук по масата в кухнята и й крещеше, че била курва и подобни. На следващия ден тя изчезна и ни остави бележка, но той никога повече не я спомена. Една нощ обаче, след като тя изчезна, аз се събудих и чух долу нещо да трополи, и слязох и видях тате седнал във всекидневната, без да пали лампите, само огънят в огнището светеше, а той с кофа до краката и трошеше всичките и снимки в рамки, хвърляше парчетата в кофата и хвърляше снимките й в огъня. Никога не съм го виждал по-разярен. Не знам къде е сега сестра ми, не съм я виждал, откакто избяга.

Тате отказваше да плаща данъци, защото, както казваше, това били пари, които отивали в джобовете на евреите, които държали правителството за гушата. И накрая те го подгониха. Бяха десетина-петнадесет души и ни изхвърлиха нещата пред къщата, взеха ни фермата и я продадоха, и вкараха тате във федералния затвор в Канзас. Бях на шестнайсет и точно преди да го отведат, той ме изпрати в Арканзас да живея при Посе Комитатус в един комплекс, който имаха в Озаркс. Никога вече не видях тате, защото тогава станаха онези свивания в затвора между бели и негри и тате го наръгали с отвертка. Мразех ги всички. Мразех негрите и кукувците, и шпионите, мразех ги до последния човек за всичко, което ни бяха сторили на нас с тате.

Отец Зийк Лонгфелоу, който беше и един от водачите на Посе Комитатус, ме осинови и от този момент бях обучаван на Библията, на конституцията, учех история и подобни по два часа на ден, а следобедите ни учеха как да се бием и да оцеляваме и на партизанска тактика. Научих се как да правя гранати и как да скъсявам дулото на пушка, и къде са смъртоносните точки по човешкото тяло, и как да правя бомби и запалителни вещества, и ни учеха как да взривяваме мостове и телефонни релейни станции и радиостанции, и летища, и цистерни с гориво. Нанасяш удара и се укриваш, нанасяш удара и се укриваш, това беше основното нещо, на което ни учеха. През лятото ходехме да бивакуваме на север — Колорадо, Монтана, Айдахо — а те ни пускаха в планините само с нож и канче и трябваше да се учим как да оцеляваме сред природата. Страшно ми харесваше.

Когато станах на осемнадесет, отецът ме изпрати в армията и се озовах в 82-ра въздушнопреносима дивизия, и той ми даде името на човека за връзка, когато отида във Форт Браг в Северна Каролина. Той беше сержант — казваше се Грейнджър, Бари Грейнджър — и беше бръсната глава. Там бяхме четиридесетина души от нашите и аз попаднах на мястото си. Бях залепил нацисткия флаг в шкафчето си и носех пречупено кръстче на верижка около шията си. Ходехме много късо подстригани и се обличахме като тях, когато бяхме извън поделението. Джинси и авиационни якета, червени презрамки и черни бойни ботуши с червени, бели или пурпурни връзки. Навъртахме се в онзи бар, дето му викаха „Ровинг Ай“, а там имаха една задна стая, нещо като наш частен клуб. Там пиехме и стриптийзьорките идваха и се събличаха и така нататък.