Владетелят на Ада

_Произхождам от едно градче на име Улф Пойнт, близо до индианския резерват Форт Пек край Мисури в източни Монтана. Имахме малко ранчо на десет мили от града. Едър рогат добитък и коне. На единайсет години вече можех да обяздвам коне. Мама беше медицинска сестра. Работеше за доктор Цимерман, евреин, те бяха малко рядкост по нашия край, но той беше единственият доктор наблизо и тате направо изпадаше в бяс, че мама работи при евреина, но това беше най-добрата работа, която можеше да си намери. Тате беше нисък като мен, с големи мазолести ръце, богобоязлив християнин, четеше всяка вечер Библията, а мама свиреше на един стар хармониум. Сядахме около огнището, а той ни четеше от Книгата и после ни изпитваше. Сестричката ми Лорейн и аз трябваше всяка вечер да заучаваме по един стих. Дума по дума — ха направим грешка, и той ни пронизваше с огромните си черни очи, тръскаше глава и ни караше да започнем отначало. Всичко, което правехме, всяко решение, което вземаше, той го вземаше от Библията. Никакви танци, никакво пушене, никакво пиене. Никаква телевизия. Имахме си само едно радио и той го пускаше само на патриотични станции и само вечер.

Когато бях на дванайсет, мама легна болна от пневмония. Имахме една пристройка, където трябваше да стои по четири или пет дни в месеца, когато кървеше, и около Деня на благодарността настина силно и не можа да се излекува. По Коледа вече дишаше много трудно и Лорейн зае мястото й на хармониума. Един ден двамата с тате излязохме и намерихме една истинска коледна елха, отсякохме я и донесохме у дома. Всички изработихме по някое украшение и си направихме истинска хубава Коледа. Тя беше жива по Коледа, но умря точно навръх Нова година. Това разтърси доста вярата на тате. Той прокле доктор Цимерман, каза, че това било проблемът на страната, че евреите завладявали всичко и били бездарни и низши във всичко, което вършели. Ненавиждаше и негрите, но аз видях отблизо негър едва когато станах на осемнадесет. Тате дълго след това беше много ядосан, излизаше сред полето и проклинаше Господ, като размахваше Библията към небето. Но все още продължаваше да се съобразява със скрижалите за начина ни на живот и четенето на Библията си продължаваше пак всяка вечер, както преди.

Доколкото си спомням, от Арканзас и Мичиган идваха хора два пъти в годината. Те сядаха във всекидневната и говореха за това как страната ни вървяла към гибел и какво не било наред. Когато бях малък, не можех да седя при тях, но лягах горе на стълбите и слушах. Един от тях беше господин Орин Плъмър. Изглеждаше много страшно, защото бе загубил дясната си ръка, докато правел ръчна граната, и цялото му лице бе в белези, и винаги носеше пистолет. По-късно научих, че бил прострелян в гърба от Службите. Когато идваше у дома, аз бягах и се криех в конюшнята, а той заставаше на вратата и се смееше и ми крещеше да съм слизал при тях. И тогава тате ми казваше да сляза и майор Орин, защото така му казваха, се ръкуваше с мен с пластмасовата си ръка. Тя винаги беше студена и малко хлъзгава и направо ми се изправяха косите от нея.

Когато навърших дванайсет, тате вече ми позволяваше да присъствам, на събранията. Първият път, когато видях автомат „Калашников“, беше, когато майор Орин дойде у дома с цяла банда други мъже като него и носеше един голям сак. Отидохме до бързеите и той ми даде да стрелям. Това беше нещо наистина различно, да стрелям с това оръжие. Трябва да ви кажа, че бях страшно впечатлен. Майорът ме накара да се чувствам като мъж, все едно че бях пораснал и станал част от тях, макар че си бях още дете.

Говореше се винаги едно и също. Мразехме правителството, защото то искаше да ни отнеме оръжията. Мразехме евреите, защото те контролираха банките и парите. Мразехме Обединените нации, защото те се подготвяха да станат световна полицейска сила и щяха да окупират страната ни, за да арестуват всички, които не мислят така, както нарежда правителството. Говорехме за обири на банки, трезори и оръжейни складове, за трупане на оръжие, и майорът ни говореше как правителството си измислило цялата история за евреите, които Хитлер бил унищожил, и как филмите за всичките тела, натрупани едно върху друго, били заснети в Холивуд, където евреите притежавали всички филмови студии, така че хората да ги съжаляват. Наричахме президента и конгреса предатели, а себе си — патриоти, и аз бях наистина впечатлен, че ме смятат за един от тях. Мразехме и бирника, който идва и взема къщата ви, без да ви поздрави дори. Майор Орин наричаше хората от Службата по контрола върху данъците и приходите банда недоразвити кукувци, които не са способни да си намерят никаква достойна за един мъж работа, и че ги храним с данъците, които плащаме, и че те се отнасят лошо с всички, защото за тях сме нищожества.