Владетелят на Ада

— Аз ще направя салатата — каза Джейн и закълца марулята на дъската, а Вейл се зае с пържолите.

Беше й разказал къде е ходил, като внимаваше да не дава много подробности от разговора с Уолър. Но пък за сметка на това й пусна записа от разговора с Джордан в Койот Флатс и й разказа за Уолър и линчуването и обира на оръжейния склад. Тя седеше мълчаливо, гледаше го и виждаше как все повече се ядосва. Долавяше и още нещо в гласа му: възбудата, която не беше усещала у него от последното дело по РИКО. Бе се тревожила за него, беше го гледала как неуспешно се мъчи да се съсредоточи върху книгата си или говори за преподавателска дейност и бе разбрала, че и двете неща не му допадат. Усещаше, че сега е попаднал на онази работа, която му доставя най-голямо наслаждение. Но също така имаше и усет за опасността, която до този момент не бе усещала. Това бяха опасни хора и ако Вейл поемеше работата, веднага щеше да се озове в центъра на опасността.

Тя направи салатата, докато той мариноваше пържолите със специалния си сос и кипваше водата. Идилична семейна сцена, съвместно готвене, Магу търпеливо чакаше кокалите — а през това време в главата на Вейл се тълпяха видения за коварни убийци, смърт и разруха в един съвременен Див запад. И тя имаше своите видения: взривени автомобили, убийства и разкъсани тела в Средния изток, които изведнъж се оказаха съвсем близо — в Оклахома Сити.

Тя се сгуши в него под одеялото и потърси вдлъбнатината под ключицата му — любимата си възглавница. Той не бе обсъждал предложението, откакто бяха започнали да приготвят вечерята. Преди да разсъмне, хеликоптерът щеше да дойде и да го откара на среща с президента. До този момент той трябваше да вземе своето решение и тя със сърцето си знаеше какво ще е то. Част от нея искаше той да приеме работата, защото беше най-подходящият за нея и щеше да я свърши както трябва. Но останалата част се плашеше от бъдещето, което предвещаваше и на двама им този избор.

Тя не го попита. Може би той още не беше решил. Но го попита за друго.

— Кога ще дойдат?

— В пет и половина.

— Ужасно!

— Да. Президентът сигурно е ранобудник.

— Е, нали има да върши доста работа… Този път ще си сложиш ли костюма?

— Тъмнокафявия.

— С коя вратовръзка?

— Нямам представа.

— Ще ти избера.

— Тъкмо на това разчитах.

— Колко време няма да те има?

— Знам ли, по дяволите. Ако откажа работата, вероятно ще ме отпратят обратно с влака.

— В товарен вагон.

— Да де. Като някой скитник.

— Дано да имаш късмет да попаднеш на някоя хубавичка скитница.

Той плъзна ръката си по гърба й и в междината на бедрата й.

— В товарните вагони не пътуват хубавици. — Леко я подразни с връхчетата на пръстите си.

— Ха. Не си ли спомняш… аа… „Пътешествията на Съливан“? Вероника Лейк?

Той плъзна ръката си нагоре и я загали.

— Това става само на кино.

Обърна се към нея, облиза показалеца на другата си ръка и я погали по долната устна. Дъхът й секна и тя прокара ръка по корема му. Усети как се надига срещу дланта й.

— Знаеш как да запушиш устата на едно момиче — прошепна тя.

16.

Мардж Кастен беше нервна. Вейл не й се беше обаждал и тя не знаеше как да изтълкува мълчанието му. Дали щеше да отхвърли предложението на президента? Или щеше да приеме? Или пък предпочиташе да изчака и да види как ще мине срещата му с Пенингтън преди да вземе решението си?

Вейл беше истинска загадка за нея. Беше чела и препрочитала десетки пъти статиите на Конърман. Как на млади години Вейл бил пресметлив, изключително хитър и арогантен адвокат, истинско предизвикателство спрямо закона на всеки ъгъл. Той размазваше обвинителите, включително и любовницата си, Джейн Венъбъл, бе изпратил не един от тях — включително и Венъбъл — в частния сектор, и беше истинско страшилище за съдиите.