Владетелят на Ада

— Ще ти нахвърлям главните участници в срещата. Хари Симънс. Той е шеф на ФБР за пред медиите, в действителност работата ръководи Били Хардистан. Симънс беше доведен да сложи в ред хаоса в лабораториите и осиранията в Оклахома Сити. Веднага щом имиджът на Бюрото се оправи, ще си отиде. Уейн Бродски е директор на СКТАОО. Бори се със зъби и нокти за поста си. Симънс иска СКТАОО да станат част от Бюрото. СКТАОО бяха натопени в Уейко и Руби Ридж, ФБР нахлу в комплекса и приключи съпротивата на Уивър, но СКТАОО обра луфта за осирането. Следва Ед Рандолф, директор на Службата по контрола върху данъците и приходите. Две години мечът вися над главата му. Службата отвътре е пълен хаос, което впрочем не е тайна за никого. Президентът е поел ангажимент да я прочисти. Преди няколко седмици Пенингтън хвана Рандолф, че лобира свои хора в Конгреса да съхранят статуквото му, и му направи строга забележка. Или да си затваря устата, или да си обира крушите. И накрая идва Клод Хукър, съветникът по националната сигурност. Наистина гаден тип. Двамата с Клод сме в дружески отношения, но това е най-многото, което му позволявам. Бивш агент на ЦРУ, бивш морски пехотинец, бивш, бивш, бивш — и не одобрява назначаването на жени на висши държавни постове. Мисли си, че кабинетът трябва да бъде някакъв момчешки клуб. Тия момчета обаче са много ефикасни, когато не става въпрос кой от тях да е най-отгоре.

— Какво им е отношението по тоя случай с РИКО?

— Няма голяма разлика. Президентът иска да го направиш. Край на дискусията. Лари Пенингтън ще ти допадне. Прям е, очарователен и бързо взема решения. И си държи на думата. Обича да говори без заобикалки и ненавижда стойките и позите. Придържай се към темата и не се разгорещявай много. Той изпитва инстинктивно недоверие към прекалено емоционалните хора.

— Няма да го забравя.

Тя изчака малко и продължи.

— Ще приемеш предложението, нали?

— Ще ти го кажа, когато влезем.

— Не се бъзикай с мен, Мартин — изръмжа тя.

Той я изгледа с усмивка.

— Не бих се осмелил.

— Господи, направо ще ми скъсаш нервите — въздъхна тя, загледана през прозореца.

— Имам и няколко условия — каза той.

— О, така ли? Добре, давай.

— Довеждам си моя екип за работа. Разполагам с мобилния оперативен център двайсет и четири часа в денонощието.

— Готово.

— И вземам при себе си Джими Хайнс и Сам Файърстоун за ръководители на представлението.

— Негодник! Те са част от личния ми екип.

— Джими познава движението им като петте си пръста, Мардж. А Сам Файърстоун е израснал на територията, която те обитават. И двамата ми харесват. Джими си мисли, че електрониката е била изобретена за негово лично ползване, а Сам не говори много, но казва много. По дяволите, те всички работят за теб, госпожо генерален прокурор. А ти искаш да разполагам с най-добрите, нали?

— Какво друго има?

— Аз съм единственият шеф. Отчитам се само на теб. Хардистан се отчита на мен и работи под мое ръководство. Да има нещо неясно?

— Абсолютно нищо. Вече разговарях за това с Били. Той знае повече за групите на ненавистта от всеки друг, освен може би с изключение на Джими.

— Не искам никакви шумотевици в медиите. Искам да се пази тишина поне докато събера екипа си и имам ясна представа какво правя. Колкото по-дълго държим Светилището в неведение какво правим, толкова по-добре.

— Тук вече ще е малко по-трудно. Това е Вашингтон. Вътрешноведомствената информация не може да се спре.

— Имаш предвид клюките.

— Аха.

— Сигурен съм, че ще успееш да се справиш.

— Ще спомена това на президента.

— Би трябвало да има ефект.

Колата наближи Белия дом и пулсът на Вейл се ускори. Зад колоните и белите стени живееше най-могъщият човек на света. Не можеше да се отрече, че срещата с президента беше изключително преживяване. Той беше очарован от протокола при влизане в Белия дом. Беше сърдечен и ефикасен. Когато обаче последва Кастен към Овалния кабинет, го обзе ужас. Огледа се из залата, отбелязвайки си дребните размествания, които бе видял по телевизионните репортажи и снимките. Симънс, Бродски и Рандолф бяха вече по местата си. Кастен представи Вейл, след което им сервираха кафето. Момент по-късно влезе и Хукър и закова погледа си върху Вейл.

— Президентът ще дойде след минута — каза Хукър. — В момента са го награбили фоторепортерите — снимат го заедно с президента на Аржентина. Господин Вейл? Аз съм Клод Хукър, съветник по националната сигурност.

— Той му подаде ръка, след това се прокашля, огледа останалите в залата и каза:

— Докато чакаме, бих искал да обсъдя този случай по РИКО.

Кастен пламна цялата и отвърна с леден глас:

— Няма нищо за обсъждане.

— Случаите по РИКО могат да се проточат с години — каза Хукър. — И докато успеем да ги вкараме в съда, цялата страна може да се е превърнала в бойно поле.

— Какво целиш, Клод? — попита Мардж.