Владетелят на Ада

— А как се отнася госпожица Парвър към работата му под прикритие?

— Намекваш ми колко са добри агентите ви ли?

— Е, в това наистина ни бива.

— И аз така съм чувал. Парвър и Флахърти живеят заедно вече от година. Почти толкова дълго, колкото и ние с Джейн Венъбъл.

— Мислиш ли да изпратиш Флахърти и този път?

— Не мога. Случаят с окръг Гранд се предаваше по сума ти телевизии, все някой би могъл да го разпознае. Не че в Гранд нямаше вероятност някой да му пусне куршум в гърба, но сега… Сега най-вероятно ще го намерим увиснал на някое дърво с бележка, забодена на гърдите.

— Те са доста по-внимателни. Едва ли изобщо бихте го намерили. Но си прав, това е смъртно опасна ситуация.

— Аха.

— В окръг Гранд ставаше дума за алчност и власт. Една банда мръсни старчоци, истински аматьори в тази игра. Тук става дума за фанатизъм. Моралните ценности в този случай са ясни и кратки. Ударът с оръжейния конвой е прозрачно заявление. То променя играта. А телата в найлоновите чували направо подлудиха стареца. Направо пощръкля.

— Уолър предположи, че това е акт на война. И ако случаят действително е такъв, тогава моралните положения стават несъществени.

— Ако са в положение на война, защо не са я обявили официално?

— Мисля, че вече са го направили. Поне в главите си. Да я обявят официално е вече съвсем дебела работа.

— Това според мен означава, че още не са готови — каза Хардистан.

— Така ли? Как се сети?

— По чисто логичен път. Те разполагат с четири подразделения плюс щабната част. Това са приблизително шест хиляди мъже и жени, готови да тръгнат сред народа и да се покрият.

— Когато разговарях с Джордан в Гроба, той ми се похвали точно с това.

— Джордан обича да се хвали. Ние измъкнахме повече от хвалбите му, отколкото от признанията на Уолър.

— Той казва, че когато започне, това ще бъде партизанска война. Удрят и се скриват. Вътрешен тероризъм.

— Проходът Изгубената следа.

— Аха.

— Мислиш ли, че Изгубената следа е било пробно нападение?

— Е, това е ваша работа. Аз съм новак, не забравяй.

— Вече не. Имаш на разположение година и половина да надминеш и най-добрите. Особено след окръг Гранд.

— Новините пътуват бързо.

— Осведомих президента за засадата в Изгубената следа. Той ми каза, че си се съгласил да се заемеш със случая по параграфите на РИКО и също така каза, че информацията спира при мен. По дяволите, сега работя под твое ръководство! Игрички ли ще си играем!

— Просто искам да имам малко преднина преди новините да плъзнат.

— Имаш я.

— Да се върнем пак на засадата. Мисля, че полагането на телата в найлоновите чували означава война. Те са отдавали почит на загиналите войници.

— Е, на тях може и да им изглежда като почит. Що се отнася до мен, това си е чисто варварство. Чели са прекалено много комикси.

— Това обаче показва крайна решимост.

— Пет пари не давам какво показва! Просто ще ги пипнем за вратовете и това е.

— Нали затова съм тук — усмихна се Вейл.

Хардистан сложи коженото си куфарче на масата и го отвори. Вътре имаше няколко видеофилма, няколко книжки и малък квадратен кожен портфейл. Той го вдигна и дръпна ципа му. Вътре имаше двадесет пластмасови плика. Всеки съдържаше по един компактдиск.

— Тук има куп информация. Компактдисковете съдържат всичко, което знаем за тази група, връзките й с другите паравоенни групи, няколко поверителни доклада, фотографии и данни за произхода, образованието и развитието на ключовите фигури, дори и някои спекулации на тази тема. Накарах хората си да го съберат за теб. Видеозаписите са предимно заснети проследявания. Има няколко правителствени книги, литература, предизвикваща расова ненавист, издавана от Клана, Посе Комитатус и така нататък. Достатъчно, за да получиш представа какво представлява това движение. — Той извади една малка книга с мека подвързия. — Това е екземпляр от „Дневниците на Търнър“. Настолната им книга. Стилът е ужасен, но призивите са още по-ужасяващи. Това е наръчник за градската партизанска война. Хубавото нещо с материалите на компактдисковете е, че са индексирани. Куфарчето е твое. Честито.

— Доста работа са свършили хората ти.

— Виж, имаш само година и половина, за да свършиш работата по параграфите на РИКО. Това е невъзможно. — Хардистан посочи куфарчето. — Но тук се съдържат две години много здрав труд, така че ето ти я и преднината. Това ще наклони везните малко в твоя полза.

— Благодаря — каза Вейл и се засмя. — Надявам се само да не ми отнеме и толкова време, докато го проуча.

— Не искам да те поучавам. Знам, че една от силните ти страни е умението да разпределяш работата, така че вероятно съветът ми ще е ненужен, но все пак ще го кажа. Разпредели материала между най-добрите си хора. Нека всеки един от тях стане експерт в дадена фаза от разследването. Зад гърба ви сме двамата с Джим Хайнс.

— Естествено. Но шефът е длъжен да знае всичко. — Вейл прибра нещата в куфарчето и започна да го затваря.

— И още нещо — обади се Хардистан, посегна и измъкна една папка от един от джобовете на куфарчето. — Този доклад е с щемпел „Секретно“.

— Още изненади?