Владетелят на Ада

Когато бях още нов в Бюрото, бях прикрепен към офиса във Вашингтон. По онова време тук имаше цветущ китайски район, четири или пет квартала. Същински малък Чайнатаун. Точно на тази улица стана убийство. Един ювелир беше убит, застрелян в магазина си, но нищо не беше откраднато. Повечето от ориенталците тук не можеха или не искаха да говорят английски и ченгетата не стигнаха доникъде. Повикаха ни, защото имаше доказателства, че убийците вероятно са от Сан Франсиско. Кей беше помощник-управител в един ресторант, „Шанхайски градини“, точно зад ъгъла. Почти не знаеше английски. На всичкото отгоре беше нелегален имигрант. Без паспорт, без виза, нищо. Но дойде при нас и ни разказа цялата история. Някакъв шеф от Западното крайбрежие решил да се премести в този район. Убийството било предупреждение. Местните жители бяха прекалено уплашени, за да кажат каквото и да било. Кей разбрал, че единственият начин да се сложи край на това, е като ни каже каквото знае, дори и това да означава депортиране в Тайван. Очистихме бандата от Западното крайбрежие и аз лично ходих в тайванското посолство и имиграционния отдел и издействах на Кей паспорт и зелена карта. Той веднага научи английски — блестящо, както впрочем можа да се убедиш. Когато придоби гражданство, аз му бях поръчител. И когато започна с този ресторант, пак аз му бях първият инвеститор. Притежавам десет процента от заведението. Разбира се, не стига, за да се пенсионирам и да живея от процентите, но ми изплаща обядите тук.

— Чудесна история.

— Е, ние невинаги сме лошите момчета — каза Хардистан. — Храня се тук два или три пъти седмично, когато съм в града.

— Не си ли женен?

— Жена ми почина преди четири години. Имам син на тридесет и една, прекрасна снаха и две внучки. Тони съвсем скоро започна работа на Нюйоркската фондова борса. Слава Богу, че не тръгна по стъпките ми.

— Аз едва ли трябва да споделям нещо от личния си живот, нали?

— Е, никога не сме проучвали дали предпочиташ ваната пред душа или обратното.

— Предпочитам душа.

— Така и предполагах.

— Възможно е да ме гони нещо като параноя, нали разбираш. Федералните агенти наистина бяха много ядосани, когато измъкнах онзи случай изпод носа на Райкър. Какво ви е мнението за това?

— Отделихме много време на това дело.

— Ние също.

Хардистан вдигна ръце.

— Няма да се караме. Вие свършихте страхотна работа. Със страшно малоброен екип, искам да кажа.

— Те са страхотни адвокати — каза Вейл и след секунда добави: — Мисля, че всички до един са неосъществени ченгета. Страшно интуитивни са.

— Така или иначе, делото по РИКО от окръг Гранд е вече минало. Радвам се, че този път си на наша страна.

— Може да не се впиша в бюрократичното обкръжение.

— Не мисля, че то е толкова засмукващо, Мартин. Ти си специален обвинител и заместник генерален прокурор на Съединените щати. Разполагаш с огромна власт. Мощта на САЩ е съсредоточена в ръцете ти — благодарение на президента. Освен това си и мой началник. Работата ми се състои в това да ти оказвам съдействие през цялото време по случая, да ти спестявам бюрократичните разправии, да те подпомагам при събирането на юридически доказателства и да те охранявам така, че когато тръгнеш към съда, по пътя ти да няма никакви димящи дула. Това си е твое представление. Ако ти потрябва нещо, имаш на разположение целия потенциал на Бюрото. Аз съм тук, за да ти спестя всички възможни досадни пречки.

— Какво ще кажеш за Данъчната служба и СКТАОО? Само преди час вдигнах кръвното на Рандолф. Това едва ли ще го накара да се влюби в мен.

— На практика няма никакво значение дали те харесва, или не. Освен ако не си заинтересуван от някакъв популистки стремеж към известност.

— Едва ли.

— Потрябват ли ни СКТАОО, имаме ги. Потрябва ли ни Контролът върху данъците, имаме го. Рандолф е изплашен за мястото си дребен несретник. Докараха го да подпомогне на Пенингтън в разработването на програма за прочистване на Службата. Там е прогнило до корен, както впрочем е известно на всички. Банда некадърни писарушки психопати, които изпитват възторг като тормозят невинни данъкоплатци. Шефът иска да забрани това, да принуди ревизорите да си гледат наистина работата. Да няма вече прикрити операции под формата на ревизии. Открият ли нещо, докладват го — и толкова. Останалото вече не е тяхна работа. Всички дреболии ще се предават на Министерството на правосъдието. То ще разполага с целия полицейски потенциал. Службата по данъчния контрол не ще разполага дори и с властта да праща призовки. Пенингтън даде ясно да се разбере това, когато назначи Рандолф. Обаче какво прави Рандолф? Тича при приятелите си в Капитолия и им обещава, че няма да видят ревизия до края на живота си, ако спрат плана на президента. Пенингтън обаче разбра за това и му наби много яко чемберите. С него е свършено. Всичко е въпрос само на време. Същото е и с Данъчния контрол.

— Ядосах Хукър.