Владетелят на Ада

Тя мина по списъка и Удбайн си записа и осемте ферми. След като приключи, той отхвърли пет от тях или като прекалено големи, или защото формата на собственост не съответстваше на случая. Отбелязваше върху картата си, докато тя му описваше месторазположението на трите, които можеха да се окажат целта му.

— Бих искала да ви разведа наоколо, да ви запозная със стопаните. Сигурна съм, че те с удоволствие ще разговарят с вас.

— Много мило от ваша страна, Марджи. Ще ви се обадя по този повод след два дни, ако ви е удобно, разбира се.

— О, това ще бъде чудесно — изрече тя с известно разочарование. — „Фарм Джърнъл“ ли казахте? Не си спомням да съм виждала дори и един брой от списанието ви.

— Е, вие току-що ми дадохте адреса си и аз ще ви включа в списъка за разпращане на писма. Ще ви изпратя и новия брой на списанието към края на седмицата.

— Е, наистина много мило от ваша страна, Уолтър.

Конкуренцията на „Бъкай“ му даде същата информация — той използва същия подход. Първата ферма беше хиляда акра, прекалено голяма и точно до магистралата. Втората беше друга история.

— Южно от Юниополис се намира фермата на стария Уейнрайт каза му секретарката. — Малка е, около сто и двайсет акра, притисната между две по-големи ферми. Приключихме я на осемнадесети май.

— Кой е собственикът?

— Ралф Андерсън. Хубавец. Младоженец, да знаете. Нямам го в списъка на телефонния указател.

— Наистина ли? Как да стигна дотам?

— Не е толкова трудно. Съгласно документацията ми, тя е на 2,2 мили южно от Юниополис. Покрай магистралата се виждат пощенски кутии.

— Отлично — каза Удбайн и постави звездичка до името на Андерсън.

В момента, в който Вейл и Кастен излизаха от асансьора на първия етаж на западното крило, Хардистан влизаше в Белия дом.

— А, ето го и Били. Време беше да се запознаете — каза Кастен. — Между другото, покрай множеството си таланти, Били може да се справя с бюрокрацията по-бързо, отколкото молец да изгризе вълнен пуловер. В този град това е наистина рядък талант.

— Това е наистина рядък талант и във всеки друг град.

Хардистан беше едър мъж с кафяви очи, които непрестанно шареха и проверяваха всичко около него. Челюстта му изразяваше пълната решителност да се справи с всяко изникнало препятствие. Изглеждаше човек, който се вслушва в съвети, но рядко променя мнението си.

Кастен топло го поздрави и го представи на Вейл.

— Вече сме на работа — каза тя. — Запознай се с новия си шеф.

Хардистан кимна и каза:

— Ще имаме доста работа.

— Така изглежда — отвърна Вейл.

— Колко време ще останете в града?

— Днес следобед се връщам. Трябва да видя как се чувства старата ми банда за тази работа.

— Имате ли време за обяд? — попита Хардистан.

— Разбира се, с удоволствие.

— Ще трябва да отидем до офиса ми и да попълним обичайните формуляри, за да впишем Мартин във ведомостите ни — каза Кастен. — Защо не го вземеш след това?

— Чудесно. Трябва да го информирам за Изгубената следа.

— Разполагаме ли с нещо? — попита Вейл.

— Гилзи, кутии от патрони, ушечуец и няколко души, които мислят, че са дочули нещо. Следи от експлозив С-4, с който са взривили двата края на прохода. И цифрите, надраскани на гърба на ровъра. Извадили са късмет с времето, но и без него са си били професионалисти. Операцията им е засечена във времето. Шест минути и след това са изчезнали. Разпратили сме хора из цялата област, но по този пункт съм песимист за резултата.

— А с камиона какво стана? — попита Кастен.

— Изчезнал е. И се съмнявам, че ще го видим повече.

Удбайн водеше самолета на юг над шосе 501. Ралф Андерсън разполагаше с реални възможности, бе решил той. Къщата беше купена някъде по времето, когато Уолър се бе разпял преди обира в денвърската банка. Беше малка и изолирана и Андерсън нямаше телефон. Той реши да проучи мястото от въздуха.

Сърцето му препускаше. Тази част от работата си той обичаше най-много. Ловът. Намирането на най-доброто място за стрелба. Набелязване на най-добрия маршрут за оттегляне.

Фермата се разпознаваше лесно. Беше самотна сграда на около миля от магистралата, остров в средата на една обширна ферма. Къщата се намираше в единия край на малка нива. Три черни пътя кръстосваха голямата ферма — един от тях очевидно бе северната граница на фермата на Андерсън. Самата къща лежеше между две щатски шосета, които се сливаха приблизително на миля северно от Уапаконета. Той отвори клапаните, снижи и заописва кръгове около къщата на двеста метра височина. Извади видеокамерата и даде максимално увеличение. Докато изравняваше самолета, зърна един мъж да прави нещо по трактора си. Мъжът очевидно бе потънал в заниманието си. Удбайн форсира двигателя и мъжът вдигна глава, засенчвайки очите си от слънцето. Удбайн разклати крилата в поздрав и мъжът махна в отговор. Удбайн даде газ и се изкачи на четиристотин метра. Покръжи още малко и преди да се насочи на запад, засне целия район.