Владетелят на Ада

— Е, Хукър се мисли за пръв съветник на Пенингтън, но той отхвърля около деветдесет процента от съветите му. Хукър е просто момче за поръчки от висше ниво. Колкото до въпросите на националната сигурност, там наистина е много добър. Работи без никакви емоции. Просто си върши работата. Отпиши го. Няма нищо, което да направи за теб по-добре от другите.

— Изглежда, от доста време си в бизнеса.

— Двайсет и пет години.

— Как успяваш да избегнеш чистките, когато се сменя стражата?

— Стоя настрани от пътя им — усмихна се Хардистан.

Той подаде на Вейл визитната си картичка. На гърба беше записал на ръка частните номера на дома си, клетъчния си телефон, пейджъра и телефона в колата си.

— Звъни ми по всяко време — каза той. — Спя много леко.

„Много хубаво говориш, приятел, но ако искаш да ме накараш да ти имам доверие, ще трябва нещо повече от приказки.“

— Имам въпрос — каза Вейл. — Как така ФБР не усети навреме Светилището?

— Хубав въпрос. Много са хлъзгави. Поучиха се от грешките на Клана и Посе, и останалите задници. Прикриват се много, много добре. Не бързат. Придвижват се много внимателно. Парамилитарните им формации бяха и все още са дегизирани като църкви. Не причиняват никакви проблеми, не излизат в Интернет да крещят за намеренията си, не контактуват с останалите парамилитарни формирования. Просто се правят на послушни. Освен това разполагат и с един истински герой от войната, който да ги възглавява. Енгстрьом си обича работата. И си е събрал цяла частна армия.

— Тогава какво ви кара да сте толкова сигурни, че са замесени в случаи с РИКО?

— Нали си разговарял с двама от тях.

— Нищо от това, което ми разказаха, не може да устои в съда.

— Спомняш ли си престрелката с Рой Марсден в Орегон преди две години?

— Оня радикал, който ограби две банки?

— Точно така.

— Той и трима или четирима от хората му бяха убити, нали? Заедно с двама служители на закона.

Хардистан кимна.

— Четирима. Един шериф, двама щатски войници и един от най-добрите ми агенти. Успяхме да възстановим няколко от оръжията в къщата. Марсден е използвал М-16. Серийният номер е бил заличен с киселина, но лабораторията ни успя да го възстанови. Установи се, че карабината фигурира в списъка с оръжия, откраднати от Бат, Монтана, от оръжейния склад на Националната гвардия преди две години. Преди осем месеца Джордж Уолър се предаде. Не ни каза кой знае колко, но по време на един от разпитите спомена, че Марсден закупил три карабини М-16 от Светилището. Е, и нещата си дойдоха на мястото.

— Ами ако Светилището ги е закупило от истинските крадци?

— В този случай те търгуват крадени оръжия на други парамилитарни формации и са непреки съучастници при две убийства.

— Защо тогава не ги закопчахте?

— С какво? Уолър чул, че били продавали оръжия? Глупости! Същата работа е и с ограбването на оръжейния склад в Хелена. Само неговите показания срещу тези на всички останали. Ти би ли отишъл в съда с такива доказателства?

— Не.

— Ето ти и отговора.

— Правихте ли опити да внедрите някого? — попита Вейл.

— Опитахме. Обаче са много хитри. Повечето са минали военно обучение, някои във военното разузнаване. Основно хората ни просто работят в района и си държат ушите отворени. Като изключим Уолър, до този момент не сме успели да презавербуваме никого от тях. А и него не сме го презавербували, той просто сам си дойде.

— Тоя Ралфи не ме изненада особено. Мисля, че го е загазил и е намерил подслон в програмата за защита на особено важни свидетели. Не мисля, че в нещо се е променил. Останал си е все същото дребно гадно копеле.

— Наистина страхотен анализ, при положение че сте говорили не повече от час.

— В играта съм почти толкова години, колкото и ти, Били. Не ми е необходимо да чуя думите „негър“, „педал“ и „шпионин“ повече от веднъж, за да разбера, че срещу мен стои расист.

— Имал си внедрен човек в Гранд, нали?

— Имах един младеж. Внедри се половин година преди да започнем работа. Вслушваше се в клюките и така нататък. По интуиция разбира кое е съществено и кое са дрънканици.

— Това трябва да е Флахърти.

— Да, Флахърти е. Много свястно момче. От Бостън. Изключителен нюх.

Хардистан кимна.

— Един от малцината обвинители, на които сме позволявали да минат през Академията. Беше толкова добър, че се опитахме да ви го откраднем.

— Знам, той ми каза.

— Надявам се, че не таиш лоши чувства към мен — опита се да се пошегува Хардистан.

— Напротив, поласкан съм, защото това показва, че си познаваш работата.

И двамата се разсмяха.

— Така или иначе, той си намери работа в една от фабриките, започна да посещава срещи на комисиите, четеше вестниците, правеше списък на всички лъжи, които бълваха, или направо, или като премълчаваха истината. Създаде си приятели, държеше си ушите отворени. Свърши основната предварителна работа по процеса. Когато започнахме да подготвяме обвинението, вече бе направил целия анализ на връзките между отделните звена. Той беше човекът, който усети, че Крамър е най-слабото звено във веригата. Нито веднъж не сгреши в изводите и преценките си. Цялата работа му достави страшно удоволствие. Истински Серпико.