Властелинът на пръстените

След като се измиха, облякоха и похапнаха, хобитите последваха Гандалф. Излязоха от буковата горичка, в която бяха спали, и се озоваха на грейнала под слънцето широка зелена морава, оградена от снажни дървета с тъмни корони, отрупани с алени цветове. Зад себе си чуваха песента на водопад, а отпред бързо се носеше поток с цъфнали брегове, сетне достигаше разлистената гора и изчезваше под клонестите сводове, през които прозираше далечен блясък на вода.

Като стигнаха просеката, те с изненада забелязаха рицари в лъскави ризници и високи стражи в сребристо-черни одежди, които се поклониха пред тях и ги приветствуваха като почетни гости. После един от тях засвири с дълга тръба и тримата минаха през дървесната арка край пеещия поток. Тъй стигнаха до просторна зелена равнина, а отвъд нея в сребриста мараня лежеше широка река, от която се надигаше дълъг горист остров с множество кораби, закотвени край бреговете му. А в полята пред тях огромна армия бе строена в редици и отряди, заблестели под слънцето. И щом хобитите наближиха, мечове излетяха от ножниците, копия се разтърсиха, рогове и фанфари запяха, а многогласният човешки хор закрещя на различни езици:

На полуръстовете слава! Желаем им живот безкрай!
Куйо и Фериан анан! Аглар’ни Ферианат!
С велика слава ги славете и Фродо наш, и Самознай!
Даур а Берхаел, Конин ен Анун! Еглерио!
Славете ги!
Еглерир!
А лайта те, лайта те! Андаве лайтувалмет!
Славете ги!
Кормаколиндор, а лайта тариенна!
Славете ги! Носителите наши, желаем им живот безкрай!

И тъй, с пламнали от нахлулата кръв лица, с блеснали от изумление очи, Фродо и Сам продължиха напред и видяха, че сред шумната войска са издигнати три високи трона от зелени чимове. Зад десния трон се развяваше зелено знаме с волно препуснал бял кон, отляво на син фон по морето плаваше сребърен кораб с формата на лебед, а зад най-високия трон в средата вятърът люшкаше голям флаг с разцъфнало бяло дърво на черен фон, а над него сияйна корона и седем блеснали звезди. На трона седеше мъж в ризница, без шлем, но с дълъг меч положен на коленете. Когато наближиха, той се изправи. Едва тогава го познаха, толкова бе променен — висок, с радостно лице, царствен, властелин човешки с тъмна коса и сиви очи.

Фродо изтича насреща му, последван плътно от Сам.

— Е това пък ако не е върхът! — възкликна градинарят. — Бързоход, ако не ме лъжат очите!

— Да, Сам, Бързоход — отвърна Арагорн. — Много път изминахме от Брее, където не ти се понрави видът ми, нали? Дълъг път за всички ни, но вашият бе най-мрачен.

Сетне, за изненада и крайно изумление на Сам, той преклони коляно пред тях, протегна десницата на Фродо, а лявата ръка на Сам, поведе ги към трона и като ги настани на него, обърна се към сбраните бойци и пълководци и викът му проехтя над войската:

— Славете ги с велика слава!

А когато радостният вик проехтя и заглъхна отново, за окончателно и пълно задоволство и чиста радост на Сам, един гондорски менестрел излезе напред, коленичи и поиска разрешение да запее. О, чудо! Ето що рече:

— Слушайте! Владетели, рицари и доблестни славни мъже, крале, принцове и честни хора от Гондор и конници от Рохан, и вие синове на Елронд и Дунеданци от Севера, елфи и джуджета, и благородни сърца от Графството, и всички волни люде на Запада, слушайте сега моята песен. Ще пея за Фродо Деветопръсти и Пръстена на Съдбата.

А когато Сам чу това, гръмко се разсмя от върховна радост, стана и се провикна:

— О, велика слава и блясък! Всичките ми желания се сбъднаха!

И после заплака.

И цялата армия се разсмя и заплака, а сред веселието и сълзите ясният глас на менестрела се надигна като звън на злато и сребро и всички притихнаха. И той им пя, ту на елфически език, ту на 3ападния, докато наранени от сладките думи, сърцата им преляха и радостта бе остра като меч и мислите им отлетяха натам, где болка и наслада текат една до друга, а сълзите са благодатно вино.

И накрая, когато Слънцето се търкулна по небосвода и дърветата протегнаха дълги сенки, той свърши.

— Славете ги с велика слава! — изрече поетът и коленичи. Тогава Арагорн се изправи, цялата армия се надигна и всички минаха в приготвените шатри за пир и веселба до края на деня.

Отведоха Фродо и Сам в една странична палатка, там старите им дрехи бяха свалени, ала слугите ги сгънаха и с почит ги прибраха настрани, дадоха им чисти одежди. После се появи Гандалф и за учудване на Фродо носеше в ръцете си меча, елфическия плащ и митрилната ризница, които му бяха отнети в Мордор. За Сам донесе позлатена стоманена ризница и елфическия му плащ, изчистен от петна и драскотини, после положи пред тях два меча.

— Не искам никакъв меч — каза Фродо.