Властелинът на пръстените

— Но първо ще се оправдая — рече Еомер. — Да я бях зърнал в друго обкръжение, бих казал всичко, що желаеш. Ала сега слагам на първо място кралица Арвен Вечерницата и съм готов да се бия с всеки, който оспори словата ми. Да донесат ли меча ми?

Гимли се поклони доземи.

— Не, от мен си простен, владетелю. Ти избра Вечерницата, ала Зорницата е моя обич. И сърцето ми вещае, че скоро тя ще залезе завинаги.

Най-сетне настана денят на тръгването и голям отряд от красиви пътници се приготви да потегли на север от Града. Тогава кралете на Гондор и Рохан отидоха в Светилището, влязоха в гробниците на Рат Динен и безмълвно пренесоха през Града златното ложе на крал Теоден. Сетне го вдигнаха на голяма колесница, обкръжена от Рохански конници, а най-отпред понесоха знамето му; като оръженосец на Теоден, Мери пътуваше на колесницата й стискаше ръцете на краля.

За останалите Спътници доведоха коне според ръста им; Фродо и Сам яздеха до Арагорн, Гандалф бе възседнал Сенкогрив, Пипин бе сред гондорските рицари, а Леголас и Гимли както винаги споделяха седлото на Арод.

В този поход взеха участие и кралица Арвен, Келеборн и Галадриел с придворните си, и Елронд със своите синове, тук бяха принцовете на Дол Амрот и Итилиен заедно с множество пълководци и рицари. Никога до този ден крал на Пределите не бе имал такава свита, каквато потегли с Теоден, син Тенгелов, към родния му край.

Спокойно, без да бързат, навлязоха в Анориен и стигнаха до Сивата гора под Амон дин; и там дочуха тътен, сякаш тъпани биеха из хълмовете, макар да не се мяркаше жива душа. Тогава Арагорн нареди да засвирят фанфари и глашатаите се провикнаха;

— Гледайте, крал Елесар е дошъл! Той дарява навеки Друаданския лес на Ган-бури-ган и народа му, от днес никой да не навлиза там без тяхно разрешение!

Тъпаните прогърмяха още по-мощно и замлъкнаха.

След петнадесет дълги дни път колесницата на крал Теоден мина през зелените поля на Рохан и стигна до Едорас; тук всички спряха за отдих. Златният замък беше украсен с великолепни гоблени и огрян от светлина. В него устроиха най-славния пир, откакто бе построен. След три дни народът на Пределите подготви погребението на Теоден, положиха го в каменния му дом заедно с оръжията и множество красиви предмети, които бе притежавал, а отгоре издигнаха висока могила, покрита със зелени чимове, по които блестяха бели цветчета незабравки. И тъй се появи осми хълм в източния край на Могилното поле.

А после Конниците от кралската гвардия препуснаха на бели коне около могилата и запяха в един глас песен за Теоден, син Тенгелов, съчинена от неговия менестрел Глеовине, който отпосле никога не запя. Бавните гласове на Конниците трогнаха сърцата дори на ония, които не разбираха речта им, ала словата на песента родиха блясък в очите на народа на Пределите, когато всички чуха как в далнината отново тътнат копитата на Севера и гласът на Еорл надвива трясъка на битката сред Паметни поля; нижеше се разказът на кралете и рогът на Шлем отекваше звънко из планините, докато придойде Мракът и крал Теоден се надигна, за да препусне през Сянката към огъня и да загине славно в мига, когато въпреки изгубените надежди Слънцето се завърна и зората му огря Миндолуин.

Към утрото, към изгрева от мрака долетя,
със песен вдигна своя меч и Слънцето видя.
Надеждата разпали в нас и с нея изгоря,
издигна се над смърт, над страх, над своята съдба,
към славата от гибелта навеки полетя.

Мери ридаеше в подножието на зелената могила, а когато песента свърши, той се изправи и извика:

— Теоден крал, Теоден крал! Сбогом! Като роден баща ми бе, но за малко. Сбогом!

Когато погребението свърши, риданията на жените стихнаха и Теоден най-сетне остана сам в могилата си, народът се събра в Златния замък да прогони с пиршество скръбта, защото Теоден бе доживял до дълбока старост и бе загинал с чест като най-великите си предци. А когато по обичая на Пределите настана време да пият за паметта на кралете, грейнала като слънце и бяла като сняг напред излезе Еовин Роханска и поднесе на Еомер пълна чаша.

Менестрелът и летописецът се изправиха и изрекоха поред имената на всички владетели на Пределите: Еорл Млади, Брего Замкостроител, Алдор, брат на Балдор Злочести, Фреа, Фреавине, Голдвине, Деор, Грам и Шлем, който отстъпил в Шлемово усое, когато вража вълна заляла Пределите и тъй свършваха деветте могили от западната страна, защото по онова време родът се прекъснал, и после идваха могилите от източния край: Фреалаф, сестриник на Шлем, Леофа, Валда, Фолка, Фолквине, Фенгел, Тенгел и накрая Теоден. И когато прозвуча името на Теоден, Еомер пресуши чашата. Сетне Еовин поръча на слугите да напълнят бокалите и всички събрани станаха на крака и пиха за новия крал с вик:

— Привет на теб, Еомер, кралю на Пределите!

Накрая, когато пиршеството свършваше, Еомер се изправи и каза: